Решение № 3369 от 29.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3369 гр. Варна, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110103258 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Н. Р. Щ., ЕГН **********, с адрес: ******, срещу К. С. Б., ЕГН **********, с адрес: ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 149 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето С.К.Б., ЕГН **********, на майката; определяне местоживеенето на детето при нея; определяне режим на лични отношения на бащата с детето; ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 600 лв., с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.03.2025 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и ответникът да бъде осъден за заплати на детето сумата 3000, представляваща издръжка за минало време, а именно за периода 01.11.2024 г. – 14.03.2025 г.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея ищцата Н. Р. Щ. излага, че с ответника имат общо дете – С.К.Б., родено на ******2012 г.

Твърди, че за същото от раждането му до настоящия момент грижи полага основно тя, подкрепяна от нейните родители. Първоначално с бащата на детето живели заедно, но постепенно отношенията им се влошили и през м. ноември 2024 г. се разделили. След раздялата поела изцяло отглеждането и възпитанието на момичето. Посочва, че към настоящия момент С. е ученичка в шести клас. Амбицията на детето е да кандидатства след завършване на седми клас, поради което посещава частни уроци по български език и математика. Допълнително посещава уроци по английски език и спортно ориентиране. Общата сума, която заплаща за тези посещения, е в размер на 1

425 лв. месечно, като в същата не се включват допълнителните суми за лагери.

Твърди, че бащата има високо платена работа и няма други лица, на които да дължи издръжка, и че е във възможностите му да за плаща претендирания размер на месечната издръжка. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът К. С. Б., редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – адв. Р. М..

Поддържа становище за допустимост на предявените искове. Не се противопоставя родителските права относно детето да бъдат предоставени на майката. Счита исковата молба за неоснователна в частта й относно предложения режим на лични отношения и претендирания размер на издръжката. Оспорва като невярно изложеното в исковата молба, че почти от раждането на детето до настоящия момент основно грижите за момичето са полагани от майката. Излага, че от 2007-2008 г. страните са заживели на съпружески начала, като през 2012 г. се родила дъщеря им С.. С общи усилия и средства посрещали разходите за домакинството и тези, свързани с отглеждането на детето им. В съседен на техния апартамент живеели родителите му, които активно участвали в грижите за момичето. Поддържа, че погасява потребителски кредит, с вноски по 200 лв. към У.К.Б.. Поради влошени отношения – постоянни спорове и скандали, през м. 11.2024 г. настъпила фактическата им раздяла. Ищцата заедно с детето напуснала дома им. Оспорва твърдението, че разходите за уроците на детето се заплащат от майката. Твърди, че от момента на фактическата им раздяла до средата на м. март 2025 г. той е заплащал таксите за частните уроци на детето по български език и математика – общо в размер на 55 лв. на седмица, и по английски език – по 60 лв. месечно. Заплатил и годишната такса за 2025 г. в размер на 200 лв., свързана с посещението на С. в група по спортно ориентиране. Ежемесечно заплаща и месечните такси за ползвания от детето телефонен номер. Заплатил и сметката в заведението, в което празнували рождения ден на детето. За Коледа и Нова година завел детето на почивка в к. к. „Пампорово“. Редовно предоставял средства на ръка на дъщеря им за личните й нужди, а на ищцата – за заплащането на такси и др. Правил е подаръци, закупувал е дрехи на детето. Посочва, че никога не е лишавал С. от средства и не е абдикирал от отговорностите си като баща. По изложените съображения моли предявеният иск с правно основание чл. 149 СК да бъде отхвърлен. Счита, че в интерес на детето е да бъде определен разширен режим на лични контакти между двамата, включващ училищните ваканции, официалните празници, личните празници на детето и др. Предлага конкретен такъв, който моли да бъде утвърден от съда. Оспорва размера на претендираната месечна издръжка.

Предлага да заплаща такава в размер на 400 лв., като за разликата до 600 лв. моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В проведеното по делото на 17.09.2025 г. открито съдебно заседание всяка от страните се представлява от процесуалния си представител, който поддържа становището си. В предоставения от съда срок ответникът, чрез адв.

М., представя писмени бележки.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 149 СК.

2

По отношение на упражняването на родителските права и местоживеенето на детето:

Съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК при произнасяне по сезиралата съда молба относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК.

Между родителите не е спорно, а и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че е в интерес на детето родителските права да бъдат упражнявани от майката, при която да бъде определено и местоживеенето на детето на посочения в исковата молба адрес, а именно:

******.

По отношение на режима на лични отношения между бащата и детето страните постигнаха споразумение, обективирано в протокола от проведеното по делото на 02.07.2025 г. първо открито съдебно заседание, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно в дома на майката, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца бащата има право да взема детето в ден петък от 20:00 часа до ден неделя в 12:00 часа, с преспиване; всяка година за лятната ваканция бащата има право да взема детето два пъти по 15 последователни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, за времето от 10:00 часа на първия ден до 10:00 часа на последния ден; всяка четна година, за Коледните празници, бащата има право да взема детето за времето от 10:00 часа на 25 декември до 20:00 часа на 28 декември, с преспиване; всяка нечетна година, за Новогодишните празници, бащата има право да взема детето за времето от 10:00 часа на 30 декември до 20:00 часа на 02 януари, с преспиване; всяка нечетна година, за Великденските празници, бащата има право да взема детето за времето от 10:00 часа в петък /разпети петък/ до 20:00 часа в събота, с преспиване, а всяка четна година – за времето от 18:00 часа в събота до 18:00 часа в понеделник, с преспиване; всяка година за рождения ден на бащата – 19.01., бащата има право да взема детето за времето от 10:00 часа до 18:00 часа на същия ден, ако не е учебно време, а ако е учебно време – да го взема след завършване на учебните занятия до 21:00 часа на същия ден; всяка година за рождения ден на детето – ******, при невъзможност да бъде празнуван съвместно от двамата родители, бащата има право да взема детето на следващия ден – 19.11. за времето от 10:00 часа до 18:00 часа, ако не е учебно време, а ако е учебно време – да го взема след завършване на учебните занятия до 21:00 часа на същия ден, независимо от стандартния режим на лични контакти.

Така уговореният режим съдът приема, че е изцяло в интерес на детето, което следва да има възможност да поддържа връзката си и с родителя, неупражняващ родителските права, поради което следва да бъде утвърден със съдебното решение.

По отношение на издръжката:

По делото не е спорно, че към настоящия момент детето С.К.Б. е на 12 г., ученичка в 7** клас през учебната 2025/2026 г. в ОУ "Й.Й." гр. В.

3

Предмет на настоящия спор е въпросът за размера на дължимата издръжка, която бащата следва да заплаща в полза на детето С., съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи /чл. 142, ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният размер на издръжката на едно дете /1/4 от размера на минималната работна заплата/, която към настоящия момент е не по-малко от 269.25 лв.

Според задължителните разрешения, дадени в ППВС № 5/16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5/ 30.11.1981 г. нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите, имуществото, квалификацията на задълженото лице. Неговото обществено положение и размерът на доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за получаване на средства за цели извън издръжката. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера на издръжката е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията, които се полагат и ангажираността на родителя във връзка с отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.

От представеното удостоверение № 270/05.09.2025 г. /л. 89 от делото/ се установява, че майката Н. Р. Щ. работи на постоянен трудов договор в ДГ ** "Б." гр. В., на длъжността „учител детска градина”, като полученото от нея средномесечно брутно трудово възнаграждение за периода м. ноември 2024 г.

– м. август 2025 г. възлиза на сумата 2339.15 лв.

Видно от представената служебна бележка изх. № 131/16.07.2025 г. /л.

87 от делото/, бащата К. С. Б. работи към В.Ф. **** гр. В., като за периода м. януари 2025 г. – м. юни 2025 г. е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 21464.29 лв., нетен доход – 19951.86 лв. или средномесечно нетно трудово възнаграждение в размер на 3325.31 лв.

Представени са доказателства, че детето посещава психолог, за което е заплащана сумата 30 лв./консултация, че са закупени очила за момичето, предвид установените нарушения в зрението му, че му е поставена диагноза „ендокринно разстройство, неуточнено“, предвид прогресивното от няколко години наддаване на тегло.

След съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства относно актуалното имуществено състояние на двамата родители и получаваните от тях доходи и след като взе предвид възрастта на детето – на 12 г. /предстои да навърши 13 години/, обичайните му нужди от храна и облекло, лекарства, транспорт, средствата, необходими за училищни и извънкласни дейности, разходите за покупка на ученически материали и пособия, както и икономическата обстановка в страната, съдът приема, че общо дължимата от родителите месечна издръжка следва да бъде определена в размер на 1000 лв., от които бащата следва да заплаща сумата 600 лв., а 4 майката – 400 лв. По-голямото парично участие на бащата е обусловено от обстоятелството, че детето живее при майката, която полага непосредствени грижи за отглеждането му. Следва да се отбележи още, че бащата няма други низходящи, към които да има задължения за изплащане на издръжка. Няма задължения за заплащане на наемни вноски. В трудоспособна възраст е, в добро здравословно състояние и реализира доходи, които са над минималния за страната размер.