Определение № 2136 от 13.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2136 гр. София, 13.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20231100514259 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 577 ГПК.

Образувано е по жалба на Б. Д. Д., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С. М., срещу определение с per. № 1480/05.12.2023 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано отбелязване по вписана искова молба по заявление вх. № 88234/05.12.2023 г. на влязло в сила на 31.10.2023 г. решение № 3176/15.06.2023 г., постановено по гр.д. № 3627 по описа за 2023 г. на СГС, II-Ж въззивен състав за възлагане на недвижим имот, влязло в сила решение № 20145476/24.06.2021 г., постановено по гр. д.

№ 31919 по описа за 2020 г. на СРС, 69 състав по допускане на делбата, първа фаза, както и решение № 20069915/02.12.2021 г., постановено по гр. д. № 31919 по описа за 2020 г. на СРС, 69 състав по втора фаза на делбата на ап. № 33 с идентификатор ***, находящ се в гр.София, СО, район Младост, ж.к. „*******, с площ от 88.02 кв. м, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, при съседи на същия етаж ***, ***, под обекта *** и над обекта ***, заедно с прилежащото избено помещение № 11 с площ от 5 кв. м, ведно с 0.813 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

Жалбоподателят поддържа, че отказът е незаконосъобразен. Съгласно чл. 115 ЗС влезлите в законна сила решения, постановени по исковите молби, 1 вписани по чл. 114 ЗС, се отбелязвали по представен препис от решението.

Поради това съдията по вписванията не можел да откаже да впише представените решения. Постановеният отказ бил в противоречие и с т. 6 на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, задължително и за съдиите по вписванията. Когато е представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията бил длъжен да го впише. Неправилен бил и вторият мотив за отказа на съдията по вписванията във връзка с внесената държавна такса за вписването. Заявителят придобил 1/4 ид. ч. от делбения имот, а останалите 3/4 ид. ч. били негова собственост. Поради това дължал и заплатил такса за вписване 0.1 % върху 1/4 ид. ч. – в размер на 66.53 лв., а не върху целия имот. Целта на закона и на Тарифата за таксите, събирани от АВ била да се плати такса за вписване само за частта на имота, която придобиваш. Поради това моли съда да отмени атакуваното определение и вместо това съдът да постанови да бъде извършено исканото отбелязване, респ. вписване.

Частната жалба е подадена в срок и от заинтересовано лице по смисъла на чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за неоснователна.

Със заявление вх. № 88234/05.12.2023 г. Б. Д. Д. е поискал от съдията по вписванията отбелязване по вписана искова молба на 25.09.2020 г., том X, акт № 13, вх. per. № 53771, д. № 41111/2020 г., на влязло в сила на 31.10.2023 г. решение № 3176/15.06.2023 г., постановено по гр.д. № 3627 по описа за 2023 г. на СГС, II-Ж въззивен състав за възлагане на недвижим имот, влязло в сила решение № 20145476/24.06.2021 г., постановено по гр. д. № 31919 по описа за 2020 г. на СРС, 69 състав по допускане на делбата, първа фаза, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 21.09.2021 г., както и на решение № 20069915/02.12.2021 г., постановено по гр. д. № 31919 по описа за 2020 г. на СРС, 69 състав по втора фаза на делбата.

Към заявлението са приложени 2 бр. заверени от съда преписи от решение № 3176/15.06.2023 г., постановено по гр.д. № 3627 по описа за 2023 г. на СГС, II-Ж въззивен състав, препис от решение № 20145476/24.06.2021 г., 2 постановено по гр. д. № 31919 по описа за 2020 г. на СРС, 69 състав по допускане на делбата, първа фаза, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 21.09.2021 г., както и от частично отмененото решение по извършване на делбата, постановено по гр. д. № 31919 по описа за 2020 г. на СРС, 69 състав. Приложени са и придружително писмо от СРС и документ за внесена държавна такса в размер на 66.53 лв.

За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията приел на първо място, че решението по допускане и решението по извършване на делбата подлежат на вписване, а не на отбелязване, вписването на исковата молба за делба няма оповестително-защитно, а само оповестително действие.

Освен това приел, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията във връзка с чл. 8, пр. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за вписване на подлежащи на вписване актове се събира такса върху цената иска в размер на 0.1 %, т.е. по дело за делба – върху стойността на всеки дял, тъй като цената на иска се установява с извършване на делбата. Заплатената от заявителя държавна такса е недостатъчна, тъй като стойността на имота е 266 086 лв.

Поради това отказал исканото отбелязване.

Настоящият въззивен състав намира отказа за законосъобразен.

Вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон, се извършват в едностранно охранително производство, което е вид нотариално производство, съгласно чл. 569, т. 5 ГПК . Като охранително производство, за него важат правилата, уредени в глава 49 „Общи правила“ от част VІ на ГПК. Чл. 530 ГПК разпорежда, че предвидените в този и в други закони охранителни производства се уреждат от правилата на глава 49 ГПК, доколкото не са установени особени правила.

Според чл. 533 ГПК, съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, като може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.

С изменението на чл. 112, б. „а“ ЗС (ДВ бр. 34/2000 г.) се въведе изискване за вписване на актовете, с които се признава правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот. След това изменение, по силата на чл. 114, б. „в“ вр. чл. 112, б. „з“ и б. „а“ ЗС, подлежат на вписване исковите молби по спорове за собственост, включително и за 3 делба.

Тълкуването на нормите на чл. 114, б. „в“ вр. чл. 112, б. „ а“ и б. „з“ и чл. 115, ал. 1 ЗС обуславя извод, че влезлите в сила решения по допускането и извършването на делба (освен в случаите, когато имотът е изнесен на публична продан) подлежат на отбелязване в случаите, в които исковата молба е била вписана, а на вписване подлежат само съдебни решения, постановени по невписана искова молба. Отделен въпрос е че, както правилно е посочил и съдията по вписванията, вписването на искова молба за делба няма оповестително-защитно, а само оповестително действие. Поради това пропускането на шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС е без правно значение – то касае само вписани искови молби с оповестително-защитно действие.

Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона се ограничава до това дали актът подлежи на вписване (в широк смисъл), съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В този смисъл са указанията в т.

6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Когато е представено за вписване (отбелязване) съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано/отбелязано, съдията по вписванията е длъжен да го впише/отбележи.

Следователно в производството по вписване съдията по вписванията следва да извърши проверка дали актът, чието вписване се иска, е от категорията на тези, които подлежат на вписване/отбелязване; дали е редовен от външна страна; дали има необходимото съдържание и дали е внесена дължимата държавна такса за производството.

Държавната такса за отбелязване на влезли в сила решения се определя съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. По молба за отбелязване на влязло в сила съдебно решение молителят представя препис от решението съгласно чл. 14 ПВ, като при подаване на молба за отбелязване на влязло в сила решение по делба се довнася остатъкът от дължимия съгласно чл. 2, ал. 1, изр. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията размер на таксата 4 за вписване на исковата молба за делба поради отложеното определяне на цената на иска за делба, което става с решението по извършване на делбата (така определение № 266 от 8.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3726/2015 г., II ГО; определение № 213 от 06.12.2017 г. по ч. гр. д.

№ 4425/2017 г., ІІ ГО на ВКС).

В случая, видно от решението по извършване на делбата, цената на иска за делба е в размер на 266 086 лв. Таксата за вписване на исковата молба за делба е в размер на 266.09 лв. (0.1 % от 266 086 лв.), от които по представеното копие от искова молба не може да се установи колко са внесени при вписването на исковата молба, съответно колко следва да се довнесат при отбелязването на решенията; Таксата за отбелязване на влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата е в размер на половината от таксата за вписване на исковата молба за делба – 133.04 лв., от които са внесени 66.53 лв. съгласно приложения в преписката платежен документ.

Съгласно разясненията, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, в хипотезата на нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, вкл. когато не е внесена дължимата държавна такса за вписването - т. 6 от цитираното тълкувателно решение.

След като молителят не е довнесъл дължимата такса за вписване на исковата молба и не е внесъл изцяло и дължимата такса за исканото отбелязване на влезлите в сила решения по допускане и по извършване на делбата, съдията по вписванията законосъобразно е отказал исканото отбелязване. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. рег. № 18-00-86/13.12.2023 г. на Б. Д. Д., ЕГН **********, срещу определение с per. № 1480/05.12.2023 г. на 5 съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано отбелязване по вписана искова молба по заявление вх. № 88234/05.12.2023 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6