Определение № 61 от 28.01.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. Враца, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20261400500021 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С Решение № 437/30.06.2025 год. по гр. дело № 3686/2024г. Районен съд - Враца е признал за установено в отношенията между страните, че З. А. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 190,00 лева - главница по договор за кредит № ***, сключен на 26.08.2022 год. между „Микро Кредит" АД и З. А. Л., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - от 28.05.2024 год., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 1211/20.06.2024 год. по ч. гр. дело № 1637/2024 год. по описа на Районен съд - Враца, и е отхвърлил предявеният иск за разликата до пълният претендиран размер от 459,00 лева, като неоснователен и недоказан; отхвърлил е също предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.

9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата 43,72 лева - договорна лихва за периода от 01.01.2023 год. до 01.05.2023 год. и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 88,42 лева - мораторна лихва за периода от 02.01.2023 год. до 27.05.2024 год.

Със същото съдебно решение, съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 1 и ал. 8 ГПК З. А. Л., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, сумата 224,99 лева разноски в исковото производство съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата 24,11 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1637/2024 год. по описа на Районен съд - Враца, съразмерно с уважената част на исковете.

Осъдил е също, на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. М. от Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", БУЛСТАТ *** сумата 271,44 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

По молби и на двете страни решението е изменено и допълнено на основание чл.248 ГПК в частта за разноските с постановено по същото дело определение № 1641/19.09.2025 г., като:

- е оставена без уважение молба вх. № 11056/28.07.2025 год. на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с искане с правно основание чл. 248 ГПК, с която се иска съдът да измени постановеното съдебно решение, в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника адв. Д. М., като намали размера на определеното му възнаграждение.

- е допълнено решението, в частта, с която съдът е осъдил на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, да заплати на адв. Д. М. М. от Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", БУЛСТАТ *** сумата 271,44 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съразмерно с отхвърлената част на исковете, като е осъдена „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, да заплати на адв. Д. М. М. от Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", БУЛСТАТ *** сумата 54,29 лева, представляваща ДДС върху присъденото с решението адвокатско възнаграждение.

- е допълнено решението като е осъдена, на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, да заплати на адв. Д. М. М. от Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", БУЛСТАТ *** сумата 400,00 лева без ДДС или 480,00 лева с ДДС, представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 2

1637/2024 год. по описа на Районен съд - Враца.

- е оставена без уважение молба вх. № 11512/05.08.2025 год. на ЕАД "Д.

М.", в частта, с която се иска изменение на решението в частта, с която е уважено искането на ищцовото дружество за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Против постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на РС-Враца са постъпили частни жалби и от двете страни.

С частна жалба вх. № 14219/23.09.2025 г., подадена от З. А. Л. с ЕГН **********, чрез пълномощника му Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.", представлявано от управителя Д. М. М., определението се обжалва в частта, с която е оставено без уважение искането му за редукция на присъденото в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение до сумата от 100 лева. В жалбата се поддържа, че въведеното от ответника възражение за прекомерност не е отчетено от съда и юрисконсултското възнаграждение не следва да е повече от 100 лева, тъй като в този размер същото е адекватно на фактическата и правна сложност на делото и липсата явяване в открито съдебно заседание. Поддържа се, че с оглед принципа на равнопоставеност на страните, след като на ответника се присъжда възнаграждение на минимума по Наредбата, то следва да се има същия подход и към това на ищеца, което по Наредбата е 100 лева. Искането е за отмяна на определението в обжалваната част и уважаване на искането за редукция.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на тази частна жалба от насрещната страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, чрез юрк. Н. А., в който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на дружеството следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер съгласно ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НПП, която разпоредба предвижда, че за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. В случая с исковата молба е поискано юрисконсултско възнаграждение, чиито размер не се доближава до максимално предвидения такъв, поради което частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С частна жалба вх. № 16403/20.10.2025 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, чрез юрк. Н. А., определението се обжалва в частта, с която е оставена без уважение депозираната от дружеството молба по чл.248 от ГПК и е допълнено поставеното решение като е осъдено дружеството да заплати сумите 54,29 лв., представляваща ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение за исковото производство и 3

400 лв. без ДДС или 480 лв. с ДДС, представляваща разноски в заповедното производство.

По отношение разноските в заповедното производство се излагат съображения, че в случая действията по защита на длъжника в заповедното производство се изчерпват с оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК, чрез подаване на бланкетно възражение, което е довело до разглеждане на спора за дължимостта на претендираните от заявителят суми по исков ред, като изхода от него е частично уважаване, респективно отхвърляне на иска.

Поддържа се, че подаването на възражение по чл.414 от ГПК не е задължително и не изисква подготовка или обосновка, както и че в НМРАВ няма определен размер на адвокатското възнаграждение при подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадената заповед за изпълнение, поради което такова не се дължи с оглед едностранния характер на заповедното производство и готовата бланка за отговор на длъжника.

По отношение облагането на адвокатското възнаграждение с ДДС се посочва, че ако адвокатът е работил pro bono, в този случай е извършена безвъзмездна доставка на услуги - арг. чл. 2, т. 1 ЗДДС, чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Изтъква се, че при оказана безплатната правна помощ съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна, каквото е сторил и съдът в настоящия случай, както и че за съда не възниква задължение да начислява ДДС и да издава фактура в този смисъл.

Твърди се, че разпоредбата на § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, че същата урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати при предварително заплащане на същото от клиентите им, като го определя като неразделна част от дължимото от клиента плащане към адвоката, но не установява задължение за начисляване на ДДС от съда при оказана безплатна правна помощ. Предвид изложеното се счита, че разноски за адвокатското възнаграждение в заповедното производство не се дължат, а в исковото следва да не се присъжда ДДС върху адвокатския хонорар. Искането е да се отмени атакуваното определение на Районен съд - Враца, с което съдът е оставил без уважение депозираната от дружеството молба по чл.248 от ГПК, като неправилно и незаконосъобразно и за произнасяне по съществото на въпроса.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на тази частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", чрез управителя Д. М. М., в който се твърди, че постановеното определение е правилно и законосъобразно.

Поддържа се, че не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, тъй 4 като това би довело до обезценка на адвокатския труд, а не до неговото справедливо овъзмездяване, което е духа и целта на закона. Позовава се на решение от 23.10.2025г. по дело С-744/23 на СЕС, с което обосновава дължимостта на ДДС при предоставена безплатната правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА от адвокат, регистриран по ЗДДС, какъвто е настоящия случай. Иска се от съда да остави без уважение депозираната частна жалба като неоснователна.

Въззивният съдебен състав намира, че частните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същите отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което са допустими.

За да се произнесе по основателността на частните жалби, настоящия съдебен състав взе предвид следното:

От приложеното ч. гр. д. № 1637/2024 год. по описа на Районен съд Враца се установява, че по депозирано „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *** против З. А. Л. с ЕГН ********** заявление е издадена Заповед № 1211/20.06.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 459,00 лева - главница, дължима по договор за заем MicroCredit № ***/26.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2024 г. до окончателното й изплащане; 43,72 лева - договорна лихва за периода от 01.01.2023 год. до 01.05.2023 год.; 88,42 лева - лихва за забава за периода от 02.01.2023 год. до 27.05.2024 год., както и разноските по делото 15,92 лева - държавна такса и 31,84 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл.414 ГПК срещу нея, чрез адв. Д. М.. С възражението длъжникът е заявил, че претенцията на заявителя е неоснователна и е направил искане за присъждане на разноски по заповедното производство, вкл. адвокатско възнаграждение, като съдът определи същото, съгласно чл.38 ЗА. Към възражението е приложен договор за правна защита и съдействие, в който надлежно е вписано, че правната защита и съдействие се изразява в изготвяне и депозиране на възражение по делото и че правната помощ се предоставя безплатно, на материално затруднено лице по чл.38, ал.1, т.2 от 5

ЗА.

С Разпореждане № 4089/02.10.2024 год. заповедния съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си и в изпълнение на дадените му указания заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 3686/2024г. на РС-Враца.

Разпечатката съдържа 38 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2d399a4-2f35-43c4-9cab-8f27abe85020