Решение № 896 от 11.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 896 гр. Бургас, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. А.А - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. А.А - МИТЕВА Административно наказателно дело № 20242120201472 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на Ц. Р. М., ЕГН: **********, адрес:

*****, чрез адв. Р. Д., срещу Наказателно постановление №580/14.03.2024 г., издадено от директор на РДГ – Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.84, ал.1, предл. 3, вр. чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД е наложена глоба в размер от 150 лв., на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години, а на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД е отнета вещта, предмет на нарушението - ловно оръжие Фабарм, 12 калибър ****.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност и неправилност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. Жалбоподателят се представлява в производството от адв. Р. Д., който поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.

Представя и писмена защита по делото.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в последното по делото съдебно заседание се явява юрисконсулт Ст., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Представя и писмена защита по делото.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Ц. Р. М., ЕГН: **********, притежавал валиден ловен билет за 2023г. и бил гост на ловна дружинка, за която било издадено групово разрешение за лов №020373/30.10.2023г., за ловностопански район Извор, ловище „Зеленище“.

Във връзка с подавани сигнали за извършени нарушения по ЗЛОД свидетелят Ю. Ш.

/на длъжност гл. специалист в ЮИДП Сливен/ заедно със свои колеги посетили в началото на месец ноември 2023 г. района на ДЛС – Ропотамо за извършване на обход и запознаване с терена. Свидетелите разполагали с карти на районна от ДЛС – Ропотамо и от ЮИДП1 Сливен. При това свое посещение на района служителите на ЮИДП Сливен забелязали наличие на разпръсната царевица, характерно за примамване на дивеч към съответното място.

На 11.11.2023 г. свидетелят Ю. Ш. и колегите му И. Т. и Г. И. отново дошли в гр.Бургас, за да извършат проверка в ДЛС – Ропотамо с цел предотвратяване на незаконен лов. Свидетелите Ш. и Т. навлезли на около 250 метра навътре от горския път, разделящ отделите 183 и 184, в територията на ДЛС – Ропотамо. Г. И. останал в началото на отдела в близост до горския път, за да наблюдава и в случай че се появи някой да подаде сигнал на свидетелите Ш. и Т.. Рано сутринта свидетелите Ш. и Т. чули лаене на кучета и разбрали, че се извършва лов. Свидетелят Ш. се придвижил към мястото, откъдето се чувал шумът и забелязал, че в землището на село Извор се движат ловци с кучета. След това той се върнал при свидетеля Т. в горската територия на ДЛС – Ропотамо. Не след дълго Г. И. се обадил по телефона на свидетеля Ш. и му съобщил, че ловци с джипове навлизат по горския път.

Последвало и второ обаждане, при което И. предупредил свидетеля Ш., че ловците са слезли от джиповете и са тръгнали пеша да навлизат в гората по черния горски път, където били позиционирани Ш. и Т.. Междувременно свидетелят Т. забелязал приближаващите ловци с извадени от калъфите оръжия. Свидетелят Ш. забелязал, че в близост преминала кошута. В този момент част от ловците вдигнали оръжия и навлезли в близост до мястото, където били свидетелите Т. и Ш.. Свидетелят Т. възприемайки заплахата от насочени срещу тях оръжия извикал и двамата с Ш. се изправили, за да сигнализират, че има хора в непосредствена близост до мястото на лова. В този момент ловците преустановили лова и започнали да се връщат към черния горски път, където били паркирани автомобилите им. Свидетелите Ш. и Т. ги последвали и стигайки до паркираните джипове се легитимирали и поискали от ловците да представят разрешително за лов на територията на ДЛС – Ропотамо. Свидетелят Н. И., който бил ръководител на лова, представил Разрешително за групов лов №020373/30.10.2023г. за ловно стопански район Извор, ловище „Зеленище“. Ловците не разполагали и не представили разрешително за ловуване на територията на ДЛС – Ропотамо.

На ловците било разпоредено да оставят оръжията на капака на служебния автомобил.

Ловците прибрали оръжията в предпазните калъфи и ги поставили съобразно указанията върху капака на служебния автомобил на проверяващите.

Служителите на ЮИДП Сливен се обадили на спешен телефон 112 и на място пристигнал и екип на МВР. На място били изпратени и свидетелите О. П. и С. Г. и двамата служители на РДГ – Бургас. Свидетелят Ш. извършил проверка на ловните билети на ловците. От своя страна полицейските служители проверили самоличността на ловците, както и индивидуализиращите белези на техните оръжия като маркa, модел и сериен номер.

Данните били предоставени на свидетеля Ш., който съставил констативен протокол серия ЮИДП-22 №001148/11.11.2023 г., в който описал констатираните обстоятелства при извършване на проверката.

За така установеното нарушение на 14.11.2023г. в сградата на РДГ – Бургас на жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.84, ал.1, предл. 3 вр. чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД.

Възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка АНО издал процесното Наказателно постановление №580/14.03.2024 г., издадено от директор на РДГ – Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.84, ал.1, предл. 3, вр. чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД е наложена глоба в размер от 150 лв., на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години, а на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД е отнета вещта, предмет на нарушението - ловно оръжие Фабарм, 12 калибър ****.

По делото се очертават две основни групи свидетелски показания. От една страна това са показанията на св. Т., С. и П., а от друга - показанията на св. Н. И.. Съдът кредитира показанията на свидетелите Т., С. и П., като именно въз основа на техните показания беше 2 изведена и горепосочената фактическа обстановка. На първо място, следва да се отбележи, че липсват каквито и да е основания да се счита, че същите са по някакъв начин заинтересовани от изхода на делото, а показанията им са еднопосочни, последователни и логични. На свой ред, св. И. е бил ръководител на лова на процесната дата, в която връзка също като жалбоподателя е бил и санкциониран, поради което и може да се приеме, че същият се явява заинтересован от изхода на спора, доколкото и той самият е страна в него. С оглед изложеното, съдът не кредитира твърденията на св. И., които са коренно противоположни на твърденията на останалите разпитани свидетели.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи съгласно чл.96 от ЗЛОД. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП. Както в АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя процесно нарушение е достатъчно конкретно индивидуализирано по място, дата на извършване, както и касателно това, в какво се състои самото противоправно поведение на жалбоподателя. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението за несъответствие в описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Според настоящия състав е налице идентичност на вмененото на жалбоподателя нарушение от фактическа страна в АУАН и НП, като и в двата е посочено, че жалбоподателят е ловувал в отдел 183в, който се намира в ДЛС – Ропотамо без да притежава разрешение за лов на тази територия.

Административно - наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършването на нарушение по чл.84, ал.1, предл.3, вр. чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЛОД, който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.

На свой ред в чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД законодателят е конкретизирал, че за ловуване следва да се приема и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.

С оглед установената по делото фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира за безспорно установено осъществяването от обективна и субективна страна от жалбоподателя на процесното нарушение. На 11.11.2023г. М. е ловувал заедно с ловната дружинка на село Извор на територията на ДЛС – Ропотамо, без да притежава разрешително за лов за този район. Видно от групово разрешение за лов №020373/30.10.2023г. посочените в него ловци имат право да ловуват на 11.11.2023 г. в ловностопански район Извор, ловище „Зеленище“, като отстрелят дивеч - дива свиня. М. е имал и издаден ловен билет за 2023г. / приложен по делото/. От разпита на свидетелите по делото и наличните по него писмени доказателства обаче безспорно се установява, че ловната дружинка не е разполагала с разрешително за лов на територията на ДЛС – Ропотамо, като това обстоятелство се явява и безспорно между страните.

Ето защо и като се установи, че на 11.11.2023 г. жалбоподателят е ловувал в ДСЛ – 3

Ропотамо, същият е осъществил фактическия състав на нарушението по чл.84, ал.1 предл. 3, вр. чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. В тази връзка следва да се изтъкне, че видно от показанията на свидетеля Т., жалбоподателят е бил навлязъл на около 300 метра на територията на стопанството и е носел сглобено оръжие в ръка. По от отношение именно на такова поведение на ловците в чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД законодателят е конкретизирал, че за ловуване следва да се приема и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Именно с оглед на изложеното настоящият състав на БРС приема, че макар и да не са били възпроизведени изстрели от страна на жалбоподателя или други членове на дружинката му, същият с поведението си е запълнил фактическия състав на вмененото му във вина нарушение.

В този смисъл и съдът намира твърденията на жалбоподателя, а и на свидетеля И. за липса на ясни граници на ловището и за местонахождение към момента на проверката в района на ловището на дружинката за негова защитна теза. Свидетелят И. посочи в разпита си, че ловува в района от 2012г., като същият е дори ръководител на ловната дружинка.

Всичко това предполага добро познаване на ловната територия и границите на самото ловище, поради което и доводите за липса на точно маркиране на същите се явяват несъстоятелни.

Процесното нарушение е доказано и от субективна страна, като БРС намира за неоснователни доводите на защитата за липса на видими, трайни граници на отделните ловища. Границите на ловната територия са определяеми. Освен това, съгласно Глава трета от ЗЛОД правото на лов се придобива при строго регламентирана процедура от лица, които следва да преминат съответно обучение и успешно преминат теоретичен и практически изпит. Касае за дейност, представляваща източник на повишена опасност, при което се предполага, че деецът е запознат с всички релевантни обстоятелства – какъв дивеч има право да ловува, през кой период и в границите на коя точно територия /ловище/. Ловците би следвало да положат съответната грижа при осъществяването на тази дейност. Ето защо и обстоятелството, че жалбоподателят е „гост“ на дружинката не води до отпадане на неговата административно – наказателна отговорност. Дори и същият действително да е ловувал за първи път е тази дружинка, след като е извършвал лов заедно с нея, може да се заключи, че се касае най-малкото за евентуален умисъл, тъй като очевидно се е съгласил с обстоятелството, че може да излезе и извън разрешената територия.