Решение № 1045 от 14.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. София, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яна Вълдобрева

Членове:

Мария Яначкова

Ралица Димитрова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000503008 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 265164 от 30 юли 2021г. по гр. д. № 1805/2021г.

Софийски градски съд, І ГО, 26 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Х. Х. А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата о т 25 000 лв., ведно със законната лихва от 16.04.2020г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно повдигнато обвинение и неоснователно водено наказателно производство по НОХД № 3766/2017г. на Специализиран наказателен съд ; сумата 2 400 лв., ведно със законната лихва от 16.04.2020г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по НОХД № 3766/2017г. на Специализиран наказателен съд, както и сумата 338,80 лв. - разноски по делото, като отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата между уважения размер от 25 000 лв. и предявения размер от 100 000 лв., ведно с лихвата за забава, като недоказан.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на 1 ищеца Х.А. срещу решението по гр. д. № 1805/2021г. на СГС, ГО, 26 състав в неговата отхвърлителна част. С доводи за нарушение като резултат на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер.

Ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил жалбата на ищеца и от своя страна е подал жалба срещу първоинстанционното решение. С доводи също за нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в осъдителната му част по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и отхвърляне на иска. Евентуално иска присъденото обезщетение да се намали.

Х.А. е оспорил жалбата на ответника.

За да постанови решението си в частта му, в която е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 25 000 лв., дължимо за търпени неимуществени вреди от незаконно обвинение , първоинстанционният съд е приел, че от образуваното срещу ищеца наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са по-интензивни заради публичното оповестяване на повдиганото обвинение за тежко престъпление за стопанска дейност, което е свързано и с професионалната му дейност, довело до сериозни репутационни вреди, изразяващи се в загуба на обществена и политическа подкрепа, преустановяване на политическата му кариера, както и оставане без работа и като резултат от обвинението. Съдът е взел предвид и, че наказателното производство е приключило за около 3 години в разумен срок без да са извършвани интензивни процесуални действия с участието на ищеца, спрямо когото не е била наложена мярка за неотклонение, че той е търпял негативни емоции по повод обвинението, бил е в стрес, изпитвал е притеснения за себе си и семейството си, неприятни изживявания поради отдръпване на приятели и колеги, но не е загубил работата си и не е бил лишен от право на труд поради обвинението. СГС е приел още, че поради друго водено срещу ищеца наказателното производство за престъпление, свързано с професионалната му дейност, той е изживял общи негативни емоционални неудобства, стрес, ограничения и репутационни вреди, поради което определеното в настоящото производство обезщетение не следва да възстановява всички вреди. При съобразяване на горните обстоятелства и 2 икономическата конюнктура в страната, за израз на която е приел минималната работна заплата за периода 2017 – 2020г., СГС е определил обезщетението за търсените неимуществени вреди в размер на 25 000 лв.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно, то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото за частично неправилно в обжалвана от ответника част, по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд са били предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу ПРБ. Пред въззивния съд е пренесен спор само по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан, в наказателно производство с обща продължителност от 2 години и 11 месеца и 12 дни, в размер на 100 000 лв.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил иск а, предмет на разглеждане и от въззивния съд, с правоизключващи спорното право възражения, че не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди в емоционален, здравословен, трудов и личен план, евентуално е възразил и, че търсеното обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер с оглед интензитета на наказателната репресия, осъществена от прокуратурата. Тези възражения от защитата му по същество са в спорния предмет и на въззивното производство, като в съдебно заседание пред въззивния съд представителят на пракуратурата счита, че евентуално обезщетение в размер на 15 000 лв. би било справедливо, в случай, че съдът приеме за доказани твърдените вреди.

За да се произнесе по съществото на спора, въззивният съд взе предвид следното:

Не е спорно, че на 15.09.2015г. ищецът е назначен за заместник – министър на външните работи на Република България - със заповед № КВ 83 от 15.09.2015г. на министър-председателя на Република България, в каквото качество му е било повдигнато обвинение, от което той поддържа в настоящото производство, че е претърпял и неимуществени вреди.

3

От приложеното НОХД № 3766/2017г. на Специализирания наказателен съд е установено и това не е спорно като факти на настоящия етап от производството, от които следва да изходи и въззивният съд в правоприлагащата си дейност, че на 04.05.2017г. Х.А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 219, ал. 2 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, извършено в качеството му на длъжностно лице – заместник - министър на външните работи на РБ. Мярка за неотклонение по отношение на ищеца не е вземана, той е бил разпитван два пъти като обвиняем и след предявяване на разследването, срещу него е внесен обвинителен акт в съда.

Ищецът е бил обвинен в това, че в периода от 15.01.2016г. до 22.07.2016г. в град София, като длъжностно лице /по смисъла на чл. 93, т.1 б. „б " НК - заместникминистър на външните работи, като е цитирана заповед № КВ 83 от 15.09.

2015г. на министър- председателя на РБ за назначаването му/ при условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, въпреки задълженията си по точка III на Заповед № 95-00-3 86/08.10.2015г. на министъра на външните работи, с която се нарежда на заместник-министър Х.А. наблюдава и контролира дейността на следните структурни звена в Министерство на външните работи - т.4 Дирекция „Бюджет и финанси" и „т.5 Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване" не е упражнил достатъчен контрол върху работата на А. В. В. - директор на Дирекция „Управление на собствеността и материално- техническо осигуряване", Отдел „Обществени поръчки" /Заповед № 1- 862/10.11.2015г. на министъра на външните работи и и.д. главен секретар на Министерство на външните работи - Заповед № Т- 347/21.03.2016г./ и Л. Г. М. – директор в Дирекция „Бюджет и финанси" /Заповед № Т-1912/25.08.2014г. на министъра на външните работи/, на които е възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество и от това са последвали значителни щети за Министерство на външните работи в размер на 494 458,03 лева, изплатени по силата на две споразумения, сключени между Министерство на външните работи и Министерство на земеделието и храните - Споразумение № РД 51-58/15.01.20г. и Споразумение № РД 51-58/22.04.2016г., както следва:

4

- за периода от 15.01.2016г. до 15.04.2016г. като длъжностно лице /по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ НК-заместник-министър на външните работи/, въпреки задълженията си по точка III на Заповед № 95-00- 386/08.10.2015г. на министъра на външните работи, с която се нарежда на заместник-министър Х.А. наблюдава и контролира дейността на следните структурни звена в Министерство на външните работи - т.4 Дирекция „Бюджет и финанси" и „т.5 Дирекция „Управление на собствеността и материално - техническо осигуряване" не е упражнил достатъчен контрол върху работата на А. В. В. директор на Дирекция „Управление на собствеността и материалнотехническо осигуряване", Отдел „Обществени поръчки" /заповед № Т862/10.11.2015г. на министъра на външните работи и и.д. главен секретар на Министерство на външните работи-Заповед № Т- 347/21.03.2016г./ и Л. Г. М.

- директор в Дирекция „Бюджет и финанси" /заповед № Т- 1912/25.08.2014г. на министъра на външните работи /, на които е възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество, като А. В. и Л. В. не са създали необходимата вътрешноведомствена организация по точното изпълнение на чл.1 от Споразумение № РД 51 - 58/15.01.2016г., сключено между Министерство на външните работи и Министерство на земеделието и храните, според който текст „МВнР чрез МЗХ има право да резервира и закупува билети и ваучери за хотелски настанявания при пътувания в страната и чужбина от „Юнайтед Травъл Ейджънси" ЕООД, гр. София, съгласно Договор за услуга № РД 51- 58/21.07.2015г., сключен между МЗХ и „Юнайтед Травъл Ейджънси" ЕООД, с предмет „Осигуряване на въздушен транспорт, хотелски настанявания и медицински застраховки при служебни пътувания за служителите на Министерство на земеделието и храните“ и поконкретно относно контрола дали услугите, предлагани от „Юнайтед Травъл Ейджънси" ЕООД, се предоставят на МвНР при същите условия, цени и отстъпки, съобразно уговореното между „Юнайтед Травъл Ейджънси" ЕООД и МЗХ по сключения между тях - договор за услуга № РД 51- 58/21.07.2015г., а не при по-неизгодни условия и от това са последвали значителни щети в размер на 244 184,70 лева за периода от 22.04.2016г. до 22.07.2016г., като длъжностно лице /по смисъла на чл. 93, т.1 , б. „ б " от НК- заместникминистър на външните работи/, въпреки задълженията си по точка III на Заповед № 95-00-386/08.10.2015г. на министъра на външните работи, с която се нарежда на заместник-министър Х.А. наблюдава и контролира дейността 5 на следните структурни звена в Министерство на външните работи - т.4 Дирекция „Бюджет и финанси" и „т.5 дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване" не е упражнил достатъчен контрол върху работата на А. В. В.-директор на дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване", Отдел ..Обществени поръчки" /заповед № 1- 862/10.11.2015г. на министъра на външните работи и и.д. главен секретар на Министерство на външните работи- заповед № Т-347/21.03.2016г./ и Л. Г. М. - директор в Дирекция „Бюджет и финанси" /заповед № Т- 1912/25.08.2014г. на министъра на външните работи /, на които е възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество, като А. В. и Л. В. не са създали необходимата вътрешноведомствена организация по точното изпълнение на чл.1 от Споразумение № РД 51 - 58/22.04.2016г., сключено между Министерство на външните работи и Министерство на земеделието и храните, според който текст „МВнР чрез МЗХ има право да резервира и закупува билети и ваучери за хотелски настанявания при пътувания в страната и чужбина от „Юнайтед Травъл Ейджънси" ЕООД, гр. София, съгласно Договор за услуга № РД 51- 58/21.07.2015г., сключен между МЗХ и „Юнайтед Травъл Ейджънси" ЕООД, с предмет „Осигуряване на въздушен транспорт, хотелски настанявания и медицински застраховки при служебни пътувания за служителите на Министерство на земеделието и храните", и поконкретно относно контрола дали услугите, предлагани от „Юнайтед Травъл Ейджънси" ЕООД, се предоставят на МвНР при същите условия, цени и отстъпки, съобразно уговореното между „Юнайтед Травъл Ейджънси" ЕООД и МЗХ по сключения между тях - Договор за услуга №РД 51 -58/21.07.2015г., а не при по-неизгодни условия, и от това са последвали значителни щети в размер на 250 273,33 лева - престъпление по чл. 219, ал. 2 вр. ал. 1 вр чл.26, ал. 1 НК.

Разпечатката съдържа 27 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2d753bb-8269-4803-9c25-d65717463a1b