Решение № 142 от 17.11.2025, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Силистра, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Теодора В. Василева

Ана Аврамова при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253400600277 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда с рег.№7 от 19.05.2025г. постановена по НЧХД №250/2023г., Тутракански районен съд е признал подсъдимия Е. Д. Т. за невиновен в това, че на 01.10.2022г. в землището между с.Зарица и с.Звенимир, обл.Силистра при организиран ловен излет за фазани е причинил на А. Б. Р. огнестрелна рана на бедрото, в долна трета медиално, с входна рана, с диаметър около 1см, представляващо временно разстройство на здравето неопасно за живота, като го е оправдал по предявеното обвинение по чл.130, ал.1 НК.

Осъдил е частния тъжител А. Р. да заплати на подс.Т. направените по делото разноски.

Недоволен от постановената присъда е останал частния тъжител А. Б. Р., който счита, че първоинстанционния съд неправилно е приел за недоказано авторството на деянието, като е игнорирал установени по делото обстоятелства. Предвид на това жалбоподателя иска от въззивната инстанция да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане и алтернативно, да спре наказателното производство до възобновяване на разследването по досъдебното производство. Постъпило е и допълнително изложение от жалбоподателя, чрез адв.Н, в което подробно се излагат съображенията в подкрепа на твърденията за порочност на присъдата и се преповтарят направените искания, като се добавя и искането делото да се изпрати на РПСилистра, тъй като се касае за престъпление по чл.129 НК, а също така да се 1 изпрати делото на ВКС за определяне на друг съдебен район за разглеждане на делото.

Редовно призован, тъжителя А. Б. Р. се явява лично в съдебно заседание и заедно с адв.Н, която заявява, че поддържа жалба, включително и искането за изпращане на делото във ВКС за определяне на друг съдебен район. Адв. Н като алтернативно искане желае от въззивната инстанция да реши делото по същество, съобразно доказателствата удостоверяващи, че подсъдимия е осъществил престъплението.

Жалбоподателя Р. заявява, че няма какво да добави.

Редовно призован подс.Е. Д. Т. се явява лично в съдебно заседание и заедно с адв.Г, който счита жалбата за неоснователна, постановената първоинстанционна присъда за правилна и законосъобразна, поради което иска от въззивната инстанция да я потвърди. Претендира и за направените в настоящото съдебно производство разноски.

Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите изнесени в жалбата и допълнителното изложение, становището на страните и събраните по делото доказателства констатира следното:

По делото от фактическа страна е установено, че подс.Т. и пострадалия Р. са братовчеди и са поддържали добри отношения преди инкриминирания случай. И двамата били отскоро ловци. На 01.10.2022г. двамата участвали в ловен излет за фазан в група от общо девет ловци. Подсъдимия ловувал със законно притежаваното гладкоцевно ловно оръжие марка Ата Армс, модел Венза, кал.12. Св.К като отговорник на лова разпределил подсъдимия и пострадалия на съседни позиции, като разстоянието между двамата било от около 100-120 метра. Между тях имало възвишение и нямали пряка видимост един към друг. Пострадалия се намирал от лявата страна на подсъдимия.

Скоро след като ловът започнал подс.Т. произвел няколко изстрела, според твърденията му по фазан. Малко след това при него дошъл пострадалия и му казал, че е прострелян в левия крак. След инцидента ловът бил прекратен веднага и пострадалия бил откаран в ФЦСМП-Главиница, а след това и в МБАЛ-Силистра, където му била извършена хирургическа интервенция. На пострадалия били издадени болнични листи за периода от 01.10.2022г. до 27.02.2023г.

По случая било образувано досъдебно производство прекратено с постановление на прокурор на 13.02.2024г., предвид установения характер на телесното увреждане.

От назначените СМЕ е видно, че на пострадалия било причинено сляпо огнестрелно нараняване във вътрешната част /медиално/ на долна трета от ляво бедро с входно отверстие с диаметър 1см. и рентгенологично верифициран проектил в меките тъкани на външна /латерален/ сегмент на ляво бедро на граница средна-долна трета. Тези увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, и следователно е 2 процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Първоинстанционния съд е формирал вътрешното си убеждение досежно съставомерните факти на основата на правилен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което и настоящата инстанция споделя изводите и съображенията му относно тяхната оценка.

Във въззивното производство не се ангажираха нови доказателствени източници, а се оспорва единствено оценката на събраните такива.

Прави впечатление, че както в жалбата, допълнението към нея, така и в съдебно заседание пред възивната инстанция, от защитата на тъжителя се излагат възражения основно срещу приключилото досъдебно производство. В тази връзка се правят и искания, които са извън правомощията и компетентността на въззивния съд. Такова например е искането да се отмени присъдата на първоинстанционния съд и делото да се върне във фазата на досъдебното производство. Както бе посочено по-горе, това производство е прекратено на 13.02.2024г. с влязъл в сила прекратителен прокурорски акт, който не е бил атакуван.

Извън правомощията на въззивната инстанция са и други поставени искания от адв.Н. Такова е искането делото да се изпрати на РП-Силистра, тъй като престъплението за което е образувано настоящото производство е от общ характер /такова по чл.129 НК/, отново с цел да се възобнови досъдебното производство. С оглед установените факти по настоящото съдебно производство искането е неоснователно. Такова е и искането делото да се изпрати на ВКС за определяне на друг съдебен район, в който да се разгледа делото, като в съдебно заседание адв.Никова подчерта, че това не е свързано с искане за отвод на съдебния състав. Предвид липсата на предпоставките по чл.43 НПК искането е неоснователно.

Несъмнено основния спорен момент в настоящото производство според защитата на тъжителя, е характера на полученото от А. Р. увреждане, като според тях то представлява средна телесна повреда, а в такъв случай съставомерния престъпен състав е по чл.129 НК. Безспорно за установяване на този основен елемент от изпълнителното деяние обективиращо и вида на престъплението, е необходимо използването на специални знания, каквито нито една от страните в процеса, включително и съда не притежават. В тази връзка в хода на настоящото съдебно производство са назначени и изготвени СМЕ и две допълнителни такива. Въззивната инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд досежно характера и степента на уврежданията, които в случая съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Това именно обективира и съставомерността на деянието.

Първоинстанционния съд е уважил желанието на защитата /според въззивната инстанция не са съществували категорични основания за това/, и е назначил вещо лице от друг съдебен район. Назначеното вещо лице д-р Д В притежава необходимите специални знания в областта на медицината, като при изготвяне на експертното си становище е ползвало всички материали по делото. Нещо повече, в хода на производството от защитата на тъжителя са представяни и допълнителни материали касаще здравословното му състояние, и всички те са 3 ценени от вещото лице в назначените допълнителни СМЕ-и. В рамките на няколко съдебни заседания, вещото лице убедително и непротиворечиво е защитило изводите си свързани със степента и характера на уврежданията на Р., като д-р В е присъствала включително и при разпита на свидетели, показанията на които имат отношения за изясняване на този въпрос. В заключение д-р В е изложила своя изчерпателен и научно обоснован отговор на поставените от страните въпроси, поради което и настоящата инстанция намира, че заключението на вещото лице изготвило СМЕ и двете допълнителни е компетентно, научно обосновано, категорично и професионално защитено в съдебно заседание. В тази връзка съдебната инстанция не намира основания да не приеме изводите на вещото лице по изготвените СМЕ-и, тъй като те са достигнати след всеобхватно и обективно изследване на материалите по делото, съдържат отговор на поставените въпроси, ведно с подкрепящите ги аргументи, като същите са защитени компетентно в съдебно заседание. В изготвените СМЕ-и не се наблюдават противоречия между изводите на експерта и другите доказателства по делото, или противоречия между резултатите на извършеното изследване и изводите на експерта. Предвид на това, въззивната инстанция намира възраженията на защитата на тъжителя в тази връзка за напълно несъстоятелни. Следва да се посочи също така, че вещите лица изготвели СМЕ в прекратеното досъдебно производство са достигнали до същия извод, досежно степента и характера на уврежданията.

Въззивната инстанция се солидаризира и с правните изводи на първоинстанционния съд досежно обективната и субективна несъставомерност на деянието. И според въззивната инстанция, с оглед на установената фактическа обстановка не са налице безспорни доказателства, изключващи всяка друга версия за нанесените телесни увреждания, само и единствено от страна на подсъдимия. Именно поради наличието на този доказателствен дефицит се налага извода, че не е доказано авторството на престъпното деяние, предвид на което е и спорна причинно-следствената връзка между констатираните от съдебния лекар и обективирани в СМЕ увреждания на тъжителя, и действията на подсъдимия. Защитата на тъжителя противопоставя на този извод доказателствени източници несъбрани по реда на НПК в настоящото производство /признаване на вината пред ловната дружинка/, което не може да предизвика необходимия процесуален ефект.

Освен това доказателствената съвкупност недвусмислено сочи, че деянието е извършено в условията на несъзнавана непредпазливост и деецът /в хипотезата на доказано безспорно авторството на подс.Т./, не е имал представа за настъпване на общественоопасните последици, но обективно е бил длъжен и субективно е могъл да предвиди настъпването им, предвид начина на организирането на лова, разположението на ловците един спрямо друг и използваните средства за ловуване-огнестрелни оръжия.

С оглед характера на уврежданията и приетата от съда форма на вината /несъзнавана непредпазливост/ деянието е несъставомерно по предявеното обвинение по чл.130, ал.1 НК.

Ето защо въззивната инстанция намира, че първоинстанционния съд е 4 направил обективен анализ в контекста на фактите и доказателствата, подлежащи на установяване в рамките на конкретното производство и имащи значение за делото. ТРС аргументирано е оценил доказателствените източници, като е изложил съображенията си за да даде вяра на едни от тях и не кредитира други. Правилната интерпретация на доказателствената съвкупност напълно се споделя от въззивната инстанция, която счита, че не необходимо да преповтаря изцяло доказателствения налази в своето решение.

В тази връзка е уместно да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ направен от предходната инстанция, въззивния съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените в жалбата доводи.

В заключение следва да се посочи, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правата на някоя от страните по делото, поради което постановения първоинстанционен съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло.

Водейки се от тези си съображения и на осн.чл.338 НПК, Окръжния съд РЕШИ: