Решение № 21457 от 26.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21457 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110167151 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за установяване на вземане при издадена заповед за изпълнение при връчване по чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 352209/07.12. 2 0 2 3 г . , о т „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, представлявано от А* - Изпълнителен директор и И*- председател на УС срещу В. К. И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, п.к.1326, община В*, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на и щ е ц а 1008.40 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.02.2021 г., ведно със законната лихва от 24.03.2023г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 221.71 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 09.03.2023 г., изчислена върху главница от 1008.40 лева 3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на 1 ищеца 19.66 лева главница за периода м.02.2020 г. до м.04.2021 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 24.03.2023г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 4.65 лева лихва за периода 31.03.2020 г. до 09.03.2023 г., изчислени върху главница от 19.66 лева за които суми има издадена Заповед № 10423 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.04.2023 г. по ч. гр. д. № 15365 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер *, ID номер *, В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, тъй като е собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, п.к.1326, община В*.

Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB * BIC: SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез своя особен представител подава отговор. Прави възражение, че не е спазена процедура по чл.131 ГПК.

Оспорва изцяло иска по основание и размер. Твърди, че има непоискана доставка на услуги. Оспорва доставка на топлинна енергия, фактурите. Прави възражение за погасителна давност. Не желае да се привлича трето лице, тъй като била във финансови и трудови взаимоотношения с ищеца.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли да се уважат. Претендира разноски.

Представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, редовно призован се представлява от особен представител в о.с.з. Поддържа отговора на исковата молба. Моли да се отхвърлят исковете.

Третото лице – помагач, редовно призовано не се явява и не се представлява. Изпраща писмена молба.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 33636/20.08.2024 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 72-79 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 33636/20.08.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 72-79 от делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно да го повтаря в решението по същество.

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представен нотариален акт ответникът В. К. И. на 27.01.2004 г. купувал процесния недвижим имот (л.30-31 от делото). На 25.02.2021 г. ответникът продава на „АЙ ТИ ИНВЕСТ“ процесния имот. Съгласно представения н.а. ответникът е предал владение на имота на 01.03.2021 г.

(л.27-29 от делото).

При това положение съдът направи правен извод, че за периода от 3

27.01.2004 г. до 25.02.2021 г. ответникът е собственик на процесния недвижим имот, а до 29.02.2021 г. е ползвател на имота и владелец. Като такъв се явява потребител на топлинна енергия за целия исков период от м. 05.2019 г. до м.

02.2021 г. Ето защо съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния имот.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза която съдът напълно кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. От нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба (л. 99107 от делото). Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ ), чието заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и и м о т (л.109-113 от делото). Заключението на вещото лице установява размера на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е доказаната третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.

С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.

Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия и дялово разпределение са дължими.

След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху тях, поради забавено плащане, на основание чл.89 ЗЗД. Съгласно чл.33 ОУ от ищеца, сумите се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Най-късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за м.02.2021 г. Към момента на предявяване на исковата молба и приключване на съдебното дирене, изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила. Ето защо 4 вземането за мораторна лихва се дължи.

По възражението за давност

Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава.

По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил съдебносчетоводна експертиза по давността (л.128-130 от делото).

От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на дължимите суми за период три години назад от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.03.2023 г., които суми към 24.03.2020 г. са с настъпила изискуемост по чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 24.03.2020 г., съобразно исковия период.

При съпоставка на заявена претенция, сумата по счетоводната експертиза и по тази за давността се получа следното:

Табл. 1

1

№

1

2 иск

Главница за

ТЕ

Мораторна

2 лихва за ТЕ

3

4

Главница за

ДР

Мораторна лихва за ДР

3

4