Решение № 794 от 13.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Николай Ст. Метанов

Зорница Гладилова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000864 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба от „КНМ Груп“ЕООД, ЕИК 202745272, чрез адв.Д. Я. от АК Варна насочена против Решение № 260471/14.07.2022 г., постановено по т.д. № 756/2021 г. по описа на СГС, ТО, с което, по предявен иск по чл.517, ал.4 ГПК от „Интерсървис 33“ЕООД, въззивното дружество е прекратено.

Във въззивната жалба на първо място се правят оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, поради отсъствието на активна процесуална легитимация в лицето на ищеца-въззиваем за предявяването на иск по чл.517, ал.4 ГПК.

Твърди се също, че първоинстанционният съд неправилно преценил като неоснователно възражението на въззивника за липса на уведомление за твърдения цесионен договор, предвид че от значение за ответника по иск с посоченото правно основание е личността и качеството на лицето, срещу което се брани.

Отделно от изложеното са въведени оплаквания и за неправилност на атакувания съдебен акт, които могат да се обобщят като такива за едностранна и превратна преценка на събраните по делото доказателства, за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост.

Поддържа се, че СГС не е преценил правилно и в светлината на приложимия закон фактът, че въззиваемото дружество е частен правоприемник на страна по граждански спор, 1 разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1456/2019 г. по описа на РС Варна, поради което и относителната недействителност с последното е установена само в отношенията между кредитора, длъжника и лицето, с което той е договарял във вреда, но не и спрямо частните му правоприемници.

Отделно от това последвалите действия във връзка с преобразуване и промяна на правноорганизационната форма на „КНМ Груп“ЕООД, вписани по партидата на дружеството, имали ефект дори и спрямо кредитора, по отношение на когото договорът за прехвърляне на дялове бил обявен за недействителен, а последващото увеличение на капитала на същото дружество следвало да се счита непротивопоставимо както на първоначалния кредитор, така и на неговия частен правоприемник.

Вън от горното се поддържа, че към датата на налагане на запора длъжникът П. К. не е имал качеството съдружник в „КНМ Груп“ЕООД, поради което и запорът не можело да породи действие.

Твърди се, че и в обратната хипотеза искът следвало да бъде проведен по реда на чл.517, ал.3 ГПК, а не по ал.4 на с.чл., защото следвало да се приеме, че е насочен срещу ликвидационен дял на ограничено отговорен съдружник, а не срещу всички дялове от капитала на „КНМ Груп“ЕООД.

И т.к. лисвало овластяване по смисъла на чл.517, ал.3 ГПК за ищеца отсъствали изискуемите се процесуални предпоставки.

На отделно основание се твърди, че в хода на първоинстанционното производство били ангажирани доказателства от страна на въззивника за изплащане по посочената от ЧСИ Л. С. банкова сметка на сумата от 4 лв., представляваща паричната равностойност на припадащата се на съдружника П. К. част от имуществото на дружеството, определена съгласно чл.125, ал.3 ТЗ.

По изложените съображения е поискано от настоящата инстанция обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото, поради неговата недопустимост, а в условието на евентуалност - неговата отмяна и по същество отхвърляне на предявения иск.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва наведените в нея доводи и поддържа допустимост и правилност на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства във връзка с оплакванията във въззивната жалба, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Интерсървис 33“ЕООД срещу „КНМ Груп“ЕООД с правно основание чл.517, ал.4 ГПК.

Твърдяло се е в исковата молба, че въз основа на заявление за издаване на заповед за 2 изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 2021/2018 г. по описа на РС Варна, И. М. Л. поискал издаването на такава заповед, респ. изп.лист за сумата от 14 900 лв. срещу длъжника П. Н. К. с твърдения, че вземането представлява дължимо възнаграждение по договор за правна защита и процесуално представителство по конкретно посочени дознание и дела от наказателен характер. След подаване на възражение по реда на чл.414 ГПК от длъжника заявителят предявил положителен установителен иск за установяване съществуването на претендираното парично вземане и било образувано гр.д.

№ 5239/2018 г. по описа на РС Варна, в хода на което ищецът поискал и съдът допуснал обезпечение на иска, чрез налагане на запор върху дружествените дялове на ответника К. в „КНМ Груп“ЕООД и „СМ БГ Консулт“ЕООД, както и запор върху банковите сметки на ответника до размера на предявения иск. Обезпечителната заповед била издадена на 19.11.2018 г. и въз основа на нея ищецът образувал изп.д. при ЧСИ Л. С..

На 15.11.2018 г. П. К. прехвърлил дружествения си дял от 2 лв. в „КНМ Груп“ЕООД на своята майка П. К. и същия ден заявил за вписване това обстоятелство в ТР.

Длъжностното лице от Агенцията по вписванията постановило отказ да впише наложения запор върху дружествения дял на К. в посоченото дружество, т.к. преди него е вписано прехвърлянето му на трето лице - П. К..

Гр.д. № 5239/2018 г. по описа на РС Варна приключило с влязло в сила съдебно решение на 23.10.2019 г., с което предявеният иск бил уважен, след което в полза на ищеца Л. бил издаден и изп.лист за присъдените суми - главница в размер на 14 900 лв. и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 09.02.2018 г.

Отделно от него И. Л. инициирал и производство по чл.135 ЗЗД срещу П. и. П. К., с искане за обявяване на относително недействителни по отношение на него, в качеството му на кредитор на първия ответник, на договора за покупко-продажба на дружествените дялове на дължника му в „КНМ Груп“ЕООД, по което било образувано гр.д. № 1456/2019 г. по описа на РС Варна. В хода на същото било допуснато обезпечение на предявения иск, чрез налагане на запор върху 2 бр. дружествени дяла, всеки с номинал от по 2 лв., предмет на прехвърлителния договор от 15.11.2018 г.

Производството по това дело приключило на 04.09.2020 г. с влязло в сила съдебно решение, с което искът бил уважен.

Въз основа на издадения изп.лист по гр.д. № 5239/2018 г. по описа на РС Варна в полза на И. Л. било образувано изп.д. № 155/2021 г. при ЧСИ Л. С., с район на действие - ОС Варна. С молба от 22.01.2021 г. като взискател по същото се конституирало дружеството ищец, в качеството му на частен правоприемник на първоначалния взискател, поради придобиване на вземането, предмет на изп.лист въз основа на договор за цесия от 21.01.2021 г.

На дължника по изп.дело П. К. била връчена призовка за доброволно изпълнение /ПДИ/ на 11.03.2021 г., ведно с уведомлението за цесията от 21.02.2021 г.

3

Извършената проверка на имущественото състояние на установила, че длъжникът притежава единствено дружествените дялове в дружеството ответник и в „СМ БГ Консулт“ЕООД.

С постановление, издадено от ЧСИ С. по образуваното изп.д. дружеството взискател било овластено да предяви иск пред СГС да прекратяване на търговското дружество „КНМ Груп“ЕООД.

Поискано е от съда да постанови решение в този смисъл.

В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявеният иск на първо място с аргументи за неговата недопустимост, а в условието на евентуалност - поради неоснователността му.

От изложените фактически твърдения в исковата молба е оспорил това, че наред с ПДИ му е било връчено и уведомлението за извършената цесия на 21.01.2021 г., както и че е съдружник в „КНМ Груп“ЕООД.

Твърдял е от своя страна, че едноличен собственик на капитала на това дружество е П.

К., а длъжникът П. К. няма качеството на съдружник, поради което и за дружеството липсвало задължение да му заплати ликвидационен дял, изчислен по реда на чл.125, ал.3 ТЗ.

Отделно от това е навел възражения в насока, че към момента на предявяване на иска дружествените дялове на ответника са общо 1 000, а съдебният акт, с който е бил уважен искът по чл.135 ЗЗД се отнасял до 2 бр. дружествени дяла, т.е. до 2% от капитала на „КНМ Груп“ЕООД. Затова и овластяването следвало да стане по реда на чл.517, ал.3 ГПК и т.к. такова липсвало, а в случая не бил изтекъл и 3-месечния срок от датата на образуване на изп.д. № 155/2021 г. до овластяването на взискателя, то предявеният иск се явявал процесуално недопустим, поради отсъствие на надлежна активна процесуална легитимация на ищеца.

Поддържано е, че ответното дружество е изплатило по посочената от ЧСИ С. банкова сметка сумата от 4 лв., представляваща паричната равностойност на припадащия се на съдружника П. К. част от имуществото на дружеството, определена по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, поради което и дори да се счете за процесуално допустим, предявеният иск се явяван неоснователен.

Софийският апелативен съд, ТО, пети състав, след самостоятелна преценка на приобщените по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, като съобрази оплакванията във въззивната жалба и взе предвид твърденията, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт, по редовно предявен иск, в съответната форма и е подписано.

С оглед заявените твърдения и формулираното искане към съда следва да се приеме, че първоинстанционният съд е надлежно сезиран с конститутивния иск по чл.517, ал.4 ГПК 4 от ищец, за който е налице правен интерес от предявяването му срещу надлежно процесуално легитимирано лице на страната на ответника /предвид че правният интерес и надлежната процесуална легитимация се определят от твърденията на ищеца/.

Няма спор в теорията и практиката, че посоченият иск е част от изпълнителното производство, което, в случая не се спори и от въззивника, е образувано за принудително събиране на установено с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 5239/2018 г. по описа на РС Варна безспорно парично вземане и издаден въз основа на него изп.лист.

Настоящият решаващ състав счита несъстоятелни оплакванията за недопустимост на обжалваното решение, поради постановяването му по недопустим иск, предвид изтъкнатите от въззивника доводи: 1/липсата на качеството съдружник във въззивното дружество на длъжника по изп.производство П. К.; 2/ обстоятелството, че поради броя на дружествените дялове на въззивника 2 бр. дружествени дяла представляват едва 2 промила от общо 1 000 дружествени дяла от капитала му, поради което и овластяването следвало да се изпълни по реда на чл.517, ал.3 ГПК; 3/ липсата на овластяване по реда на чл.517, ал.3 ГПК; 4/ липсата на редовно уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия от 21.01.2021 г.

При преценката им решаващият състав съобрази от фактическа страна безсъмнено установеното от ангажираните по делото писмени доказателства, че изп.дело под № 155/2021 г. по описа на ЧСИ Л. С., - № 895 от РКЧСИ, с район на действие - ОС Варна, е било образувано по молба на И. М. Л. и въз основа на изп.лист, издаден по влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и Решение № 1331/01.04.2019 г., постановено по гр.д .

№ 5239/2018 г. по описа на РС Варна, с което длъжникът П. Н. К. е осъден да заплати на взискателя 14 900 лв. главница, ведно със законна лихва и разноски.

След образуване на изп.д. с молба вх. № 01478/22.01.2021 г., към която са приложени договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 21.01.2021 г., установяващ придобиването на тези, посочени в изпълнителния лист, и уведомление по реда на чл.99 ЗЗД, на основание чл.429, ал.1 ГПК, като взискател е конституиран „Интерсървис 33“ ЕООД.