Решение № 7531 от 24.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7531 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Частно гражданско дело № 20231110150877 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 вр. чл.235 чл.626 ГПК.

Образувано е по искова молба на И. Й. Х., действаща чрез своя законен представител Й. И. Х. против „Р...”, с която е предявен иск с правно основание чл. 6, пар. 1, б. „а“ във връзка с чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът И. Й. Х., действаща чрез своя законен представител Й. И. Х. твърди, че е закупила билет за полет № FR 1209 с превозвач „Р...” за дата 20.08.2022 г. По разписание полетът следвало да излети от България в 16:20 ч. EEST от София и да кацне в Братислава, Словакия в 16:25 ч. CEST, а реално кацането се извършило със закъснение повече от 3 часа.

Поради това претендира обезщетение в размер на 250 евро, съгласно чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент 261/2004, като посочва, че разстоянието между двете летища е под 1 500 км. За защита на правата си ищцата се обърнала към адвокатското дружество, защитаващо правата и в настоящото производство. На 28.09.2022 г. сезирали „Р...”с искане за изплащане на обезщетение, но плащане не постъпило. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 250 евро за претърпяното неудобство поради закъснението на полета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Р...“, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Развива подробни доводи, че претендираните парични обезщетения не са дължими, тъй като причината за закъснението на процесния полет е била извън контрола на превозвача – свързана била с извънредни обстоятелства, а именно ограничения и промени в слотовете, предоставяни от Европейската организация за безопасност на въздухоплаването. Изтъква, че съгласно съображение 14 от Регламент /ЕО/ № 261/2004, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следвало 1 да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Регламентът посочвал, че такива обстоятелства могат да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Според утвърдената съдебна практика /Решение на Съда на ЕС по дело С-12/11, Решение на Съда на ЕС по дело С[1]315/15, Решение на Съда на ЕС по дело С-549/07, Решение на Съда на ЕС по дело С[1]257/14/, с термина „извънредни обстоятелства" се обозначавали буквално обстоятелства, които излизали „извън обикновеното". В контекста на въздушния транспорт се приемало, че те посочват събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход. Съдебната практика обобщавала, че това са всички обстоятелства, които са извън контрола на въздушния превозвач, независимо от естеството и тежестта им. В Решение на Съда на ЕС по дело С-315/15 се посочвало, че за да може извънредните обстоятелства да освобождават от отговорност, следвало да се установи, че те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач. В тази връзка съдът приемал, че за да се прецени дали въздушен превозвач действително е взел необходимите превантивни мерки за намаляване и дори за предотвратяване на евентуален риск от сблъсък с птици /каквото било извънредното обстоятелство, разглеждано в конкретното дело/, позволяващи му да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците по чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004, трябвало да се вземат предвид само мерките, за които той действително носел отговорност, и да се изключат тези, които били от компетентността на трети лица, като например компетентни в това отношение оператори на летища или полетни диспечери.

Въздушният превозвач можел и следвало да вземе мерки, но само такива мерки, за които той действително носел отговорност. Поддържа, че проблемите във връзка с предоставените слотове за излитане били непредсказуемо събитие, което възниквало независимо от действията и/или бездействията на превозвача и на които последният не можел да повлияе.

С оглед естеството и характера си същите не можело да бъдат избегнати и предотвратени, поради което били налице извънредни обстоятелства, освобождаващи от отговорност ответника. Навежда твърдения, че в деня на процесния полет превозвачът трябвало да осъществи 6 полета с едно и също въздухоплавателно средство. С оглед изложеното и съобразно гореизложените фактически твърдения сочи, че невъзможността за излитане поради задължението на превозвача да спазва предоставените му слотове представлява извънредно обстоятелство по смисъла на съображение 15 от Регламент № 261/2004, поради което не са налице основания за ангажиране договорната отговорност на превозвача. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по реда на чл. 626 ГПК с правно основание чл. 6, пар. 1, б. „а“ във връзка с чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86 от ЗЗД. За да възникне право на обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, със закъснение повече от три часа, а ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди часа на излитане. Следва да установи че ответникът е въздушен превозвач 2 от общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че заминава от летище в държава[1]член, респективно пътува до държава-член, чл. 3 от Регламент 261/2004.

По реда на чл.146, т.3 и т.4 от ГПК, съдът е отделил за безспорни между страните, че е налице сключен договор за превоз за полет от летище София, България в Братислава, Словакия, както и че разстоянието между летище София и летище Братислава е под 1500 км., че пристигането на самолета, извършващ полета, е осъществено с повече от 3 часа закъснение.

Ищецът е подал молба за издаване на европейска заповед за плащане, по която е образувано ч.гр.д. № 4398/23 г., на СГС, I-3 състав. Ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за плащане, поради което е предявен настоящия осъдителeн иск за сумата от 250 евро.

Спорът между страните се свежда до това дали са налице извънредни обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение съгласно чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, на която специална норма се позовава ответникът. Същият поддържа, че такива обстоятелства в случая са слотовете за излитане и кацане на летището, предоставяни от Евроконтрол, които са засегнали четири свързани полета, сред които и процесният, които следвало да бъдат изпълнени с едно и също въздухоплавателно средство.

В тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за отмяната на процесния полет, както и че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за него – чл. 154, ал. 1 ГПК.

Според нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки – следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е обаче граница на това изключение /забрана за прилагане на ограничението на отговорността/, като е въведено условието такива „извънредни обстоятелства“ да не могат да бъдат избегнати „дори и ако са взети всички необходими мерки“, т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така, че макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща финансово обезщетение, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е причинено от извънредни 8 обстоятелства, то задължението му да осигури помощ и грижа остава дори в такава ситуация.

В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за освобождаване от 3 задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.

При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004 препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 год., в сила за България от 09.01.2004 год./, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от преамбюла на Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети.

В настоящия случай ответникът се позовава на извънредно обстоятелство – ограничения и промени в слотовете, предоставяне от Евроконтрол. В деня на процесния полет ответникът е трябвало да осъществи шест полета с едно и също въздухоплавателно средство – самолет SP – SRV , серия Боинг 737-800. Три от полетите следвало да бъдат осъществени преди процесния, а именно F R 7 1 4 3 и F R 7 1 4 4 с направление летище Братислава /BTS/, Словакия – летище Далман, Турция /DLM/ и обратно, последвани от FR1208 и FR1209 с направление летище Братислава /BTS/, Словакия – летище София, България /SOF/ и обратно, като всички описани полети били изпълнение със закъснение.