Решение № 251 от 22.11.2019, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 251

Гр.Шумен, 22 Ноември

2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: М. Маринов при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№195/2017г. по описа на ШОС, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявени искови претенции по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр.

103 от 23.12.2005 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и евентуални по чл.45 ЗЗД, чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Ц.Х.Б. и А.Х.А., срещу "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, гр. С., "МБАЛ – Шумен" АД, гр.Ш. и Д.Д.В..

В молбата си ищците излагат, че са наследници на майка си Е.Г.Х., ЕГН **********, починала на 15.08.2012 г. в „ МБАЛ – Шумен „ АД, гр. Ш.. На 12.08.2012 г. същата претърпяла ПТП като пътник в л.а. „ Рено 5 „, ДК № В ... СР, управляван от собственика И.М.С., който бил ударен от л.а. „ Сеат Толедо „, рег. № В ...

РТ, като и двата автомобила са се движели по път от републиканската пътна мрежа с номерация І-4. След ПТП участниците в него, включително майка им, били откарани, от пристигнала на място линейка в „ МБАЛ – Шумен „. Е. Х. се оплаквала от болки в гърдите, главата и десния крак, но след прегледа пожелала да си тръгне. Въпреки това, по настояване на лекарите, останала за провеждане на лечение в болницата. Във връзка с оплакванията й, дежурният лекар в „ Спешно отделение „ я изпратил за снимка в отделението по образна диагностика, с искане за рентгенография на глава – фас и профил, като посочил вероятна диагноза – ПТП, подкожен хематом на главата. По това време дежурен лекар в отделението била ответницата д-р Д.В., която работела с рентгенов лаборант М.Г.. Г. направила две снимки, които В. видяла, разчела и в заключението си записала, че черепните кости са без травматични изменения. По-късно същия ден д-р В.С.изпратила Х. за образно изследване на таз, тазобедрена става – дясна и шийни прешлени.

Рентгеновият лаборант Г. направила снимките и от работния компютър ги изпратила на компютъра на рентгенолога. За разчитане на екрана на ответницата В. пристигнали 3 бр. снимки – една на таз и 2 бр. на шийни прешлени. След като ги видяла, д-р В. отбелязала, че тазовите кости и тазобедрени стави са без травматични увреждания, шийни прешлени – без травматични изменения.

Рентгеновата снимка на дясна тазобедрена става не била видяна и разчетена от В., тъй като преминала към първата серия снимки направени на пострадалата, които вече били разчетени. По искане на д-р С., д-р В. направила на Х. и ехография на коремни органи, при който преглед констатирала и отразила, че няма данни за течност в перитонеалната кухина и огнищни изменения на паренхимни органи.

Констатирала само заболяване на десен бъбрек. За консулт бил извикан дежурният травматолог д-р В. Д., който извършил преглед на пострадалата, запознал се с рентгенографията на таз, не установил данни за счупване, но в консулта записал, че при престиране на оплакванията следва да се извърши повторна рентгенография след два дни и повторен консулт с ортопед. След изготвяне на всички изследвания, Х. била настанена за лечение във ІІ-ра хирургия на МБАЛ – Ш.. При приемането й бил направен консулт с дежурния неврохирург, който впоследствие минал на визитация, като проследявал състоянието на болната. На 13.08.2012 г. лекарят записал в ИЗ, че пострадалата е спокойна, няма главоболие, контактна, адекватна, няма данни за повишено черепно налягане, и й предписал съответно медикаментозно лечение. Х. се оплаквала от болки в гръдния кош и десния крак и на 14.08.2012 г., при визитация, д-р С. поискал да й бъде направена рентгенография на бял дроб, което било сторено. На пострадалата било проследявано кръвното налягане, продължило и лечението с обезболяващи. Завеждащ ІІ-ро хирургично отделение по това време бил д-р О.О., който на 14.08.2012 г. извършил преглед на Х., която и на него се оплакала от болки в тазобедрената става.

Д-р О. отразил това в ИЗ и отбелязал, че тя следва да остане за активно наблюдение. Вечерта на същия ден дежурен бил д-р Б.М., който направил вечерна визитация, като и на него пострадалата споделила оплакванията си за болки по цялото тяло, но основно в крака, поради което той назначил обезболяващи средства. На 15.08.2012 г., в 02:00 часа д-р М. отново посетил пациентката. Тя имала същите оплаквания, които лекарят отразил в съответната графа, както и, че няма промяна в състоянието й. Кръвното налягане било 90/40, поради което д-р М. назначил вливане на електролитен разтвор за венозно лечение. На същия ден, в 04:55 часа, при проверка на банката от дежурната сестра, Х. била намерена починала, като в ИЗ било отразено, че вероятната причина за това е от кардиологичен произход. Окръжна прокуратура – Ш. повдигнала срещу водача на л.а. „ Рено 5 „, ДК № В ... СР – И.М.С. обвинение за престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 и чл.129, ал.2 от НК, вр. чл.38, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 12.08.2012 г., при управление на посочения автомобил нарушил правилата за движение по чл.38, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т. И. А. и смърт на Е.Г.Х., ЕГН **********, настъпила на 15.08.2012 г. в „ МБАЛ – Ш. „, като смъртта на Х. е причинена в условията на независимо съпричиняване с Д.Д.В., която на 12.08.2012 г., като лекар в „ МБАЛ – Ш. „, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност / медицинска професия / не изпълнила задължението си за компетентно диагностициране, вменено й в разпоредбите на т.2.5 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в РБ от 2005 г.. Срещу В. било повдигнато обвинение по чл.123, ал.1 от НК, вр. чл.46, ал.2 от ЗЗ, вр. чл.2.5.2 от ПДМПЛРБ, за това, че на 15.08.2012 г., в гр. Ш., причинила смърт на Е.Г.Х., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност / медицинска професия /, осъществено на 12.08.2012 г. в „ МБАЛ – Ш. „, изразяващо се в недиагностициране счупване на таза в областта на срамната кост в дясно на Е. Х., в нарушение на чл.46, ал.2 от ЗЗО и т.2.5.2 от ПДМПЛРБ, като престъплението е извършено в условията на независимо съпричиняване с И.М.С.. По внесеното обвинение било образувано НОХД № 193/2015 г. по описа на ШОС. В хода на същото подсъдимият С. починал, поради което по отношение на него производството по делото било прекратено. От назначените в хода на наказателното производство СМЕ се установило, че непосредствената причина за смъртта на Е.Г.Х. е остра травматична следкръвоизливна анемия, ретроперитониален хематом, предизвикани от счупване на таза в областта на оцетницата и частично разкъсване на саркоилачна става. По посоченото НОХД срещу ответницата Д.Д.В. била постановена оправдателна присъда, която била отменена с решение № 69/10.04.2017 г. по ВНОХД № 510/2016 г. на ВАпС, като делото било върнато за ново разглеждане на ШОС, пред който било образувано НОХД № 130/2017 г.. С разпореждане № 300/05.05.2017 г. делото било прекратено и върнато на ШОП. Ищците твърдят, че така описаното поведение на лечебния персонал налага извод, че по време на престоя си в „ МБАЛ – Шумен „ майка им е била лишена от адекватно лечение, основано на добра медицинска практика, отговаряща на изискванията за своевременност, достатъчност и качество, визирани в чл.46, ал.3 от ЗЗО, което е станало причина за нейната смърт. В резултат от кончината на Х., ищците изпитвали изключително силни душевни болки и страдания, свързани с непрежалимата загуба на майка им, която те обичали безрезервно, тъй като, макар и в напреднала възраст, чувствата на взаимна обич и привързаност били изключително ярки. След нелепата смърт на майка им, ищците били покрусени, изгубили чувство за перспектива в живота, изолирали се максимално от околните, нищо не било в състояние да ги зарадва. За периода, през който Е.Г.Х. е била настанена в „ МБАЛ – Ш. „, болницата имала застраховка „ Професионална отговорност на медицински персонал „ по застрахователна полица № 211011271000034/29.08.2011 г., сключена с ответника „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, гр. С., за период от 30.08.2011 г. до 29.08.2012 г., с предмет „ Професионална отговорност на застрахования за причинено телесно увреждане или смърт на пациент в резултат небрежност, грешка или пропуск, допуснати при професионално обслужване, което е предоставено или би трябвало да бъде предоставено от застрахования. „. Отговорността на ответника „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, гр. С. следвала от визирания договор за застраховка, като пребиваването на майката на ищците в „ МБАЛ – Ш. „ попадала в срока на действие на същия. Предвид изложеното, ищците молят съдът да постанови решение, с което да осъди „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК ..., да заплати на Ц.Х.Б., ЕГН ********** и А.Х.А., ЕГН ********** сумата от по 80000 лева за всеки, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на майка им Е.Г.Х., в резултат на неадекватно лечение, неотговарящо на изискванията за своевременност, достатъчност и качество, визирани в чл.46 от ЗЗО, проведено в периода 12.08.2012 г. – 15.08.2012 г. в „ МБАЛ – Ш. „ АД, ведно със законната лихва върху главницата считано от три години преди предявяване на иска /03.08.2017г./ до окончателното и изплащане /вследствие на неправилно обездвижена в тази част искова молба ищците са сочили и конкретен размер на лихвата до предявяване на иска, не в съответствие с утвърдената съдебна практика/. В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на исковете срещу ответника „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, гр. С. или изчерпване на застрахователния лимит, молят съдът да осъди ответниците „ МБАЛ – Ш. „ АД, ЕИК ..., и Д.Д.В., ЕГН **********, да им заплатят солидарно посочените по-горе суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и законна лихва, в пълен размер, съответно – за остатъка над застрахователния лимит.

В съдебно заседание на 22.10.2019г., ищцовата страна се е отказала от исковата си претенция срещу ответника Д.Д.В., и с протоколно определение от същата дата, на основание чл.233 от ГПК, съдът е прекратил производството по делото по отношение на предявените срещу този ответник искови претенции, като му е присъдил деловодни разноски в размер на 5030 лева.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът

„ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК ..., депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, както по отношение на тяхното основание, така и по размер и моли за присъждане на извършените по делото разноски. Твърди, че „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД не е пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове, тъй като, съгласно чл.2, раздел І от Общите условия за застраховане на професионални отговорности, явяващи се неразделна част от застрахователния договор по застрахователна полица № 211011271000034/29.08.2011 г., вредите се обезщетяват на основата на искове, предявени за първи път писмено през срока на застраховката, при условие, че събитията на чиято основа са предявени исковете са настъпили след началната дата на застраховката. Видно от материалите по делото, исковата молба била депозирана на 03.08.2017 г., а материалите са получени от ответника на 29.01.2018 г., на която дата застрахователят е уведомен за първи път относно предявените искове. За периода, обхващащ депозиране на исковата молба и допълнителните уточняващи молби между „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД и „ МБАЛ – Ш. „ АД не е съществувало застрахователно правоотношение по риска „ Професионална отговорност на медицинския персонал „.

Представената от ищците застрахователна полица не покривала периода, в който се сочи, че е настъпило застрахователното събитие – смъртта на Е.Г.Х.. Смъртта на лицето е настъпила на 15.08.2012 г., но искът е предявен на 03.08.2017 г., години след изтичане крайния срок на застрахователния договор. Ответникът заявява, че не оспорва наличието на представения от ищците застрахователен договор, но твърди, че страните по него са постигнали съгласие застрахователното покритие да се простира в рамките на договорените лимити, за отговорност спрямо всички искове, предявени към застрахователя през срока на действие на застрахователната полица, за вреди, произтичащи от неправомерни деяния, осъществявани за периода от началото на уговорената ретроактивна дата – 30.08.2008 г. до 29.08.2012 г.. Необходимо условие за възникване правото на застрахователно обезщетение било вредите да са причинени от деяния, осъществени за времето от 30.08.2008 г. до 29.08.2012 г. и претенцията на третото увредено лице спрямо застрахования да е предявена писмено през периода 30.08.2011 г. – 29.08.2012 г., или възприет е т.нар. модел „ climes made „, при който отговаря застрахователят, сключил договор към момента на предявяване на претенцията за обезщетение, макар и вредоносното деяние да е извършено или допуснато преди началната дата на застрахователната полица, но след уговорената ретроактивна дата. Предвид така избраната от застрахования клауза, при която да се сключи застрахователния договор, следва, че, макар и вредоносното деяние да е извършено след ретроактивната дата в срока на застраховката, то предвид предявяване на претенцията на увреденото лице след изтичане срока на полицата – 29.08.2012 г., в настоящата хипотеза за застрахования не възниква право на застрахователно обезщетение. На следващо място, ответникът оспорва, че смъртта на майката на ищците е настъпила вследствие твърдяното неадекватно лечение, неотговарящо на изискванията на чл.46, ал.3 от ЗЗО, проведено от страна на д-р Д.В. или на което и да е друго лице, част от персонала на „ МБАЛ – Ш. „ АД, от което следва, че липсва един от елементите от фактическия състав, който би породил отговорност за непозволено увреждане, респ. функционално обусловената такава за застрахователя. В условията на евентуалност, ответникът се позовава на т.18, раздел VІІІ, който гласи, че, ако застрахованият не изпълни задълженията си по т.17.1, т.17.2, т.17.3 – т.17.8 вкл., застрахователят може да намали или да откаже изцяло или отчасти изплащане на застрахователно обезщетение. За предявените от ищците искови претенции ответното застрахователно дружество е уведомено едва с получаване на материалите по делото, но не и посредством конкретно изпълнено задължение по договора, от страна на застрахованите лица.