Присъда № 4 от 12.02.2025, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към Присъда № 4/12.02.2025 г. по НОХД № 314/2024 г. на Районен съд - Несебър, НК, VII-ми състав

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура - Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия С.К.М., роден на *** г. в гр. П., с постоянен адрес: с. ***, и настоящ адрес: гр.***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН **********, е повдигнато обвинение за това, че на 13.03.2021 г. около 20:00 часа в с. Оризаре, общ. Несебър, обл.

Бургас, ул. „Васил Левски“ № 6, от къща и от помощна постройка към нея, при условията на опасен рецидив, в съучастие с А.Б.К., ЕГН: **********, в качеството на съизвършител, чрез специален начин- прескачане на оградата на двора на къщата, отнел чужди движими вещи:

- 1 /един/ брой тонколона, марка „I-JMB“, същата отнета от помощната постройка, на стойност 37,00 лв.;

- 1 /един/ брой водна помпа, марка „Еитах”, същата отнета от стая с отделна входна врата, находяща се в задната част на къщата, на стойност 364 лв.;

И чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - счупване на стъклопакета на входната врата на къщата, отнел чужди движими вещи:

- 1 /един/ чифт маратонки, марка „Adidas”, поставени на етажерка в антрето на къщата, на стойност 91 лв.;

- 1 /един/ чифт маратонки, с надпис „Dragon”, поставени на етажерка в антрето на къщата, на стойност 17 лв.; всички вещи на обща стойност 509,00 /петстотин и девет/ лева, от владението и собствеността на Хюйт Д.Ч., роден на 26.11.1968 г., гражданин на Обединено Кралство Великобритания, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с което е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ от Наказателния кодекс /НК/.

Във връзка със събрани по делото данни за влошеното психично здраве на подсъдимия съдът служебни допусна изготвянето на съдебно-психиатрична експертиза от в.л. д-р Радка Патричева – началник на Трето мъжко отделение при ДПБ „Д-р Георги Кисьов“ гр. Раднево, заключението по която бе изслушано като предварителен въпрос и преди даване ход на разпоредително заседание, и потвърди вменяемостта на подс. М..

Производството протече по реда на Част Пета, Глава 27 „Съкратено съдебно следствие“ от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си представителят на Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Несебър поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Намира, че по делото е доказано извършване на престъплението в условията на рецидив по смисъла на с чл. 29, ал. 1, б „а“ от НК, но не и по б. „б“ на същата разпоредба.

Счита, че на подсъдимия М. следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“, определено по правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в минимален размер от 4 месеца и при определен общ режим на изтърпяване. Аргументира, че макар инкриминираното деяние да е извършено в условията на опасен рецидив, стойността на отнетото имущество не надхвърля една минимална работна заплатата към датата на деянието, производството се е проточило, а подсъдимият е указал пълно съдействие на разследването и е признал вината си, което следва да се отчете от съда при определяне на наказанието.

Служебният защитник на подсъдимия М., поддържа съображенията на прокурора за определяне наказанието на подзащитния му при условията на чл. 55 от НК – многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Посочва, че подсъдимият е признал вината си и е проявил дълбоко разкаяние, като се позовава отново на ниската стойност на отнетите вещи и неразумния срок на производството. Счита, че следва да се отчете и влошеното психично 1 здраве на подзащитния му.

Подсъдимият С.М. не дава обяснения по обвинението в хода на съдебното следствие.

Признава изцяло вината си в извършване на инкриминираното деяние и в хода на пренията се придържа към казаното от защитника си. В последната си дума моли съда за минимално наказание.

Настоящото производство се разви по реда на Част Пета, Глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, доколкото след проведено разпоредително заседание и вземане становищата на страните, съдът, допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

С оглед така проведеното производство по делото се установя следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.К.М. е роден на *** г. в гр. П., с постоянен адрес: с. ***, и настоящ адрес: гр.***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН **********.

Същият е с констатирана зависимост към психоактивни вещества, водеща до краткотрайни разстройства на съзнанието, неизключващи вменяемостта му, съгласно изслушано по делото на 13.02.2025 г. заключение на експертиза, изготвена от в.л. д-р Радка Птрикова.

Подсъдимият е многократно осъждан, предимно за престъпления против собствеността. Така, със Споразумение № 39/03.04.2015 г. по НОХД № 199/2015 г. по описа на НРС, в сила от 03.04.2015 г., подс. М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. 2 и 3 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години. С Присъда № 56/14.12.2016 г. по НОХД № 1103/2016 г. по описа на НРС – в сила от 02.05.2017 г., изменена с решение № 104/02.05.2014 г. по ВНОХД № 1103/2016 г. по описа на БОС, подс. М. е бил признат за виновен в извършване отново на престъпление против собствеността - по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. По посочените две осъждания, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, с Определение № 164/30.06.2017 г. по ЧНД № 554/2017 г. по описа на НРС, е извършена кумулация, като е определено едно общо найтежко наказание на подс. М. – „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година – изтърпяно на 20.05.2018 г. в цялост от М..

Подс. С.М. и свидетелят А.К. били безработни и се препитавали чрез извършване на кражби на територията на област Бургас.

На 13.03.2021 г., подс. М. и свидетелят К. се срещнали в с. Оризаре. Тъй като нямали никакви пари решили да опитат да влязат в някоя от къщите в селото и да откраднат пари или вещи, които след това да продадат. Коментирали, че на главния път в с. Оризаре има хубава къща, за която знаели, че е собственост на английски гражданин-постр. Д.Ч.Х..

На 13.03.2021 г., когато се стъмнило, подс. М. и свидетелят К. отишли до къщата на постр. Х., за да я огледат и да проверят дали пострадалият си е у дома. На подс. М. и свидетелят К. им било известно, че Х. живее сам в дома си, находящ се в с. ***. Къщата била двуетажна, с двор, ограден с каменна ограда, висока около 160 см., с поставени декоративни керемиди. Оградата била плътна, само на естакадата за вкарване на автомобили имало метална порта. Портата на двора, също била метална. Около 20,00 ч., подс. М. и свидетелят К., след като се уверили, че в къщата няма никой, прескочили оградата и навлезли в дворното пространство на дома на постр. Х.. Забелязали, че входната врата на къщата е изградена от ПВЦ дограма, с прозорец в горната част. Пред вратата имало монтирана метална решетка с ключалка, която не била заключена. Подс. М. и свидетелят К. решили първо да огледат двора и пространството зад къщата. Установили, че в задния двор има басейн, както и заден вход към къщата. Натиснали дръжката на вратата и установили че е отключена. През вратата, двамата навлезли в помещение, предназначено за складиране на вещи. Това помещение не осигурявало връзка с останалата част от къщата. Подс. М. и свидетелят К. установили, че в найлонова торбичка с надпис „Джъмбо“ има поставена пречиствателна помпа марка „Eumax“, която преценили, че могат да продадат, от което да 2 спечелят пари. На барплот в стаята забелязали и тонколона, марка „I-JMB“, която също решили да вземат. Тъй като тази стая нямала преход към къщата, подс. М. и свидетелят К. се върнали към входната врата на къщата, за да опитат да влязат вътре в къщата. Отворили металната врата, която била отключена, като натиснали и алуминиевата врата, за да видят каква е здравината на заключващия механизъм. Тъй като не успели да отворят врата чрез натиск, подс. М. взел метална плоскост, с която упражнил натиск над врата, в частта на бравата. Опитал няколко пъти да отвори по този начин вратата, но след като не успял, се отдръпнал на разстояние от няколко крачки от врата, а след това се засилил и със силата на тялото си блъснал вратата. Стъклото, монтирано в горната част на вратата се счупило, а вратата се отворила. Подс. М. и свидетелят К. преминали през входната врата на къщата, но в този момент се включила звуково-сигнална аларма, монтирана в дома на постр. Х.. Подс.

М. и свидетелят К. се изплашили, грабнали двата чифта мъжки маратонки „Adidas“ и „Dragon“, поставени на етажерка в антрето на къщата, след което незабавно напуснали къщата на постр. Х., като прескочили оградата. Подс. М. и свидетелят К. избягали в посока към центъра на селото.

Относно виновността на А.К. PC Несебър се е произнесъл с Определение по НОХД № 155/2022 г., влязло в сила на 22.03.2022 г., с което същият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, като всички нанесени с престъплението щети са възстановени в хода на досъдебното производство.

От изготвена дактилоскопна експертиза, обективирана в протокол № 73/23.04.2021 г.

/л. 56-61 от Том 3 на ДП/ на в.л. Пламен Митев, се установява, че иззети от водна помпа марка „Eumax“ и тонколона марка „I-JMB“ годни за изследване дактилоскопни следи № 1 и № 2 съвпадат по общи и частни признаци с отпечатъците на подс. М..

По делото е изготвена експертиза за оценка на отнетите вещи и причинените щети – заключение от 25.04.2021 г. на в.л. Мариана Ангелова /л. 51-53, Том 3 от ДП/, като вещото лице е определило общата им стойност в размер на 529 лева, от които 509 лева – стойност на отнети вещи и 20 лева – причинени щети.

От заключенията на изготвените в хода на разследването съдебно-психиатрична и комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертизи /л. 78-85, том 3; л. 27-38, том 5 от ДП/ е установена вменяемостта на подс. М., както към инкриминираната дата 13.03.2021 г., така и в хода на досъдебното производство.

По доказателствата:

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По този ред подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт, като това негово признание напълно кореспондира на събраните на досъдебното производство доказателства относно тези факти. Наред с това подсъдимият е дал и съгласието си за тези факти и обстоятелства да не се събират доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, обективирана в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направените от подсъдимия самопризнания, подкрепящи се от събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите – Д.Ч. Х. /л. 25-27, л. 34-36, л. 49-50 от том 3 на ДП/, Т.Ф. /л. 30 от том 3 на ДП/, В.Ф. /л. 31 от том 3 на ДП/, С.П. /л. 32от том 3 на ДП/, Е.Д. /л. 37 от том 3 на ДП/, М.С.