Решение № 160 от 08.07.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Враца, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20251400500329 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 8545/11.6.2025 г. по описа на Районен съд - Враца, на Ч. П. Г., с ЕГН ********** от гр. *** - ищец в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда 11.6.2025 г., чрез процесуалния си представител майка си М. Х. Г. против Решение №346/28.5.2025 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 1-ви състав по гр.д.

31/2025 по описа на Районен съд - Враца.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Твърди, че първоинстанционният съд се е отклонил от предмета на спора, който е доплащане в пълен размер на командировъчни пари, тъй като е бил назначен по трудов договор от 28.10.2013 г., който договор бил сключен въз основа на чл. 6 от НТООБГИРЧБ и Наредба за командировките на работници в чужбина. Поддържа, че правото на командировъчни пари било уговорено при сключването на трудовия договор.

Излага, че нормативната уредба на командировъчните пари е в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, относима за краткосрочни командировки по която за престой в Германия на работника са дължими по 56 евро на ден и Наредба за дългосрочните командировки в чужбина, по която престой в Германия на работника са дължими по 87 евро на ден. Поддържа обаче, че първата наредба не е приложима, тъй като касае краткосрочни командировки до 30 дни.

Претендира суми в размер по Наредбата за дългосрочните командировки и извежда претенцията си за заплащане на такива суми и от трудовия договор и от факта, че работодателят му е изплащал по банков път суми с основание командировъчни пари.

1

Поддържа, че командировъчните пари не са част от трудовото възнаграждение и съобразно чл. 215 от КТ се дължат отделно от трудовото възнаграждение, а първоинстанционният съд ги е обсъдил като елемент на трудовото възнаграждение.

Уточнява че претенцията не е за трудово възнаграждение, а за изплащане на командировъчни пари. Не оспорва заключението на ССчЕ, че изплатените пари за трудово възнаграждение възлизат на 27199,91 лв.

Оспорва експертизата в която вещото лице е приело, че работодателят бил изплащал на въззивника суми, които всъщност са били плащания за наем на офис, гориво за служебен автомобил и разходи за билети при инцидентни пътувания, възложени от работодателя.

С жалбата се правят доказателствени искания за:

- задължаване на въззиваемата страна да представи в превод на български език вече представената с отговора на исковата молба справка – извлечение от банкова сметка;

- за допускане на изслушването на нова ССчЕ, която като ползва приложените по делото писмени доказателства, да изчисли исковите претенции- за дължима сума за командировъчни, като доплащане -разлика от претендираните по 87 евро на ден, за всеки календарен дени престой и работа, през исковия период от 957 дни и платените на ищеца суми в евро-за командировъчни, като частични плащани, както и да изчисли мораторна лихва, считано от всяка сума за забава до датата на подаване на исковата молба 06.01.2025 год., за целия исков период, като при изготвянето на заключението вещото лице да не включва в изплатените от работодателя командировъчни пари, всички други плащания, направени от работодателя по повод работата на фирмата в Германия, през исковия период: за заплати-трудови възнаграждения; за наем на служебен офис, за гориво и за ремонти на служ.автомобил, както и други разходи- за самолетни и автобусни билети и други служебни пътувания, правени през исковия период.

Не претендира направените разноски.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата "Интертранс" ООД , с ЕИК 106595825 от гр. *** - ответник в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №10180 от 8.7.2025 г., по описа на Районен съд - Враца, , подаден директно в регистратурата на съда на 8.7.2025 г. чрез процесуалния си представител адв.В. Ч. от ВрАК, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Излага, че първоинстанционният съд правилно бил квалифицирал спорното право според твърденията на ищеца и се произнесъл по така предявения иск. Сочи, че мястото на работа по трудовия договор е в гр. Лудвигсхафен на Рейн, поради което и не може ищецът да е командирован на работа в чужбина, тъй като по смисъла на чл.

121 от КТ, командироването представлява едностранно изменение на мястото на работа за изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън мястото на постоянна му работа. Освен това няма и заповед за командироване на работника. Работодателят имал място на стопанска дейност в Германия, поради което и поддържа, че не се дължи обезщетение за командироване на осн. чл. 215 от КТ.

Оспорва наличието на уговорка в индивидуалния трудов договор за допълнително възнаграждение, сочи, че характера на плащането на командировъчни пари се определя от закона и заплащането без основание на пари с посочено основание на превода „командировъчни пари“ не представлява признание за дължимост на такова 2 вземане. Уточнява, че допълнителните плащания представляват доплащане за покриване на разликата между уговореното по трудовия договор възнаграждение и минималната работна заплата в Германия.

Споделя изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на Наредбата за дългосрочните командировки към казуса, доколкото същата е приложима само за дългосрочно командироване на изчерпателно изброени категория служители и преподаватели в български училища, културни институции и други институции на бюджетна издръжка както и други бюджетни организации.

Обобщава, че полагането на труд в чужбина за български работодател само по себе си не поражда право за получаване на командировъчни пари, така както очевидно го разбира ищеца. Следва да са настъпили и други факти, а именно да е изпълнен фактическия състав на едностранното изменение на мястото на работа за определено време от страна на работодателя, за да възникне за него изобщо задължението за плащане на командировъчни пари. Въз основа на изложеното прави извода, че по отношение на ищеца не се прилага нито една от наредбите, уреждащи отношенията между работник и работодател при командироване.

При неоснователност на претенцията за главницата сочи неоснователност и на претенцията за присъждане на обезщетение за забава.

Позовава се на заключението на вещото лице по приетата след уточнение на вещото лице в открито съдебно заседание ССчЕ като поддържа, че същото е изчерпателно, а преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото е и правилно и обосновано и съдържа отговор на поставените задачи, поради което се противопоставя на искането за допускане на нова ССчЕ.

Оспорва искането за задължаването му да представи в превод на български език представеното с отговора на исковата молба като доказателство движение по евровата сметка на ищеца, тъй като не представлява документ на чужд език. Излага, че тъй като се касае за валутни преводи, съгласно изискванията на закона при този вид преводи всички данни касаещи получател, основание, наредител и т. н. се изписват на латиница, но представляват думи на български език. Ето защо не е необходимо този документ да се превежда и смятам, че същият е напълно разбираем.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира направените по делото разноски пред настоящата инстанция.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, при което следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждането й.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, не с е представлява.

В съдебно заседание въззиваемият чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивните жалби, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с 3 исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от Ч. П. Г., ЕГН: ********** срещу „Интертранс“ ООД, ЕИК: 106595825 искове, както следва:

- С правно основание чл.215 КТ за сумата от сумата от 80 221,86 лева главница, представляващи сборът от остатъчните, неизплатени командировъчни пари, за периода от 06.01.2022 г. до 16.08.2024 г., въз основа на Трудов договор № 39 от 28.10.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателно изплащане на вземането.

- С правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от сумата от 22 047,23 лева мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 06.01.2022 г. до 06.01.2025 г.

В исковата молба твърди, че полагал при ответника „Интертранс“ ООД, ЕИК:

106595825 труд като диспечер, с място на работа: ГЕРМАНИЯ, гр.ЛУДВИГСХАФЕН АМ РЕЙН, от 28.10.2013 год., съгласно безсрочен Трудов договор № 39 от 28.10.2013 год.

Напуснал работа на 16.08.2024 год. Работодателят през последните три години му е изплащал дневни пари за дългосрочната ми командировка не в пълния законно уреден размер. През 2022 год. му е заплащал-1342 евро месечно, през 2023 год. - 1345 евро месечно, а през 2024 год.-1309 евро месечно, без значение в колко дни съдържа месеца. Твърди, че тези пари се явяват осреднено около 1320 евро, или по 44 евро / на ден.

Навежда твърдения, че за полагане на труд с място на работата в Германия му се дължат по 87 евро на ден, като сума за дневни пари, съгласно Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, в сила от 2001 год./Д.В.бр.44/2001 год. и Таблица към тази Наредба, с посл.изм. Д.В.бр.70/2008 год. в сила от 01.08.2008 г./, вр. с чл.46 , ал.2 от Закона за нормативните актове.

Претендира заплащане на осн. чл. 215 КТ за сумата от 80 221,086 лв. – главница, представляващи сборът от остатъчните, неизплатени командировъчни пари, за периода от 06.01.2022 г. до 16.08.2024 г., както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД законната мораторна лихва върху тази сума в размер на 22047, 23 лева, както следва: за 2022 година от 06.01.2022 год.- до 06.01.2025 год. в размер на 11109.11 лева: за 2023 год.- от 01.01.2023 год.-до 06.01.2025 год. в размер на 8194,12 лева и за 2024 год.- от 01.01.2024 год.-до 06.01.2025 год. в размер на 2744,001. Претендира се и законната мораторна лихва върху цялата сума от 102 269 лева, считано от предявяване на исковата молба – 06.01.2025 г., до окончателното им заплащане.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на отговор на исковата молба от ответника в който ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска по основание и размер.