Решение № 254 от 15.09.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Карлово, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320101075 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е иск с правно основание член 144 от СК.

Ищцата Ж. К. Д. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „Т.Р.“ № *** твърди, че ответникът К. А. Д. е неин баща, видно от приложеното удостоверение за раждане, съставен от Община К..

Към предявяване на иска ищцата навършила двадесет години. Учела в Т.У. гр. С.З., А.Ф., специалност зооинжинерство, редовна форма на обучение, видно от уверение № 59/28.02.2023 г., издадено от учебното заведение.

С влязло в сила решение № 112 от 13.07.2021 г., постановено по гр.д.

№ 476/2021 г. по описа на Районен съд Карлово ответникът бил осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 130 лева, до завършване на редовна форма на обучение в средно учебно заведение, но не по-късно от навършване на двадесет годишна възраст.

След завършване на обучението й в средното учебно заведение през месец юни 2022 година ответникът преустановил заплащането на присъдената издръжка.

Същият бил запознат, че продължава обучението си във висше учебно заведение, както било посочено по-горе, но не й заплащал никаква издръжка.

Ищцата нямала възможност да работи, тъй като учебния процес запълвал цялото й време, специалността на обучение изисквала влагане на значителни усилия за възприемане на учебния материал и за придобиване на знания и умения, които след завършване на образованието да й дадат възможност да ги прилага в практиката пълноценно.

1

Нямала никакви парични средства, материални ценности или други вещи, чрез които да получава доходи, с които да се издържа.

Не притежавала движими и недвижими имущества, източник на доходи.

Цялата й издръжка била поета от нейната майка - Н.П.Г., с която живеел в гр. К., на посочения адрес. Той съставлявал жилище - апартамент, собственост на родителите на майка й. Всички разходи по това жилище - ток, вода, интернет, телевизия, поддръжка се поемали от майка й Н.П.Г..

През време на пребиваване в гр. С.З. обитавала общежитие, за което заплащала месечна такса. Разходите й за облекло, обувки, храна, социални и други услуги месечно надхвърляла сумата от 500 лева. В тези разходи се включвали и закупуване на учебници, помагала, канцеларски материали, помощни материали и други материали и пособия, свързани с обучението на ищцата. Заплащала транспортни разходи за пътуването си от гр. К. до гр. С.З. и обратно.

Майка й не работела на постоянен трудов договор. Полагала труд инцидентно и непостоянно. Трудовите доходи, които реализирала не надхвърляли минималните за страната. Не получавала помощ от трети лица или социални служби. Нямала постоянен източник на доходи. Нямала имущество, от което да реализира допълнителни доходи.

Ответникът работел по постоянно трудово правоотношение, реализирал трудови доходи. Живеел на семейни начала, като заедно с жената, с която съжителствал поделяли разходите по дома им. Живеели в село Д., в къща с двор, който се използвал за добив на земеделски продукти, с които се подпомагали и с отглеждане на животни и птици.

По смисъла на чл. 144 от СК родителите били задължени да издържат своите макар и навършили пълнолетие деца, ако те учат в редовна форма на обучение, не могат да се издържат от имуществото си и това няма да създаде особени затруднения на родителя.

Счита, че е налице основанието по чл. 144 от СК родителите да поемат, ако не цялата по поне част от издръжката, която й е необходима.

Доколкото към момента цялата такава била поета от нейната майка, бил налице интерес за ищцата да поиска от съда да определи месечна издръжка, която ответникът като неин родител да й заплаща.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да й заплаща на основание чл. 144 от СК като пълнолетен учащ във висше учебно заведение, издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2023 г., до завършване на образованието, но не по-късно от 25-годишна възраст, ведно със законната лихва за забава, както и издръжка за минало време за периода от 01.10.2022 г. до 01.06.2023 г. в размер на 200 лева месечно или сумата от 1800 лева.

Претендира за разноските по делото.

Ответникът К. А. Д. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „А.С.“ №*** оспорва иска.

Признава следните факти: че е баща на ищцата Ж. К. Д. с ЕГН **********; че до завършване на средно образование на ищцата заплащал месечна издръжка в размер на 130 лева.

Оспорва всички други обстоятелства, извън горните, изложени в 2 исковата молба:

Оспорва твърденията на ищцата, че същата няма възможност да работи, тъй като учебния процес запълва цялото й време.

Оспорва твърденията на ищцата, че майка й, Н.П.Г., полага труд инцидентно и непостоянно, както и че реализира минимални за страната трудови доходи. Твърди, че майката на ищцата, с която съжителства в град К. работи като хигиенист - почиства адвокатски и нотариални кантори в гр. К., както и входове на множество жилищни блокове в града. Отделно от това работела като *** в дома си, където обособила импровизиран ***ски салон.

Голословни били твърденията на ищцата, че месечните й разходи надхвърлят 500 лева, не били представени писмени доказателства за това, както и за твърденията й че същата живее на общежитие.

Ответникът живеел на семейни начала в село Д., като жилището не било негова собственост. Оспорва твърденията на ищцата, че от двора в село Д. добивал земеделски продукти, с които се подпомага и че отглежда животни и птици. Здравословното му състояние не позволявало да полага тежък физически труд. Не отглеждал животни и птици, нито произвеждал земеделски култури.

Повече от 10 години бил диагностициран с „*** (***) ***“, „***“, „***“ и „***“. Имал болки в ставите и отоци около глезените. Приемал множество лекарства и медикаменти, за да поддържа здравословното си състояние.

На 01.06.2023 г. му бил прекратен трудовия договор с *** - К., където работил като „***“ с брутно трудово възнаграждение в размер на 780 лева. Към настоящия момент бил безработен и разчитал на доходите на жената, с която живеел на семейни начала и на обезщетението от Бюро по труда, което все още не бил получил и не можел да посочи месечния му размер.

Ответникът бил безработен, хронично болен, не притежавал недвижими имоти и не реализирал доходи, поради което счита, че не може да изплаща поисканата от ищцата месечна издръжка. Макар и да била в минимален размер, същата за него била непосилна. Ответникът също имал месечни разходи - лекарства, храна, ток, вода, телефон, телевизия. Ограничил разходите си до минимум. Рядко ходел в гр. К., тъй като нямало налични автобуси. Посещенията му били свързани само с вземане на лекарства от аптеката. Не си позволявал да си купува дрехи и обувки, не защото нямал нужда от нови, а поради липсата на финансови възможности. Със семейната му партньорка се отоплявали на дърва, които също вече били на значителна стойност. Не ходел на почивки, тъй като нямал финансова възможност. С доходите, които получавали двамата едва покривали месечните си разходи.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 144 от СК родителят трябвало да може да дава издръжката без особени затруднения. Ответникът бил в предпенсионна възраст, на 62-години, с влошено здравословно състояние и било почти невъзможно да си намери работа, която да бъде съобразена със заболяванията му.

Счита, че ищцата би могла да работи и сама да реализира доходи, тъй като била млада, здрава и работоспособна. Същата не била постоянно заета с учебния процес, както твърдяла в исковата молба, тъй като било ноторно известно, че лекциите на студентите са до обед, а през летния сезон 3 са във ваканция .

МОЛИ съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.

След преценка на доказателствата по делото заедно и поотделно и във връзка с изложените становища, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно разпоредбата чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно във висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, до навършване на 25-годишна възраст и родителите могат да дават издръжката без особени затруднения. Пълна безусловност на задължението за издръжка не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно във висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да съставлява особени затруднения за родителя (в този смисъл - Решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о постановено по чл.290 от ГПК). Това означава, че законът релевира допълнително условие за задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните материални възможности (в този смисъл - Решение № 179 от 22.III.1996 г., II г. о. и Решение № 226а от 02.III.1993 г., II г. о.). В настоящия случай не се спори и се установява от писмените доказателства – удостоверение за раждане и удостоверение от Т.У. С.З., че страните са баща и дъщеря и че ищцата учи в редовна форма във висше учебно заведение. От датата на раждане на ищцата се установява, че същата не е навършила 25 години, понастоящем е двадесет годишна. Не се спори и ищцата е декларирала под страх от наказателна отговорност, че семейното й положение е неомъжена, т.е. няма лице от друг ред, от което да търси издръжка, няма имущество и доходи.

За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна – следва да се преценява обстоятелството дали заплащането и няма да създаде особени затруднения за родителите. В хипотезата на чл. 144 СК условие за задължението за издръжка на пълнолетни учащи деца е тя да не съставлява особено затруднение за задължения родител. При тази издръжка възможността за доставянето й не съвпада с общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

Задължението за издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила, определящи правото и размера на издръжката, но и на определени ограничителни изисквания. Ограничението има своето оправдание, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за себе си. Неговият родител, по силата на чл. 144 СК, може да е задължен само при условие, че това не би го затруднило особено. В този смисъл възможността на родителя за доставяне на издръжка, по смисъла на чл. 144 СК, предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от този родител.

Спорните по делото въпроси са може ли ищцата да се издържа от доходите и имуществото си, и има ли възможност ответникът – неин баща, да 4 осигурява издръжка и при положителен отговор – в какъв размер издръжката не би и създала особено затруднение. За ищцата е установено, че е получила през време на обучението си в първи курс стипендия в размер на 85 лева месечно, общо 425 лева за срока на обучение. Няма други доходи и имущество, от които да се издържа. Ж. не е работила по време на обучението си в С.З., не е съжителствала с мъж на семейни начала, прибирала се в К. ежеседмично.

По делото се установява по несъмнен начин, че майката на ищцата е тази, която посреща изцяло нуждите й във връзка с обучението и осигуряването на средства за живота. В тази насока са показанията на св. Г., майка на ищцата. За нейните доходи е установено, че понастоящем реализира трудови доходи от около 1000 лева месечно, притежава гараж и лек автомобил, произведен през 1987 година, представила е договор за кредит за сумата от 10 000 лева, за който в показанията си сочи, че е изтеглила, за да може Ж. да отиде на студентска бригада в ***. Не се твърди и някой от родителите на ищцата да има задължения към други лица. В показанията си свидетелката Г. сочи, че с ищцата живеят заедно, в жилище на родителите на свидетелката (баба и дядо на ищцата), че ищцата учи в друго населено място – град С.З.. По време на престоя си там живее в общежитие, което свидетелката плащала, сумата била около 50 лева на месец. Ищцата била заета с учебни занятия от понеделник до петък целодневно. На 27.06.2023 г. Ж. заминала за ***, като при завръщането си щяла да помогне на майка си с погасяване на кредита, в случай, че е спестила пари от бригадата. Майката купувала учебници и пособията за практическите занимания, които провеждали в университета, работела като хигиенистка, почиствала входове и офиси и получавала около 1000 лева месечно. В момента не работела като ***, затворили й салона, фирмата й била с преустановена дейност. Нямало кой да й помага в домакинството. Ответникът имал син, на когото прехвърли имуществото си, лишил Ж. от наследство, доколкото знаела, продажбата на апартамента в К. станала преди около три години. Свидетелката сочи, че бащата и дъщерята не контактуват.