Акт № 2451 от 29.10.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 2451

Разград, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20267190700529 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „ПЛАН ГЕЙМ-2000“ ЕООД, гр. Разград против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-113-0208348/ 26.05.2026 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187 ЗДДС е постановено запечатване на посочения там търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Твърди се, че наложената ПАМ се явява явно несъразмерна и постановена при нарушение на принципа, залегнал в чл. 6 АПК. С оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по нея.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

С процесната ЗНПАМ началник на отдел "Оперативни дейности"- Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е разпоредил запечатване за срок от 14 дни на описания там търговски обект- без стационарен (маса за продажба на играчки и улови патета), находящ се в гр. Бургас, Морска гара, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него.

В мотивите към нея е посочено, че на 01.05.2026 г. в гр. Бургас служители на НАП извършили проверка на посочения търговски обект, стопанисван от „ПЛАН ГЕЙМ-2000“ ЕООД, гр. Разград, при която направили контролна покупка на една плюшена играчка на стойност 6, 00 евро, заплатена в брой. За извършената продажба не е издадена касова бележка от монтираното и работещо фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при получаване на сумата. След легитимация на органите по приходи от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет, както и справка КЛЕН, от които се установява, че продажбата не е регистрирана. Тези факти и обстоятелства са отразени в съставения Протокол за извършена проверка по реда и при условията на чл. 50 и чл. 110, ал. 4 ДОПК серия АА № 0208348/ 01.05.2026 г., който се ползва с формална доказателствена сила. Въз основа на тях е прието, че с противоправното си бездействие търговецът е извършил нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18) и срещу дружеството е съставен АУАН сер. AN, № F883956 от 01.05.2026 г., а впоследствие е издадено и Наказателно постановление (НП) № 890108- F883956/ 21.05.2026 г., с което му е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

При така установените факти и обстоятелства е издадена ЗНПАМ № ФК-113-0208348/ 26.05.2026 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 „а“ ЗДДС е постановено запечатване на посочения там търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Съдът намира за необходимо да отбележи, че тя е издадена 25 дни след установяване на административното нарушение и пет дни след издаване на НП, с което дружеството е санкционирано. Същата е връчена на жалбоподателя на 29.06.2026 г., близо два месеца след установяване на нарушението.

Тази ЗНПАМ е предмет на съдебен контрол в настоящото производство. Съдът намира, че тя е валиден административен акт, като постановена от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП и приложените Заповед № З-ЦУ-30-575/ 02.04.2026 г. и Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. Заповедта е издадена в надлежна писмена форма, при спазване на процесуалните правила и норми.

ЗНПАМ обаче е издадена в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел.

Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. Събраните писмени доказателства установяват, по категоричен и безспорен начин, че на 01.05.2026 г. в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, е извършена продажба, за която не е издадена касова бележка от монтираното и работещо фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при получаване на сумата. С оглед на това съдът намира, че от формална страна са били налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган за да постанови своя акт.

ЗНПАМ обаче е издадена в противоречие на целите, предвидени в чл. 22 ЗАНН и при нарушение на принципа на пропорционалност.

По своя характер ПАМ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. С прилагането на ПАМ се цели предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях ( чл. 22 от ЗАНН). За да изпълни своето предназначение ПАМ следва да се приложи бързо и своевременно, незабавно след установяване на нарушението. В случая ЗНПАМ е издадена 25 дни след датата на нарушението и 5 дни след датата, на която е издадено НП за същото деяние. Към този момент нарушението вече е било преустановено и не е съществувала опасност да настъпят вредни последици за фиска. С оглед на това съдът намира, че оспорената заповед не е издадена в съответствие на легитимните цели, преследвани от закона, а вероятно с цел да се заплати наложената имуществена санкция от дружеството с оглед правилото на чл. 187, ал. 4 ЗДДС.

Наред с това оспорената ЗНПАМ е издадена и в противоречие с принципа за съразмерност/ пропорционалност. В своята практика Съдът на Европейския съюз (СЕС) трайно и непротиворечиво приема, че административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на чл. 2 и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата, ХОПЕС). Това сочи, че те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата, съгласно което „никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона“. Така принципът „ne bis in idem“ забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (Решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.).

От доказателствата по делото се установява, че въз основа на един и същи факт са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Безспорно държавната принуда при издаването на НП и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, но като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер.

С Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 е прието, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В т. 56 от решението на СЕС се посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. Това решение на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България (по арг. на чл. 333 ГПК във вр. чл. 144 АПК.) В казуса е безспорно установено, че за осъщественото от дружеството нарушение са му наложени две отделни мерки, всяка от които с утежняващо правната му сфера действие - имуществена санкция и ПАМ „запечатване на търговски обект“. По този начин е извършено автоматично кумулиране на негативни за лицето мерки, наложени с два самостоятелни акта, които подлежат на обжалване по различен ред, което не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на установеното нарушение. Изложеното обуславя извод, че изпълнението на процесната ПАМ ще противоречи на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че предявената жалба се явява основателна и оспорената ЗНПАМ следва да се отмени.

Мотивиран така Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-113-0208348/ 26.05.2026 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14- дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�