Решение № 102 от 24.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично при закрити врати заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20221100902212 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството по делото е образувано по молба на „Д.“ ЕООД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.София, район „М.“ бул.“*******, представлявано от управителя К.С. Г., чрез адв.Г. М. от САК с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, а в условията на евентуалност свръхзадълженост, която аргументира с това, че дружеството не е в състояние да изпълни изискуеми и безспорни парични публично правни задължения, както и че е в невъзможност да посреща текущите такива, свързани с търговската му дейност.

Молителят твърди, че „Д.“ ЕООД през 2019г. и 2020г. е развивало нормална търговска дейност, но с оглед пандемията от корановирусната инфекция и финансовите загуби от дейността през 2022г. е изправено пред огромни задължения. Твърди, че затрудненията започнали в началото на 2021г., когато вече не можело да обслужва текущите си задължения към своите партньори, включително и в плащането на задълженията си към НАП. Сочи, че собствените ДМА не са достатъчни и са трудно ликвидни, за да покрият изискуемите задължения на дружеството. Към 2022г. краткосрочните задължения били към 500 000лв., които не може да покрие и че на практика от 2021г. не е извършвало търговска дейност. Последното плащане е било извършено през м.януари 2022г. и от тогава дружеството е спряло плащане към всички кредитори.

Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се открие производство по несъстоятелност, да бъде определена начална датата на неплатежоспособност, да се прекрати дейността на дружеството, да се обяви длъжника в несъстоятелност, като се спре производството.

Съдът като взе в предвид, изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“СДВР, МВР, както и заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза и като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър 1 счетоводни документи, намира за установено от фактическа страна следното.

„Д.“ ЕООД ЕИК ******* е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд.

Към настоящия момент дружеството има следните задължения – към „А.Е.Д.К.“ ЕООД – 1260,00лв. и към НАП за данъци и осигуровки общо 495 638,73лв.

От постъпилата справка от НАП ТД София вх.№87289/16.12.2022г. се установява, че са наложени обезпечителни мерки върху имущество на дружеството по реда на ДОПК с Постановления с

№№С-220022-022-0019314/24.03.2022г.,

С-210022-0220079376/29.10.2021г. и С-210022-022-0093660/10.12.2021г. В справката е отразено, че няма започнати действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК срещу имущество на „Д.“ ЕООД.

По делото е допусната и назначена СФИЕ. Вещото лице е пояснило, че стойностите на показателите на финансовия анализ се използват като основа за оценка на икономическото състояние на предприятието, когато се касае до работещо такова. Посочило е, че показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Основните показатели са коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Оценката на ликвидността се извършва чрез коефициенти, които са изчислени по данни на счетоводния баланс за съответната година на периода 2017 – 01.12.2022г., като имат следните измерения.

Показателят на коефициента на обща ликвидност е значително под референтни стойности 1,0 – 2,0. За периода 2019г. – 31.10.2022г. показателят е със стойност значително под 1, което означава, че длъжникът не е бил в състояние да посрещне текущите си задължения с наличните текущи активи, което го поставя в състояние на неплатежоспособност. Коефициентът на бърза ликвидност , който се определя като отношение между сумата на краткотрайните активи /намалена със сумата на материалните запаси/ и сумата на краткосрочните задължения /задълженията със срок до една година/ е с общо приета стойност като показател в границите 0,5-1,0, което означава, че тези бързо ликвидни активи трябва да осигуряват 50-100% от краткосрочните задължения. За периода 2019г. – 31.10.2022г. при длъжника показателят е със стойности под допустимата граница, което означава, че длъжникът не е бил в състояние да посрещне текущите си задължения с наличните текущи активи. Коефициентът на незабавна ликвидност отразява способността на дружеството да покрие своите краткосрочни задължения с наличните си финансови средства. Оптималната стойност на този показател е в границите 0,5-0,7, като стойности повисоки от 1 означават замразяване на парични средства, които не се използват ефективно. За периода 2019г. – 31.10.2022г. стойностите на този показател са значително под референтните. При необходимост дружеството не е било в състояние да погаси своите незабавно своите задължения. Коефициентът на абсолютна ликвидност е изчислен като отношение на паричните средства и краткосрочните задължения. Общо приетата стойност на този показател е над 0,3 – всеки момент да се поддържат парични наличности, покриващи около 30% от задълженията. Стойностите на този показател за периода 2019г. – 31.10.2022г. са значително под референтните.

Стойностите на показателите на финансовия анализ се използват като основа за оценка на икономическото състояние на предприятието, когато се касае за работещо предприятие. Коефициентът на финансова автономност се изчислява чрез съпоставяне на собствения капитал и привлечения такъв. Когато е под 1 е налице превишение на задълженията спрямо собствения капитал – съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имущество на предприятието, което говори за декапитализиран собствен капитал. И обратно, когато този коефициент е равен или над единица, показва степен на финансова независимост от ползването на чужди средства. За периода 2019г. – 31.10.2022г. съществуващите задължения на ответното дружество не са обезпечени с имущество.

Стойностите са отрицателни, което го поставя в пълна зависимост от кредиторите му и в състояние на дългосрочна неплатежоспособност. Собствения му капитал е декапитализиран.

Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от 2 сроковете и взискателността на своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този показател при добре функциониращо предприятие обикновено е между 0,25 и 0,5, като трябва да бъде най-много равен или по-малък от 1 и показва на 1лев собствен капитал колко задължения са отчетени. Когато е под единица, това показва, че предприятието е в състояние да уреди своите задължения със своя натрупан собствен капитал. Колкото коефициентът е по-голям от единица, толкова зависимостта на предприятието от външни източници на средства е по-голяма. Ако показателят е равен на 0, то предприятието се финансира изключително за сметка на собствени средства. За периода 2019г. – 31.10.2022г. е видно, че стойностите са отрицателни. Следователно молителят е в пълна зависимост от кредиторите си и съответно в състояние на свръхзадлъжнялост.

Според експертизата, изискуемите задължения на молителя произтичат от публичноправни задължения, молителят е осчетоводил в общ размер на 497 000лв.

От анализа на ГФО към 31.12.2021г. се установява, че молителят е притежавал единствено парични средства на каса в размер на 4000лв.

Изводът е, че ответното - дружество е в много влошено финансово състояние и изпитва тежки затруднения по отношение покритието на своите текущи и изискуеми задължения. Предприятието е с изключително лоша ликвидност, установимо с икономическите показатели. Според изчислените коефициенти на ликвидност и финансова автономност, длъжникът не е в състояние да покрива текущите си и изискуеми задължения, считано от 31.12.2019г. Последното плащане на длъжника е от 02.03.2022г. за погасяване на задължение за наем за м.март 2022г. в общ размер на 700лв.

За длъжника не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с пари или ликвидно имущество, чрез които да се покрият началните разноски за производство по несъстоятелност, съответно на текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността. Липсват активи и приходи, от които да се направи извод за способност за преодоляване на финансовите затруднения и обслужване на задълженията. Затрудненията на дружеството нямат временен характер, като имуществото на „Д." ЕООД не е достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите. Съдът намира, че дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност, спряло е плащанията по търговски сделки, каквито са договорите към доставчиците и персонала, както и има значителни задължения. Не се обори оборимата презумпция на чл.608 ал.2 ТЗ, че при спиране на плащанията търговецът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Финансовите затруднения, по вид и размер говорят за един траен характер като и перспективата е негативна.

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 20.12.2022г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в 7-дневен срок на сумата от 5 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл.629б ал.1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя като длъжник, нито от кредитор.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл.608 ал. 1 от ТЗ.

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че молителят е неплатежоспособен. Изпаднал е в състояние на неплатежоспособност, не разполага със средства да удовлетвори вземанията на кредиторите, не може да я покрие 3 със заемни средства или по друг начин. Същевременно затрудненията в обслужването на задълженията имат траен характер, длъжникът не разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, което прави молбата основателна.

Производството по несъстоятелност следва да се открие, поради доказана неплатежоспособност. Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения към държавата, свързани с търговската му дейност. Тези задължения не са изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2019г.

След тази дата длъжникът не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово състояние на дружеството след 31.12.2019г., коефициентът на обща ликвидност е бил под характерната стойност 1 (неоспорвана като съответно приложима), както и под общата норма са били коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). След 01.01.2012г. икономическото състояние на ответника е било трайно влошено, което е и понастоящем. Затрудненията му не са временни, не разполага и с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).