Решение № 534 от 28.03.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4783/2022
- Вид
- Решение № 534
- Подписан
- 28.03.2023
- В сила
- 21.04.2023
- Състав
- Васил Александров Тасев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 534 гр. Пловдив, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: В. Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от В. Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330204783 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-6207-000055/04.02.2022 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, РУ Труд, с което на И. П. К., с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния му представител, излага доводи за отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Въззиваемата страна РУП Труд, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище прави искане, жалбата да бъде оставена без уважение като недопустима. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
1
Жалбата е неоснователна.
На 04.01.2022 г. срещу жалбоподателя И. П. К. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АД, бланков № 047553/04.01.2022 год. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 04.01.2022 около 18:10 часа на път PDV 1154 /1,8 км/ между гр.Пловдив надлез с.Бенковски, посока с.Бенковски, управлявал л.а.“Шевролет Круз“ с рег.№ **, лична собственост, като: 1. Водачът поради внезапна промяна на посоката на движение, извършва маневра ляв завой при единична непрекъсната маркировка М-1, като принуждава движещия се след него автобус „Рено Мастер“ с рег.№ ** да го удари в страничната предна лява врата и става причина за ПТП с пострадали хора.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е наложил глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля Г. Н. В. /актосъставител/ и св.В. И. А., както и от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Въз основа на събрания доказателствен материал и с оглед установената фактическа обстановка в хода на настоящото производство, съдът намира за доказано от обективна и субективна страна неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението му като водач, съгласно чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Нарушената разпоредба указва на водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в 2 движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. За установеното нарушение е наложена санкция на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, като ал.2 на чл.179 предвижда глоба в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление, за всеки, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие. Съответно с разпоредбата на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП се налага глоба от 150 лв. за всеки, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. От фактическа страна се установи, че жалбоподателя е направил маневра – ляв завой при единична непрекъсната маркировка М1, в резултата на която маневра е настъпило ПТП с пострадало лице между управлявания от него лек автомобил и движещия се зад него автобус. По този начин жалбоподателят К. преди да започне маневрата, независимо от причината, заради която я е предприел, не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници, движещи се в неговата пътна лента и не е извършил маневрата съобразно тяхното положение, посока и скорост на движение. Същият не се е съобразил с наличната на мястото на нарушението пътна маркировка тип М1 – единична непрекъсната линия, наличието на която забранява застъпването и пресичането й и е предприел маневра ляв завой, с което е създал опасност за участниците в движението.
Безспорно посоченото поведение обективира елементите от фактическия състав на вменената на жалбоподателя разпоредба, поради което правилно е санкциониран съобразно нормата на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за несъразмерност на наложеното наказание. Предвидената от законодателя административна санкция е във фиксиран размер и не подлежи на ревизиране нито от административно наказващия орган, нито от съда. Така определеното наказание според съда би изпълнило целите си - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както 3 визира разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Правилно административнонаказващият орган не е квалифицирал случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото конкретното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност. Обжалваното НП е издадено от Началник Група в ОДМВР гр.Пловдив, РУ Труд в кръга на правомощията му, съгласно приложените по административната преписка оправомощителни заповеди.
АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя, да опорочава атакуваният акт и да налага неговата отмяна. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. С оглед изложеното настоящата инстанция намира за неоснователни, направените в тази връзка възражения на жалбоподателя.
Предвид изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, въвзиваемата страна има право на разноски, поради което претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователна. Доколкото, обаче, липсва изрично искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски за процесуално представителство, такива не следва да се присъждат в нейна полза.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№
22-6207000055/04.02.2022 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, РУ Труд, с което на И. П. К., с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5