Определение № 765 от 27.09.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 765 гр. Д.Н., 26.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500764 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

С Определение № 164 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 660/2022 г. по описа на РС – С., постановено по реда на чл. 248 ГПК, постановеното по делото първоинстанционно решение е изменено в частта за разноските, като присъдените с решението в полза на ищеца К. К. К. разноски за адвокатско възнаграждение са намалени от общия размер от 1000 лв. (по 500 лв. за осъществената адвокатска защита по всеки от двата уважени обективно съединени иска) на общия размер от 700 лв. (по 350 лв. за осъществената адвокатска защита по всеки от двата уважени обективно съединени иска).

Определението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – „Ф.Б.“ ЕООД, който излага съображения за неправилно определяне от страна на първоинстанционния съд на материалния интерес по делото, върху който е определено възнаграждението, и за наличие на основания за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от минималния съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Съответно иска общият размер на разноските за адвокатско възнаграждение да бъде намален до размера от 200 лв., като при условията на евентуалност – в случай, че въззивният съд не намери за основателни доводите му в насока, че за защита по двата обективно съединени иска се дължи едно възнаграждение, доколкото се отнасят за един общ имуществен интерес, иска намаляване на определеното възнаграждение за защитата по двата иска до размер от по 200,00 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по молбата страна – К. К. К., в който се изразява становище за 1 неоснователност на частната жалба. Моли се съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д. № 660/2022 г. по описа на Районен съд – С. е образувано по искова молба на К. К. К., с която са предявени иск за установяване нищожността на сключен с ответника Договор за предоставяне на поръчителство № 3807264 от 07.04.2020 г. (във връзка със сключен договор за кредит) и иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 463,92 лева (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК) получени без основание по силата на нищожния договор за поръчителство.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие, с който е договорено адвокатско възнаграждение от по 500,00 лева за всеки предявен иск. Съгласно посоченото в договора сумата от общо 1000,00 лева е заплатена в брой от ищеца на адв. Б. З..

С постановеното по делото решение са уважени и двата обективно съединени иска, а ответникът е осъден да заплати направените по делото разноски, в това число 1000,00 лева адвокатски хонорар и 360,00 лева държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

В срока за обжалване на това решение ответникът е поискал от съда да измени същото в частта за разноските, като намали присъденото адвокатско възнаграждение. С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е изменил постановеното по делото решение, като е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение от по 500,00 лева за всеки иск на 350,00 лева или общо е присъдел разноски в размер на 1 060,00 лева (700,00 лева адвокатски хонорар и 360,00 лева държавна такса и възнаграждение за вещо лице).

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за частично основателна.

Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че първоинсатнционният съд е определил размерът на присъденото адвокатско възнаграждение прилагайки директно Наредбата. Напротив, в изпълнение на задължението си да се произнесе надлежно по посътпилата молба по чл. 248 от ГПК и съобразявайки практиката на СЕС (Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г.) е намалил размера на адвокатското възнаграждение, като е определил същото под минимума по Наредбата.

Останалата част от доводите на жалбоподателя се свеждат до преценката дали в случая се дължи адвокатско възнаграждение, определено според материалния интерес по всеки от исковете поотделно (и впоследствие сумирано), или такова, определено въз основа на аритметичния сбор на двете претенции.

2

Настоящият съдебен състав споделя актуалната практика на ВКС, според която под „материален интерес“ по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се разбира цената на всеки от обективно съединените искове поотделно, като за защита по всеки от съединените искове поотделно се определя възнаграждение според Наредбата, след което възнагражденията се събират при определяне на отговорността за разноски. От това следва, че в конкретния случай следва да се определи отделно адвокатско възнаграждения за всеки един от предявените и уважени искове.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.

101, пар. 1 ДФЕС в цитираното решение обаче определените с Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, не са задължителни и не обвързват съда при извършване на преценката му за размера на дължимия адвокатски хонорар. Дори напротив – решаващият национален съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба и да определи справедливо адвокатско възнаграждение като съобрази фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес, извършените от адвоката процесуални действия и тяхната значимост за защитата на страната, както и други критерии, относими към всеки конкретен казус.

Предвид посоченото настоящият въззивен състав намира, че адвокатското възнаграждение за защита по иска за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде намалено да размер на 350,00 лева, а за защита по осъдителния иск – да размер на 200,00 лева. Това е така тъй като в действителност делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, но процесуалният представител на ищеца е положил труд, като е подготвил делото, запознал се е с релевантната съдебна практика, преценил е относимостта й към конкретните факти и въз основа на това е изготвил исковата молба.

Поради това настоящият съдебен състав намира, че възнаграждение в размер на 350 лв. е справедливо и съответно на извършената работа, като няма основание за допълнителното му намаляване.

По иска за връщане на платената въз основа на нищожната договорна клауза сума, макар също определено под минимума по НМРАВ, настоящият състав намира, че е прекомерно. Уважаването на този иск и присъждането на платената въз основа на нищожната договорна клауза сума е пряк резултат от осъществената защита по обуславящия иск за нищожност на тази клауза.

Основната част от защитата по този иск е осъществена със самия факт на успешно проведената защита по обуславящия иск за нищожност на клаузата, по която е извършено плащането. Поради това следва да се приеме, че за защита по обусловения иск се дължи възнаграждение в размер, значително понисък и от минималния по НМРАВ, като съдът има право да присъди такъв съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/2022г. на СЕС и съобразената с него национална съдебна практика. Поради това и с оглед диспозитивното начало в процеса, това намаляване следва да бъде до посочения от самия жалбоподател размер в наведеното при условията на евентуалност негово искане в частната жалба, а именно – 200,00 лева.

3

По тези съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, а вместо него - да се постанови друго, с което първоинстанционното решение бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение бъде намалено до общ размер от 550 лв., а общият размер на всички присъдени в негова полза разноски бъдат намалени до общ размер от 910 лв.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 164 от 19.04.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 660/2022 г. по описа на РС - С., с което присъдените в полза на ищеца К. К. К. с ЕГН ********** разноски в първоинстанционното производство са били намалени от 1360 на 1060 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 05.03.2024 г., постановено по гр.д. 660/2022 г. по описа на РС - С., в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д.Н.” № 28, С.Ц., ет. 2, офис 40-46, да заплати на К. К. К. с ЕГН ********** и адрес гр. С., ул. „Х.Б.” № 10, разноски в производството по гр.д. 660/2022 г. на С.нския районен съд в общ размер от 910 лв., вместо присъдените с решението такива от 1360 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4