Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 744 от 26.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 701/2025
Вид
Протокол № 744
Подписан
26.11.2025
В сила
26.11.2025
Състав
Елеонора Петрова Серафимова, Коста Стоянов Стоянов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 744 гр. Пазарджик, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова

Членове:

Коста Ст. Стоянов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Диана Мл. Т.а и прокурора Т. Т. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255200600701 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Жалбоподателят-подсъдим К. Д. М., редовно призован, се явява в съдебната зала. За него се явява адв. Г. В., редовно упълномощен.

За гражданския ищец СИНЕМА КЛУБ ООД, редовно призован, се явява адв. В. П., редовно упълномощен.

За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор Т. Г..

Становище по хода на делото:

Адв. В.: Да се даде ход на делото. Представям и моля да приемете епикриза която оправдава отсъствието на моя подзащитен в предходното съдебно заседание.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Подсъдимият: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,

ПРОКУРОРА И СЕКРЕТАРЯ.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА епикриза, представена от адв. В. в днешното съдебно заседание.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.

Адв. В.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.

Адв. П.: Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.

Прокурорът: Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, независимо, че присъдата е била обжалвана единствено относно неприлагане на института на условното осъждане - разпоредбата на чл. 314, ал.1 от НПК-„въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията посочени от страните, ме задължава да взема отношение в цялост по отношение постановения съдебен акт. От гледна точка на процесуалните правила, които уреждат и гарантират правилно формиране на вътрешното убеждение, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение.

Мотивите на районния съдия разкриват аналитична и внимателна преценка на всички доказателствени материали. Липсва едностранчив подход, необсъждане или изкривяване на тяхното действително съдържание. В съответствие с правомощията си, съдът е констатирал, че по отношение на съществените факти и обстоятелства, те са последователни, непротиворечиви и логични. Правилно са преценени показанията на свидетелите И. и Р., дадени 2 в хода на съдебното следствие, четени и поддържани от тях по реда на чл.281 от НПК, касаещи извършения им разпит от прокурор, като достоверни. Те са преки доказателства, тъй като двамата свидетели са очевидци на деятелността на подсъдимия. Техните показания са в пълен синхрон с показанията на свидетелите: А., Г., П., В. и се допълват от вещественото доказателствено средство, отразяващо като доказателство, случайно направените записи от охранителните камери. А за това, защо още от началото не са ги депозирали в този им вид и информативност, и И., и Р. са дали логични обяснения. Първият, защото се скарал относно палеж на автомобил, тъй като подсъдимият го бил нарочил, че е извършен от него, а вторият изпитвал страх. Бил притеснен от това, че го викали в полицията. Съдът е обсъдил правилно и найбезпристрастният източник на информация –изготвените основна и допълнителна СТЕ, а тя дава отговор на релевантни въпроси:

-игралният автомат има всички особености на компютърна система съгласно чл.93, т.21 НК със съответни компютърни данни по смисъла на чл.93, т.22 НК, които са изменени с деянието, извършено от подсъдимия;

-машината е минала ежемесечна техническа проверка, била е технически изправна, за да позволи процедура по въвеждане на кредити, за което сочат и гласните доказателства;

-статичното електричество или въобще електрическите смущения не биха могли да повлияят на въвеждането на кредити;

-няма добавено зловредно устройство, за да може да бъде манипулирана дистанционно. Не е нарушен материалния закон. Изпълнителното деяние на извършеното от подсъдимия престъпление „компютърна измама“ се е изразило във внасянето от него, в компютърните информационни данни, на невярна информация, чрез които данни е осъществено въвеждането в заблуждение на крупиетата, имуществено разпореждане с предмета на престъплението и имотна вреда за ощетените ЮЛ и в този смисъл деянието правилно е квалифицирано като престъпление по чл.212а от НК. В този смисъл е Решение от 29.01.2015 г. на ВКС по н.д. № 1622/2014г., I –во НО.

Правната норма е изтълкувана и приложена правилно в санкционната й част. Съдът е определил наказанието и индивидуализирал правилно при прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като е отчел наличните отегчаващи отговорността обстоятелства, но и смекчаващите такива – 3 значителния период от време, изминал от извършване на деянието до реализиране на наказателната отговорност, невисокия размер на причинените щети. Не е налице възможност за обсъждане възможността за прилагане института на условно осъждане. Подсъдимият не е бил реабилитиран към момента на извършване на престъплението, а допуснатата съдебна реабилитация при условията на чл.88а, ал.2 от НК по ЧНД №2051/2016г. във връзка с последното му осъждане по НОХД №964/2025г. на РС-Пазарджик е без значение в настоящия казус. С оглед гореизложеното, моля да потвърдите атакувания съдебен акт в цялост.

Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам всичко казано от прокурора по отношение на наказателната част. Нямам какво да добавя. Моля при преглед на така постановената присъда и с оглед мотивите, да приемете, че от страна на подсъдимия е доказано, че е налице престъпление, в резултат на което на 22.04.2016 г. с въвеждането в заблуда и поддържане в заблуждение у Е. В., крупие в Казино Болеро, в резултат на което, представляваното от мен дружество е претърпяло имотна вреда в размер на 1100 лв. Съдът събра доказателства и в тази насока, като разпита съответните свидетели и представителите на засегнатото дружество, при което Ви моля да потвърдите присъдата в тази част, в едно със законната лихва, така както сме поискали от 22.04.2016 г. върху тази вреда, до окончателното изплащане. Моля да присъдите разноски на представляваното от мен дружество, в минимален размер от 400 лв., за това производство пред вас.

Адв. В.: Уважаеми окръжни съдии, от името на моя подзащитен заявявам, че поддържаме въззивната жалба, в частта единствено и само досежно отказа от приложението на института на условното осъждане, визиран в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. По отношение на останалата част на съдебния акт, който е предмет на днешния съдебен контрол, за да не се преповтарям, заявявам, че съм изразил становище пред първоинстанционния съд, респективно инстанцията по същество, което се е занимавала с основните въпроси, свързани с виновността и отговорността на подзащитния ми, досежно извършеното престъпление по чл. 212 а, ал.1 от НК. Не намирам за необходимо и сега да се спирам пред Вас по всички тези въпроси, които касаят осъдителната част на обжалваната присъда. Искам да се спра само на въпроса, свързан с възможността за приложението на чл. 66 от НК по отношение на моя подзащитен, тъй като считам, че изложените в мотивите на съдебния акт 4 съображения на инстанцията по същество в тази част, са явно незаконосъобразни и необосновани. Само ще обърна внимание на фактологията свързана с тази част на обжалваната присъда, която се отнася до съдебното минало на моя подзащитен, в каквато насока, по делото, са събрани пълни и изчерпателни данни. Когато е извършил престъплението за което е осъден и което е предмет на настоящия инстанционен контрол от вас, съдебното минало на М. сочи, че към настоящия момент, респективно към момента на постановяване на съдебния акт, той е съдебно реабилитиран, с влязла в сила такъв от м. Декември 2017 г., докато данните наистина сочат, когато е извършил настоящото престъпление, за което е осъден, към този момент той наистина не е бил реабилитиран по съдебен ред. Искам да отбележа, че когато е текло производството пред РС, който е събирал данни във връзка с искането за съдебна реабилитация, не са били събрани данни, дали М., към онзи момент, срещу него е било образувано досъдебното производство за настоящото престъпление или за каквото и да е друго деяние.

Вероятно, след като съда не е събрал данни в тази насока, той е постановил съдебна реабилитация, за който факт не може изобщо да се спори, че той е влязъл в сила и е станал стабилен съдебен акт. След обсъждането на всички тези данни, които касаят съдебното минало на моя подзащитен, първоинстанционния съд, като се е оттеглил на съвещание да решава въпросите по чл. 301 от НПК и е обсъждал момента за съдебното му минало, за да обоснове своя краен извод, че спрямо него, в конкретния случай не са налице условия за приложение на чл. 66 от НК е изразил в мотивите си становище, че в правната доктрина и практика липсвало всякакво съмнение за това, какви обстоятелства се считали за миродавни, които са важни за съдебното досие на подзащитния ми и в тази връзка е направил погрешния според защитата извод, че момента когато трябва да се преценяват тези обстовятелства бил този, кога е извършено деянието, за което той е осъден с настоящата присъда, а не момента след съдебната реабилитация, респективно моментът, който касае постановяването на настоящия съдебен акт. Считам, че едно такова разбиране е дълбоко погрешно и то не отговаря на смисъла и съдържанието на материално – правната разпоредба на чл. 85 от НК, чийто хипотезис визира съдебната реабилитация. Текстът е категоричен, че реабилитацията, заличава осъждането и отменя за в бъдеше всички последици, които Закона свързва с това осъждане, освен ако в друг закон или 5 указ е постановено друго. Безспорно, тази разпоредба има действие за напред, респективно тя е приложима към настоящия момент. Всякакви други изводи, които да игнорират постановена съдебна реабилитация и да се дава акцент на момента на извършване на деянието, биха били незаконосъобразни, противоречащи на смисъла и съдържанието на чл. 85 от НК.

Искам да добавя, че в съдебната практика няма единодушие по този важен въпрос, а и няма решение. Аз такова не открих, но поне докато е текла практиката на ОС – Пазарджик, се е считало, че винаги следва да се прецизира въпроса, които е безспорно най-важен за съдбата на подсъдимия тогава, когато се постановява съдебния акт, а не когато е извършено деянието.

Другия извод, който е изразил РС и който е послужил за основа за отказа му да приложи чл. 66 от НК, би бил необоснован, незаконосъобразен и несправедлив. Още повече, че от извършване на престъплението до настоящия момент са минали почти 10 години. Не знам до каква степен биха се изпълнили целите на личната и генерална превенция на Закона, визирани в чл.

36 от НК. Ако Вие споделите направения извод от инстанцията по същество, за липса на основание за прилагането на института на условното осъждане и изпратите М. в затвора, макар и за пет месеца. И още нещо, самия прокурор не взе становище по този въпрос, макар, че аз изрично го поставих.

Представителят на държавното обвинение и дума не каза, какво трябва да стане с наказателната санкция, която трябва да изтърпи М.. Дали трябва да е условно осъждане или той трябва да я изтърпи реално. В протокола липсва такова негово становище. Ето защо, като имате предвид моите съображения изложени до тук във връзка с доводите ми, макар и кратки във въззивната жалба, ще моля да уважите жалбата, като на основание чл.337, ал. 1, т.3 от НПК, измените първоинстанционния съдебен акт и отложите изтърпяването на наложеното наказание на подзащитния ми М. за определен от Вас изпитателен срок. В този смисъл, ще Ви моля да се произнесете.

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия К. Д. М.: Поддържам казаното от адвоката. Нямам какво да добавя.

ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия К. Д. М.: Моля да ми се даде условна присъда, защото двете ми деца си ги гледам аз.