Определение № 445 от 09.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. София, 05.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно наказателно дело № 20231000600510 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.

Образувано е по частна жалба от осъдения Б. А. О., чрез служебния му защитник адвокат А.

П., от САК, срещу протоколно определение № 1838 от 19.04.2023 г., по чнд № 1951/2023 г., по описа на Софийски градски съд /СГС/– 25-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието му в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода по нчд № 4347/2021 г., по описа на СГС, с остатък 4 /четири/ месеца и 28 /двадесет и осем/ дни.

В жалбата си пред въззивната инстанция защитата на осъденото лице излага възражения, че са налице предпоставките за условно предсрочно освобождаване/УПО/, предвидени в закона. От данните по делото било видно, че към момента на подаване на искането за УПО осъденото лице е изтърпяло повече от 2/3 от определеното му общо наказание от 3 години лишаване от свобода, като остатъкът за изтърпяване фактически възлизал на 4 /четири/ месеца и 28 /двадесет и осем/ дни. Според защитата процесът на поправяне и превъзпитаване на лишения от свобода бил доста напреднал, рискът от рецидив и сериозни вреди бил със снижена стойност. Видно от изразената позиция от осъдения в съдебно заседание, О. разбирал мотивите за поведението си и е изразявал 1 съжаление за извършеното. Според защитата същият притежавал приемлив ресурс за бъдеща ресоциализация.

По време на престоя му в затвора било констатирано нарушение на ЗИНЗС, за което О. бил наказван със заповед от началника на затвора на наказание „изолиране за 7 дни в единична килия", което наказание било обжалвано пред АССГ София, като състав на административния съд го отменил. През последната една година бил назначаван два пъти на работа на длъжност „бакар" в столовата на отряда. На работното място показал висока лична мотивация и желание за постигане на добри резултати. Със своето поведение по време на работата осъдения О. според защитата показал, че може да изпълнява поставени цели и задачи, декларирал мотивация за промяна на криминалното си поведение, изразил позитивно отношение към труда. Иска се да се отмени обжалваното определение на СГС, и вместо него да се постанови ново, с което О. да бъде освободен условно предсрочно.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, взе предвид атакувания съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално допустима с оглед процесуална легитимация, спазване на срока и съответност.

При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

С протоколно определение от 19.04.2023 г. по чнд № 1951/2023 г., Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на л. св. Б. А. О. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Първостепенният съд, за да постанови определението си, пълноценно е установил относимите за произнасянето си факти и по двете изискуеми предпоставки за УПО, поради което изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от въззивния съд. Извършена е цялостна преценка за наличието на предпоставките, визирани в чл. 70 от НК.

Съобразявайки представените по делото доказателства, съдът правилно и законосъобразно е констатирал, че е налице първата предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, тъй като към 19.04.2023 г. О. фактически е изтърпял 2 години, 5 месеца и 8 дни, от работа 1 месец и 24 дни, или всичко 2 години, 7 месеца и 2 дни във връзка с определеното му по нчд № 4347/2021 г., по описа на СГС, наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“, тоест повече от 1/2 от това наказание.

От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект върху осъдения О., съдебният състав на СГС се е запознал със затворническото досие на осъдения, с наличните по него писмени доказателства и с доклада за оценка на риска от 2 рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС. Съобразявайки основно незначителното редуциране с 2 точки на риска от рецидив, констатирания висок риск за обществото към момента и отразеното в доклада, че лишеният от свобода не приема отговорността и последиците от предходните си осъждания, първостепенният съд е стигнал до извода, че към настоящия момент не са налице безспорни данни, от които да се направи извод за реалното поправяне на осъдения О., който с цялостното си поведение не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК.

Настоящият състав споделя гореизложените констатации на първоинстанционния съд и намира за необходимо да посочи, че за да се приеме, че съществуват предпоставките за УПО, лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в обществото като личност, зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии.

Институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложено наказание „лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки деец следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание. Именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината от наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за своето поправяне, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му в пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. В никакъв случай обаче законодателят не е имал предвид, че следва да се приема като автоматична възможност за приложението му наличието само на някои положителни тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице, както е в процесния случай. Поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице следва да е надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал в чл. 439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС, и работата по индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.

Фокусирането в жалбата върху положителната промяна на осъдения не е единствено и достатъчно основание, за да бъде постановено УПО, тъй като фактът на трудова ангажираност, добро поведение и отношение към служителите от администрацията и спазване на реда в затвора сами по себе си не водят безусловно до извод, че същият се е поправил. Подобно поведение е дължимо в местата за лишаване от свобода и в този смисъл не следва да намерят подкрепа възраженията в жалбата, че О. през последната една година бил назначаван два пъти на работа на длъжност „бакар" в столовата на отряда, че на работното място показал висока лична мотивация и желание за постигане на добри 3 резултати, че с поведение си по време на работата показал възможности за изпълнение на поставените цели и задачи, че декларирал мотивация за промяна на криминалното си поведение и изразил позитивно отношение към труда. Не следва да се игнорира, че от приложения доклад е видно, че за около година и половина рискът от рецидив е бил редуциран от 79 на 77 точки, което е изключително незначително, а рискът за общественото към момента е определен като висок. Това е било отчетено от първоинстанционния съд, който е съобразил и обстоятелството, че лишеният от свобода О. не приема отговорността и последиците от предходните си осъждания. Настоящият състав взе предвид и констатациите в доклада, че осъденият не разбира мотивите за криминалното си поведение, че не приема също така присъдата за справедлива и не разпознава факторите, които са допринесли за извършване на правонарушението. Установени са и дефицити в немалко зони, като възпитателното въздействие и корекционната работа ще бъдат насочени към преодоляване на проблемните зони и изграждане на нагласи за законосъобразен начин на живот. За отчетния период осъденият О. е показвал колебливо поведение, както в положителна, така и в отрицателна посока. Не на последно място първостепенният съд е съобразил, че следва да бъде отчетено и наличието на три заповеди, с които О. е бил наказван. Въпреки че едната от тях е в процес на обжалване, наличието им сочи на извод за действително колебливо поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, което съответства и на констатациите в доклада на Инспектор СДВР.

Съобразявайки гореизложените обстоятелства, даващи основание да се приеме наличието на незавършен поправителен процес и базирайки се на оценката на затворническата администрация, доколкото съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от личността, съответно от поведението на осъдения, и настоящият състав стигна до извода, че не може категорично и безусловно да се направи заключение, че л. св. О. се е поправил до степен, която да обезсмисля по нататъшното продължаване на изпълнението на наказанието.

Видно е, че не са налице достатъчно данни, за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение, целите и задачите, заложени в плана на присъдата, не са изпълнени към момента, рискът от рецидив е с незначително занижени стойности, рискът за обществото е оценен като висок и остава такъв и до момента, дефицитните зони не са претърпели промяна и има актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи. В този смисъл е и даденото становище от началника на Затвора, което кореспондира и със заключението от доклада. Всичко това от своя страна налага извод, че опасността от рецидив все още не е изключена, а продължава да съществува.

Досежно изтъкваните в жалбата обстоятелства, свързани с добро поведение на осъдения, както беше посочено, следва да се има предвид, че спазването на режимните изисквания и съвестното изпълнение на възложените му задачи са дължими по закон, като в противен случай възможността му за полагане на труд ще бъде отнета, което обстоятелство би оказало негативно

4 отражение върху срока на остатъка от търпяното от осъдения наказание „лишаване от свобода“. Остатъкът от наказанието в случая също не е пречка за осъществяване на работа по плана на присъдата. Здравословното състояние и семейното положение на осъденото лице също са били предмет на взето отношение от първостепенния съд.

Предвид изложените съображения правилно първоинстанционният съд е счел, че не е налице обсъжданата предпоставка за освобождаване от изтърпяване на оставащото наказание и все още не е постигната такава дълбока и трайна промяна в личността на осъденото лице, която да гарантира законосъобразен начин на живот и извън въздържащите условия на затвора, поради което не е налице изискуемото от чл. 70, ал. 1 от НК поправяне на дееца, въпреки че към момента е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.

Предвид гореизложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното протоколно определение потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1838 от 19.04.2023 г., по чнд № 1951/2023 г., по описа на Софийски градски съд – 25-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5