Определение № 3310 от 11.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3310 гр. София, 11.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно частно гражданско дело № 20261100501175 по описа за 2026 година производство по реда на чл. чл. 274 - 279 от ГПК:

Депозирана е частна жалба от ответника – „Универс“ ЕАД (в ликвидация), срещу Разпореждане от 29.10.2025г. на СРС, 64 с-в, по гр.д. 45660/16г., с което е върната въззивна жалба, като нередовна.

В жалбата се сочи, че дължимата държавна такса е платена, а съдът неправилно не е съобразил това. Евентуално, а не алтернативно (Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г. на І т.о.: Първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба – чл.210, ал.1 ГПК. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове. При евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск.

Алтернативното съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете без значение, на кое от конкуриращите се основания ще го уважи), платежното нареждане трябвало да бъде препратено от СГС на СРС.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните, във връзка с обжалвания съдебен акт, и прецени доказателствата по делото, намира следното: от фактическа страна:

По делото е постановено решение на 20.02.2018г.

Дружеството е уведомено РЕДОВНО на 28.02.2018г. чрез Д. Б., офис секретар (гр.

София, ул. „********) – л. 165.

На 17.02.2020г. е депозирана молба по чл. 303, ал. 1 от ГПК, като е образувано гр.д.

№ 1594/20г. по описа на ВКС. Постановено е Определение № 91 от 23.03.2021г. на ВКС по гр.д. № 1594/2020г., IV г.о., ГК, докладчик съдията З.А., в чиито мотиви се сочи, че: Съгласно разпоредбите на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. … Дори и да се приеме, че молителят-ответник по 1 предявените искове не е узнал за постановеното първоинстанционно решение на 28.02.2018 г. от приложените писмени доказателства към отговора по молбата за отмяна - кс. копие от удостоверение за размера на дълга изх.

№ 20418/10.10.2019 г., издадено по изп. дело № 546/2018 г. на ЧСИ Д. З., рег. № 876 на КЧСИ, кс. копие от удостоверение за размера на дълга, изх. № 20417/10.10.2019 г., издадено по изп. дело № 547/2018 г. от ЧСИ Д. З., кс. копие от заявление от адв. Г. С., като адвокат пълномощник на молителя от 02.10.2019 г., подадено по изп. дело № 546/2018 г. и № 547/2018 г. на ЧСИ Д. З., кс. копие от пълномощно, с което молителят е упълномощил адв. Д. З. да го представлява по посочените изпълнителни дела, кс. копие от заявление от адв. Г. С. от 05.11.2019 г. по изп. дело № 546/2018 г. и № 547/2018 г. за издаване на копия от изпълнителни листа, приложени по цитираните дела, кс. копие от молба, подадена от "Универс" ЕАД в ликвидация по изп. дело № 547/2018 г. на ЧСИ Д. З. се установява, че молителят е узнал за постановеното решение на 07.11.2019 г. … С молбата е заявено намерение дружеството да плати изцяло задълженията по делото в срок до 11.11.2019 г. Така установените факти налагат категоричен извод, че молителят е узнал за постановеното решение по гр. дело № 45660/2016 г. на Софийски районен съд, чиято отмяна е поискана най-късно на 07.11.2019 г.

Съответно искането е оставено без разглеждане, като просрочено. Освен това е обсъдено и второто производство, това на което се позовава жалбоподателят – гр.д. № 45659/2016г. по описа на СРС.

Определението е обжалвано като в тази връзка е постановено О. № 60346 от 03.11.2021г. по ч.гр.д. № 2384/21г. по описа на ВКС, с което е потвърдено, че Молбата за отмяна е просрочена; ч оспореното съобщаване за решението на СРС е било редовно, а страната била уведомена за решението след това многократно.

Въпреки това, дружеството е депозирало ВЖ с вх. № 25006506/09.05.2025г., в която отново се навежда довода за неправилното уведомяване чрез Д. Б.. Срокът за обжалване не течал поради ненадлежно връчване на решението, а хипотезата била идентична като тази по гр.д. № 45659/2016г., като се препраща към О. на ВКС № 95 от 26.03.2021г. по гр.д. № 1538/2020г.

В мотивите му се сочи, че: В случая се твърди порочно процесуално действие, което съставлява пречка решението да влезе в сила – срокът за обжалване започва да тече от датата на връчването му, а в молбата се изтъкват съображения, че връчването на съобщение, че решението е постановено с препис от същото, е нередовно – копие от постановеното решение е получено от М. Н., с отбелязване, че е "офис секр. " (по същия начин е отбелязвано призоваването на едноличното търговско дружество и връчване на други книжа и чрез противната страна по спора – Д. Б.). Връчването е от 22.01.2018 г., като М. Н. по същото време е била ищца по дело, предявено против "УНИВЕРС" ЕАД, под № 45660/2016 г. на СРС. Следователно молбата се основава на оплакване, което препятства решението да влезе в сила – ненадлежно връчване на копие от първоинстанционното решение, което е пречка да започне да тече срокът за обжалването му, както и то да влезе в сила.

…

Недопустимо е по пътя на отмяната да се упражняват права, които страната има възможност да реализира в редовния инстанционен контрол.

С Разпореждане № 20142667 от 22.07.2025г., СРС е дал указания на дружеството за заплащане на ДТ по сметка на СГС в размер на 576,92 лева.

Страната е уведомена чрез адв. С. на 04.08.2025г. (ул. „Съединение“ № 109), макар че ВЖ е изготвена от адв. И., с посечен съд.адр. – ул. „Аксаков“.

Това връчване дори не е оспорено (л. 6, стр. 2, втори абзац отгоре надолу от ЧЖ), а напротив. Таксата обаче е заплатена, но по сметка на СРС, като във връзка с грешката е депозирана молба от 12.08.2025г. (e-mail о т 14,25ч.) СРС е постановил разпореждане от 2

18.08.2025г., с което е освободил сумата.

Изложеното не е попречило на дружеството да поиска да му се връчват книжа на ул.

„Аксаков“ – молба от 14.08.2025г., което е довело до ново ИЗЛИШНО връчване на разпореждането от 22.07.2025г. (Р. на СРС от 19.08.2025г.).

Разпореждането е връчено на адреса на кантората на адв. Н. Р…в ( ръкописният текст фамилията не се чете добре) на 10.09.2025г.

СРС НЕПРАВИЛНО е приел, предвид посоченото по-долу, че връчването отново е нередовно и третото връчване вече е от 13.10.2025г.

ВЖ е върната с процесното разпореждане от 29.10.2025г.

Едва на 16.12.2025г. е депозирана молба, ведно с платената ДТ в полза на СГС.

Заплащането е от 11.08.2025г. Страната твърди, че това плащане се установява от e-mail от 11.08.2025г., 17,34ч. Посочен е следният ел.адрес – [email protected]. от правна страна:

Формално ЧЖ е редовна, макар да не е извършена проверка в деловодството на СРС от първоинстанциония състав, дали действително е получен e-mail-ът от 11.08.2025г., 17, 34ч.

(с оглед и цитираната норма на чл. 3, т. 35 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО).

Предвид установената фактология, тази проверка, по изключение, не е необходимо да бъде сторена.

Връчването на книжата по делата е уредено, за да може страните да се запознаят със становищата на ответните такива, а и с актовете на съда (арг. и от двата акта на ВКС постановени във връзка с молбата за отмяна). Т.е. целта е информацията да достигне до адресата си. Как информацията ще достигне до страната е без каквото и да е значение (Решение № 1288 от 10.12.2024 г. на САС по в. гр. д. № 396/2024 г.), арг. от чл. 54 от ГПК.

Само един пример – ако страна признае, че е прочела акта на съда в провноинформационна система, това е хипотеза на редовна уведомяване.

Двукратно, в производството по чл. 303 от ГПК на жалбоподателя е указано, че е наясно с постановеното решение, като е приета поредна най-отдалечена във времето дата 11.11.2019г. Производството по отмяна е във връзка с това дело, а не с другото такова, в което не е имало (или поне не е установено) последяващо достигане на информацията до старината. Т.е. хипотезите въобще не са идентични.

Процесуалното уведомяване няма собствена формална („ритуална“) стойност. Ако страната е била наясно с решението на СРС към 11.11.2019г., а ВЖ е депозирана на 09.05.2025г., то тя очевидно е просрочена и то с години.

Така, макар и по коренно различни съображения от тези изложени от СРС, изводът за връщане на ВЖ следва да се потвърди.

3

Само за пълнота е добре да се посочи, че:

1. връчването на адв. Н. Р…в, работещ в кантората на адв. И. очевидно е редовно. При връчването в кантората на адвоката на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката по реда на чл. 51, ал.

1, изр. 2 ГПК, възможността за връчване на съобщението не се ограничава до адвокатските сътрудници, вписани в съответния регистър, но се отнася за всички лица, за които от обстоятелството, че адвокатът адресат ги е допуснал в кантората си в негово отсъствие, е видно, че работят за него или му сътрудничат. Тези лица може да са назначени по трудов договор с различни трудови функции: секретар, деловодител, куриер, чистач, пазач и др., но може също да са допуснати от адвоката да извършват работа за него по писмен или устен граждански договор.

Това може да са всякакви помощници, както и други адвокати, с които адвокатът адресат си сътрудничи, - Опр. № 537 от

26.09.2011г. по гр.д. № 491/2011г., IVг. о. на ВКС; Опр. № 149 от 13.04.2021г. по ч.гр.д. № 565/2021г., III г.о. на ВКС; Опр. № 64 от 18.03.2019г. по ч.гр.д. № 860/2019г., II г.о. на ВКС;

Опр. № 66 от 7.02.2020г. по ч.т.д. № 164/2020г., II т.о. на ВКС; Опр. № 502 от 22.12.2017г. по ч.гр.д. № 4649/2017г., III г.о. на ВКС; и Опр. № 30 от 19.01.2018г. по ч.гр.д. № 4297/2017г., III г.о. на ВКС. независимо от това дали те ползват същата, или други адвокатски кантори 2. след като е била сгрешена сметка по която е била платена таксата, е трябвало да се укаже на страната да поправи грешката си – да се дадат указания за прехвърляне в правилната сметка (Определение № 53 от 20.01.2011г. по ч.т.д. № 872/2010г., т.к., І т.о. на ВКС). Ефектът на това е постигнат чрез многобройните указания, но избраният от СРС подход не е адекватен.

3. ако таксата е платена по сметка на СГС, както е правилно, но учреждението не е уведомено за това, то не би могло да прехвърли информация на друг съдебен орган. Именно по тази причина в указанията за плащане на такси се сочи, че трябва да се заплати някаква сума, но и разходният документ да се представи по делото (разпореждането е законосъобразно.

Налице е нередовност на касационната жалба по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, тъй като към нея не е приложен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. за произнасяне по допускане на касационното обжалване. Разпореждането за отстраняване на нередовността в законния едноседмичен срок е съобщено на адв. Ив. С.- пълномощник на касатора на 28.05.2010 г., видно от приложената по делото разписка. И след като нередовността не е била отстранена в срок- не е представен по делото документ за внесена такса, въззивният съд при спазване на разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е разпоредил връщането й -

Определение № 630 от 09.12.2010г. по ч.гр.д. № 433/2010г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС).

Съобразно изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Универс“ ЕАД (в ликвидация),

ЕИК 831064101, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, съд.адр.: гр.

София, ул. „********, чрез адв. И., e-mail: ********, срещу Разпореждане от 29.10.2025г. на СРС, 64 с-в, по гр.д. 45660/16г., с което е върната въззивна жалба, като нередовна.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с ЧЖ пред ВКС в едноседмичен срок, считано от получаването му от страната.