Решение № 19 от 23.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Варна, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно частно наказателно дело № 20243100601808 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано във връзка с жалба от частния тъжител Р. Н. М. срещу определение от 20 .11.2024 г. по НЧХД № 3233/2024 г. по описа на ВнРС.

С този съдебен акт, на основание чл.250 ал. 1 от НПК е било прекратено наказателното производство по цитираното дело.

За да постанови акта си, който според чл.250 ал. 4 от НПК е трябвало да се именува разпореждане, съдът е приел, че тъжбата, дала основание за образуването на съдебното производство, не отговоря на условията по чл. 81 от НПК.

До този извод съдът стигнал, след като: Първо разпоредил насрочването на образуваното по тъжбата на М. производство, в последствие установил, че липсва ЕГН на подсъдимия по делото К.В.К, незнайно на какво процесуално основание отменил окончателното си определение за насрочване и дал седмодневен срок за отстраняване на нередностите в тъжбата.

Тъжителят уточнил ЕГН, но сбъркал изписването на фамилията на К, която посочил като К, което пък дало основание на съда да посочи, че тъжбата, приета от него за редовна, не отговаря на процесуалните изисквания, поради което и прекратява наказателното производство по делото.

Указал реда и срока за обжалване на акта си, впрочем пак в противоречие с законовите правила.

А всъщност изискванията на съда към съдържанието на тъжбата граничат не само с подигравка с процесуалните правила за разглеждане на делото, а и с отказ от правосъдие.

1

Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК лимитира съдържанието на частната тъжба – тя трябва да е писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. В нея се излагат единствено фактите, при които е извършено престъплението, а задължението на съда е да определи правната им квалификация. /Аргумент чл. 252 ал. 4 от НПК/ .

Посочването на ЕГН на подсъдимия не е законово изискване към тъжбата, за да може отсъствието му да обоснове съществен неин недостатък .

В конкретната частна тъжба са били посочени достатъчно на брой индивидуализиращи данни, изключващи съмнение срещу кого е насочена – три имена- К.В.К, адрес и мобилен телефон.

Така че подсъдимият е бил индивидуализиран и не се е налагало съдът да надскача „ прерогативите си“, че да го идентифицира. Единният граждански номер на подсъдимия пък би могъл да бъде установен и посредством снемане на самоличността му в съдебно заседание.

Нещо повече, с подаването на тъжбата М. е направил, основано на чл. 83 от НПК искане да получи съдействие от органите на МВР за установяване ЕГН на К.

В изпълнение указанията на съда той все пак е посочил единния му граждански номер, на както бе посочено е сгрешил изписването на фамилното му име на К. Буквата „ Л“ в средата на фамилията не създава такова „ пълно противоречие“, каквото съдът е използвал като основание за прекратяване на производството, а по скоро е техническа грешка, неотносима към съставомерни факти по обвинението. Отстраняването й , според съдебната практика, има обратно действие до там, че да се счита за изобщо недопусната.

А е нямало пречка и съдът, приемайки че на основание чл. 250 ал. 1 т.1 пр. последно от НПК може да отмени окончателния си съдебен акт по чл.252 ал. 4 от с.к. и няколкократно повтаряйки, че тъжбата изпълнява функции на обвинителен акт, да приложи допълнителен творчески подход, като намери аналогия с чл. 248а от НПК и даде възможност на тъжителя да поправи очевидната си фактическа грешка.

Изложеното до тук въззивният съдебен състав намира като аргумент в подкрепа на становище, че атакуваният съдебен акт /разпореждане с определение/ е неправилен и като такъв следва да се отмени.

С оглед на изложеното и на основание чл. 341 ал. 2 и 345 ал. 2 от НПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение от 20 .11.2024 г. по НЧХД № 3233/2024 г. по описа на ВнРС.

ВРЪЩА делото на първоинастанционния съд за продължаване на наказателното производство.

2

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3