Определение № 3989 от 27.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3989 гр. София, 27.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20251100605824 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. Н. П., срещу Определение № 2873 от 01.07.2025 г. на Софийския Районен Съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 116-ти състав, постановено по НЧД № 9221/2025 г. по описа на същия Съд, с което е потвърдено Постановление на прокурор при Софийската Районна Прокуратура (СРП) от 15.05.2025 г., изведено от канцеларията й с изх. № 20011/2018/19.05.2025 г., с което, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 2696/2018 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 20011/2018 г. по описа на СРП, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

В така подадения сезиращ Съда документ се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен, необоснован и немотивиран. Сочи се, че първият Съд не е направил собствен анализ на доказателствата; не е изложил какво е приел за установено и не се е произнесъл по възраженията, направени с частната жалба, което жалбоподателят счита за отказ от правосъдие и нарушаване на съдо-производствените правила.

Излага се, че вътрешното убеждение на решаващия първоинстанционен Съд се основава на произволно възприети фактически положения, а не на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Твърди се, че Съдът неправилно е приел, че липсва посочен автор на отправяне на заканата, като в тази насока се излага, че още с жалбата са посочени лицата А. и И.А..

Анализира се съдебната практика по приложението на престъпния състав по чл. 144, ал. 3 от НК и се сочи, че са налице всички елементи от посочения престъпен състав. В тази насока се акцентира, че за съставомерността на деянието не е необходимо пострадалият действително да се е изплашил, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена и то – към момента на извършване на деянието, а не в определен по-късен момент. Оспорва се заключението на СППЕ, като необосновано. Сочи се, че заканата с убийство е обективирана както с думи, така и с действия – насочени към прегазване на Т.

1

П.а; идването на братята А. и И.А. пред дома им; отправянето на псувни и закани, поради което същата е била възприета от жалбоподателя като реална, непосредствена и осъществима.

В жалбата се развиват и аргументи, че СРП е провела непълно частично разследване само за отправената закана с убийство, като са останали неразследвани оплакванията за разрушаване на имот и изхвърляне на фекалии в него, както и за опита на А. А. да прегази сестрата на жалбоподателя Т. П.а с автомобил.

Отправя се искане обжалваното Определението на СРС, НО, 116-ти състав да бъде отменено, както и потвърденото с него Постановление на СРП за прекратяване на досъдебното производство, и делото да бъде върнато на СРП с указания за допълнително разследване.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, НАМИРА за установено следното:

Наказателното производство по досъдебно производство № 2696/2018 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 20011/2018 г. по описа на СРП, е образувано с Постановление на прокурор при СРП от 18.12.2018 г. и водено за това, че на неустановени дати от края на м. декември 2017 г. до м. ноември 2018 г., заплашил с убийство Ц. Н. П. от гр. София и това е предизвикало основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани, в качество на свидетели – Ц. Н. П.

(т. 2, л. 108 – л. 109, л. 125, л. 127 – л. 128, л. 129 от досъдебното производство); В.П.В. (т. 2, л. 111 от досъдебното производство); Т. Н.а П.а (т. 2, л. 112 от досъдебното производство);

И.Н.А. (т. 2, л. 113 от досъдебното производство); А. Н. А. (т. 2, л. 114 от досъдебното производство); Р.М.А. (т. 2, л. 118 – л. 119, л. 137 – л. 138, л. 143 от досъдебното производство); А.Р.М. (т. 2, л. 120 – л. 121, л. 130, л. 131, л. 144 от досъдебното производство); Л.П.К. (т. 2, л. 122 – л. 123 от досъдебното производство); П.Н.М. (т. 2, л. 124 от досъдебното производство); М.И.Ч. (т. 2, л. 126 от досъдебното производство); приобщен е, в качеството му на писмено доказателствено средство, протокол за доброволно предаване от 11.06.2019 г. (т. 2, л. 197 от досъдебното производство); справка от 05 РУ – СДВР, изх. № 229р – 4790/26.02.2020 г. (т. 2, л. 199 от досъдебното производство); справки за съдимост на А. Н. А. (т. 2, л. 172, л. 217 от досъдебното производство); справка от ТД на НАП – София по отношение на А. Н. А. и И.Н.А., изх. № 58-00-416/21.02.2019 г. (т.

2, л. 212 от досъдебното производство); справка от Столична община – район „Подуяне“ от 24.02.2020 г. (т. 2, л. 220 – л. 222 от досъдебното производство); назначена и изготвена е Тройна Съдебно–Психиатрична и Съдебно– Психологична експертиза по отношение на Ц. Н. П. (т. 2, л. 148 – л. 161 от досъдебното производство).

По досъдебното производство няма обвиняемо лице.

Разследването по досъдебното производство е приключило.

С постановление на наблюдаващия прокурор при СРП от 15.05.2025 г., изведено от канцеларията й с изх. № 20011/2018/19.05.2025 г., наказателното производство по досъдебно производство № 2696/2018 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 20011/2018 г. по описа на СРП, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

За да се произнесе в посочения смисъл, прокурорът при СРП е приел за установено, 2 от фактическа страна, че тъжителят Ц. Н. П. има къща в гр. София, кв. ****, и е в силно влошени отношения със съседа си от къща под № 23 – св. А. А.. Приел е, че според св. Ц. П., съседът А. го заплашил с убийство, че имал пистолет, и той заради това си сменил местоживеенето и отишъл да живее в кв. Кремиковци при майка си. Преценил е, че в хода на разследването не е установено спрямо него да са отправяни думи или изрази лично от св. А.

А., че ще го убие, а такива са му били препредадени при разговори от неговите роднини св.

Л.М. и св. Р.М. – баща и син, а именно, че А. се канел да го бие, но не и да го убива, както твърдял тъжителят.

Наблюдаващият прокурор при СРП е приел, че именно тъжителят притежава законен пистолет марка „Макаров“, а съседът му А. не притежава никакво оръжие, а също и, че св.

Ц. П. от години не живее на адреса, на който се води по лична карта. Обосновал е, че тъжителят П. е бил регистриран на този адрес до 15.01.2004 г., а през инкриминирания период 2017 – 2018 г., на същия адрес били регистрирани Алекс Янков и В.Я.. Въз основа на това е приел, че твърденията на тъжителя, че е променил местоживеенето си заради заканите със саморазправа, не отговарят на обективната истина.

Прокурорът при СРП е приел, че в разпита си от 2019 г. тъжителят Ц. П. е посочил, че в периода от м. август до м. декември 2017 г., докато е правел покрива на къщата, пред братовчед му Р.М. и пред неговия син Л.М. съседът А. многократно бил отправял закани за саморазправа, псувал го, заканвал се, че ще го убие и ще го излежи, но към него лично А. не е отправял такива заплахи. Същевременно е преценил, че разпитани като свидетели, Р.М. и Л.М. категорично са отрекли да е имало закани за убийство от А. към тъжителя и техен роднина Ц. П.; те му били предали разговори между тях и св. А., в които последният бил казал „Човек от неговото семейство ще умре!“ и „Един в затвора, а друг – в гроба!“, но се говорело общо, без никаква конкретика и споменаване на имена. Посочил е, че по делото са разпитани голям брой свидетели – съседи, роднини и други, като нито един от тях не е потвърдил твърденията за закани с убийство от страна на св. А. А. спрямо тъжителя Ц. П..

При този анализ на събраните по делото доказателства, наблюдаващият прокурор при СРП е приел, че въпреки положените усилия за разкрИе на извършителя на деянието по чл.

144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, такъв не е бил установен. Преценил е, че св. П., при препредаване на разговори и цитиране на отправени заплахи от страна на св. А. пред негови роднини, спрямо непосочени лица, без конкретни имена, е направил погрешни изводи и интерпретации, почиващи на неговото субективно усещане, за деяние по чл. 144, ал. 1 от НК, което се преследва по реда на частното обвинение.

Обосновал е и, че по делото е назначена Съдебна Психолого – Психиатрична експертиза по отношение на Ц. П., която е дала заключение, че отправените към него закани не са предизвикали основателен страх от осъществяването им. Поради това е преценил, че по делото не са събрани доказателства за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Постановлението на прокурора при СРП от 15.05.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 2696/2018 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 20011/2018 г. по описа на СРП, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, е обжалвано пред СРС от Ц. Н. П..

За разглеждане на така депозираната жалба е образувано НЧД № 9221/2025 г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав.

Със свое Определение № 2873 от 01.07.2025 г., постановено по НЧД № 9221/2025 г., СРС, НО, 116-ти състав е потвърдил Постановлението на прокурора при СРП от 15.05.2025 г., изведено от канцеларията й с изх. № 20011/2018/19.05.2025 г., с което, на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 2696/2018 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 20011/2018 г.

3 по описа на СРП, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Районният съд е споделил изводите на наблюдаващия прокурор при СРП както от фактическа, така и от правна страна. Обосновал е, че възприетата от наблюдаващия прокурор фактическа обстановка е правилно установена, като липсват логически неточности при анализа на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Преценил е, че прокурорският акт е обоснован и мотивиран, като при постановяването му наблюдаващият прокурор е съобразил показанията на жалбоподателя, като ги е анализирал по отделно и в съвкупност с останалите, събрани по делото, гласни доказателствени източници.

Решаващият първоинстанционен Съд е аргументирал, че органите на досъдебното производство са положили необходимите усилия да изяснят в детайли обективната фактическа обстановка, като са събрали голям обем доказателствени източници, които обаче, не са в подкрепа на застъпваната от жалбоподателя теза, че е бил заплашен с убийство.

Обосновал е, че показанията на пострадалия са тенденциозни и подвластни на установените и от вещите лица, изготвили КСППЕ, изпитвани силни негативни емоции и психически дискомфорт от създалата се ситуация; не намират опора в други доказателствени източници, освен в частта им за междусъседски конфликт, и се явяват производни, доколкото пресъздават съобщено на свидетеля от други лица. Посочил е, че самият П. е признал, че в негово присъствие не са отправяни закани с убийство спрямо него, а показанията на свидетелите В. и П.а са лишени от конкретика, като съдържат информация единствено за битови скандали и отправени реплики, които по същината си не са закани с убийство.

Анализирал е показанията на свидетелите И А., А. А., Р.А., Л.М., Л.К., П.М. и М.Ч., въз основа на които е преценил, че не може с категоричност да се приеме, че са събрани достатъчно доказателства за виновността на определено лице в осъществен състав на престъпление, а същевременно липсва потенциал за събиране на други доказателствени източници.

Изтъкнал е, че дори да се приеме за доказано, че неустановен съсед е отправил закана към Ц. П. в негово отсъствие, че ще го „боде с вилата“, тази закана не е съставомерна по чл.