Решение № 1183 от 24.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. Варна, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233100501623 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ, ЕИК: 000093524, със седалище и адрес на управление гр.Дългопол, ***, представлявана от кмета Г.Г., подадена чрез процесуален представител адв. С. З., срещу Решение № 140/05.06.2023 г., постановено по гр. д. № 570/2022 г. по описа на РС-Провадия, в частта, в която се приема за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на Община Дългопол, че Х. И. И., ЕГН **********, с адрес с. Цонево, ул.

„Тридесет и втора“ №30 е собственик на реална част с площ 2118 кв.м. от недвижим имот, находящ се в землището на с.Дебелец, общ.Дългопол, представляващ част от поземлен имот № *** в местност „Домусчука“ по КККР на землището на селото, одобрени със Заповед № РД-18- 605/28.02.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, с НТП изоставено трайно насаждение, целия с площ от 42562кв.м., при граници на реалната част: поземлени имоти № ***, №***, №*** и №***, защрихована с червен цвят на комбинирана скица Приложение №3, на страница 103 от първоинстанционното дело, към изготвената съдебно техническа експертиза по делото, преподписана от съда, с площ по комбинираната скица от 2118 кв.м.,на основание придобивна давност, въз основа на владение, продължило в периода 1980г. до м.юни 2022г,

В частта, в която РС-Провадия отхвърля иска, по отношение на разликата в площта на установената владяна част от процесния имот с идентификатор *** по КККР на землището на с. Дебелец, м-ст „Домусчука“ над 2118 кв.м. ид.ч. до претендираната владяна реална част от имота в размер на 2500 кв.м, Решение № 140/05.06.2023 г., постановено по гр. д. № 570/2022 г. по описа на РС-Провадия не е обжалвано и същото е влязло в сила.

В жалбата са наведени оплаквания, че дори и ищецът да е владял имота, той не може да го придобие въз основа на давностно владение, тъй като на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОС – имотите и вещите, които са публична общинска собственост, земите от общинския поземлен фонд и горските територии-общинска собственост, не могат да се придобиват по 1 давност и на основание чл. 86 от ЗС - Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Процесният имот от 2014 година е обявен за публична общинска собственост с Решение № 62-1-3 от 14.11.2014 г. на Общински съветДългопол, поради което не може да бъде придобит от ищеца по давност. Процесният имот не може да съществува самостоятелно, поради което също не може да бъде придобит на основание давностно владение, тъй като не е налице годен обект на давностно владение.

Въззивникът – Община Дългопол, моли, въззивното решение да бъде обезсилено изцяло, евентуално да бъде отменено в обжалваната му част.

В открито съдебно заседание Община Дългопол, чрез процесуалния си представител адв. С. З. поддържа въззивната жалба.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, от Х. И. И., чрез процесуалния му представител адв. Х. Г. , с който се моли съда, да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното решение № 140/05.06.2023 г., постановено по гр. д. № 570/2023 г. по описа на РС-Провадия, като обосновано, правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - адв. М.М. от АК-Варна поддържа отговора на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на районния съд, като законосъобразно, обосновано и правилно.

Претендират се разноски.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Провадия е образувано по повод предявен от Х. И. И., ЕГН **********, срещу Община Дългопол, ЕИК 0000935224, положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде прието за установено по отношение на Община Дългопол, че ищецът е собственик на реална част с площ 2500 кв.м. от недвижим имот, находящ се в землището на с. Дебелец, общ.Дългопол, представляващ част от поземлен имот №*** по КККР на землището на селото, в местност „Домусчука“, с НТП изоставено трайно насаждение, целия с площ от 42562кв.м., при граници на реалната част поземлени имоти №***, №***, №*** и №***, въз основа на давностно владение, продължило в периода от 1980г. до м.юни 2022г.

Ищецът основава правния си интерес от търсената защита и активната си процесуалноправна легитимация по иска за собственост на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Излага, че повече от 30 години владее процесния имот. Преди образуване на ТКЗС, собственост на неговия баща бил имот с ид.

№*** по плана на село Дебелец, като той и баща му владеели и процесната част от съседния имот, където пасели животните си и там изградили кладенец, за да напояват насажденията си. След като животните на баща му били дадени в ТКЗС двамата продължили да работят поотделно двата имота, като Х. И. обработвал процесната реална част. През 1996г. правото на собственост на недвижим имот със стар идентификационен № 002002 и нов идентификационен №*** било възстановено на наследниците на бащата на ищеца. Собствеността на процесната част, която ищецът владеел не е възстановявана, но въпреки това той продължил да ползва имота като земеделска земя, оградил го и ползвал кладенеца и до настоящия момент. Счита, че въпреки наложеният мораториум е придобил процесната част на основание давностно владение.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Община Дългопол, в който се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди се, че Община Дългопол е придобила имота по силата на ЗСПЗЗ, за което е съставен съответният АКТ за собственост. Имотът е публична общинска собственост от 2014г. с решение № 62-1-3 от 14.11.2014г. на Общински съвет –Дългопол и не може да бъде придобит по давност.

2

Общината не е губила владението върху имота и дори е включен в Горскостопанския план за горски територии, които са собственост на Община Дългопол, където последната е извършвала сеч на дървесина, включително и през 2021г.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде установено по отношение на Община Дългопол, че ищецът е собственик на цитираната част от имот с площ 2118 кв.м. по силата на давностно владение. Счита, че безспорно се е установило, че цитираната част от имота не е горска територия и не е била окрупнявана в ТКЗС, поради което е невъзможно Община Дългопол да придобива собствеността върху имота по силата на ЗСПЗЗ, доколкото собствеността върху същия никога не е подлежала на възстановяване по този ред.

Претендират се разноски.

В открито съдено съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител моли да бъдат отхвърлени исковите претенции на първо място като недопустими, евентуално като неоснователни. Счита, че процесната част от имота според него е без самостоятелен статут. Също така твърди, че е част от поземлен имот, който е публична общинска собственост, поради което не може да бъде придобита по давност. Счита иска за неоснователен с оглед обстоятелството, че видно от приложените писмени доказателства са налице решения на поземлена комисия, стабилен административен акт влязъл в сила, който определил за възстановяване съседният имот и заграбването на общински по никакъв начин не може да бъде прието от съда, че може да бъде придобит по давност.

Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От Решение № 36/09.09.1996г., изд. от Поземлена комисия гр. Дългопол, общ.

Дългопол, обл. Варна и Скица, изд. на 30.06.1995г. от Поземлена комисия общ. Дългопол се установява, че на наследниците на бащата на ищеца е възстановена собствеността върху имот идентификационен № 002002 по картата на землището в местност „Въбела“, село Дебелец, представляващ нива от 3,899 дка, четвърта категория.

От скица на поземлен имот № 15-680318-21.06.2022 на СГКК-Варна за поземлен имот с идентификатор *** с адрес в село Дебелец, местност „Домусчука“ с площ 42562 кв.м. с трайно предназначение на територията – Земеделска и начин на трайно ползване – изостаевно трайно насаждение, категория на земята – 6, номер на предходен план:000125, се установява, че като собственик е вписана Община Дългопол, въз основа на Акт за частна общинска собственост № 509 от 02.02.2012 г. издаден от кмета на Община Дългопол – М. И..

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че за имот от №*** в местност „Домусчука“ по КККР на землището на селото, с НТП изоставено трайно насаждение, целия с площ от 42562кв.м са съставени няколко поредни акта за общинска собственост, с които границите му са били променяни в периода от 2012г. до 2014г., а именно:

Акт № 509/02.02.2012г. за частна общинска собственост, издаден на правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 2 от 26.01.2009 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Акт № 685/21.12.2012г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията гр. Провадия с под № 54, том XVII, вх. рег. № 6623/21.12.2012г., Акт № 686/17.01.2013г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията гр. Провадия с под № 143, том I, вх. рег. № 425/01.02.2012г., Акт № 687/17.01.2013г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията гр. Провадия с под № 145, том I, вх. рег. № 427/01.02.2012г., 3

Акт № 688/17.01.2013г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията гр. Провадия с под № 146, том I, вх. рег. № 428/01.02.2013г., Акт № 978/19.11.2014г. за публична общинска собственост, вписан в Служба по вписванията гр. Провадия с под № 177, том XV, вх. рег. № 5395.

Акт № 2917/07.08.2020г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията гр. Провадия с вх. № 2841/26.08.2020, акт № 131, том VII, дело № 1308/2020 г.

Акт № 509/2.02.2012г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията гр. Провадия с под № 145, том I, вх. рег. № 1447/28.03.2012г е съставен първи по ред за целия поземлен имот, в това число и процесната реална част.

От Заповед № РД 05-30/22.03.2019г., издадена от Директора на РДГ Варна се установява, че е бил утвърден горскостопански план за горските територии собственост на община Дългопол. От писмен документ, без посочен издател, наименование и дата на издаване, представен от ответника като извадка от лесоустройствен план се установява, че в землището на с. Дебелец е предвидена сеч на издънкови церови гори в земи общинска собственост, земеделски територии, пототдел 135г., без конкретно посочен номер на имот по КК и КР на землището на селото. Oт позволително за сеч № 0617365, издадено на основание чл. 108 от Закон за горите, Заповед № РД 05-30/22.03.2019г. за утвърждаване на горскостопански план се установява, че на РОДОС-ЛЕС ЕООД, представлявано от К.З. е разрешено да извърши сеч в отдел № 135, подотдел, Г, имот с кадастрален № 1, община Дългопол, землище Дебелец, сечище от 5.300 хектара.

От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че процесният имот попада изцяло в ПИ *** по КК и КР на с. Дебелец, м-ст Домусчука, общ. Дългопол, обл. Варна. Процесният имот граничи на север с ПИ ***, а останалата му част попада в ПИ *** Площта на процесния имот по геодеизческо заснемане по материализирани граници с огради и нематерилизирани граници е 2118кв.м.