Решение № 8 от 08.06.2026, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№8 гр. З., 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от А. Черешаров Административно наказателно дело № 20255420200058 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. М. О., ЕГН **********, адрес: гр. С., кв.

,,Ч.“, ул. ,,С.Ш.“ № *, против Наказателно постановление № 25/25.08.2025г. на Директора на РДГ С., с което на основание чл. 266, ал.1 във вр. с чл.108, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. /255.65 евро, съгласно ЗВЕРБ/.

Жалбоподателят намира така издаденото НП за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Развива подробни доводи и моли съдът да постанови решение, с което да го отмени. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от пълномощник – юрк. Д., който излага доводи, с които оспорва жалбата и моли съдът да потвърди НП. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Алтернативно, прави възражение 1 за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В съдебно заседание, нарушителят се явява лично, и се представлява от адв. Велков, който поддържа жалбата и посочва, че няма доказателства за извършено от неговият подзащитен нарушение, поради което иска НП да бъде отменено.

РП С. – редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

По повод подаден сигнал, на 05.03.2025г. служителите към ТП ДГС ЗЗ.Д. и Р. Н. извършили проверка в отдел 527, подотдел „д“, находящ се в местност „Б.“, землище на гр.Н. На място констатирали отсичане на 10 бр. дъбови дървета, по които не била налична контролна горска марка.

Проверката извършили чрез измерване на място с техническо средство.

Установено било, че действително мястото на сечта попада в горски фонд в отдел 527, подотдел „д“.

С оглед установеното, със съдействието на полицейски служител В. Н., посетили дома на П. О. в гр.Н.

Провели разговор с О. и същия посочил, че действително е извършил сеч в местност „Б.“, като там притежавал и земеделска земя. Посочил също, че вероятно се касае за грешка, тъй като не е замервал с техническо средство точното местоположение на всички отсечени дървета, както и че не е налична отсечената дървесина от горския фонд и обяснил, че е отрязал лично дърветата с моторен трион на 20.01.2025г. , както тези от земеделската си земя, така и тези от горския фонд, за да ползва същите за огрев.

На 06.03.2025 г. служителите към ТП ДГС ЗЗ.Д. и Р. Н. съставили Констативен протокол Серия ЮЦДП №001153/06.03.2025г., изготвен от З.Р.Д.

- горски стражар при ТП“ДГС - З.“, ГСУ-Н.с участието на инж.Р. В. Н. помощник лесничей при ТП“ДГС - З.“, ГСУ- Н. в присъствието на 2 жалбоподателя П. М. О.. За допуснатите нарушения З.Р.Д. - горски стражар при ТП“ДГС - З.“, съставил на П. М. О. АУАН Серия ЮЦДП

№007006/06.03.2025 г. и АУАН Серия ЮЦДП №007007/06.03.2025г., въз основа на който е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 25/25.08.2025г. на Директора на РДГ С..

АУАН №007007/06.03.2025г.е съставен в присъствието на нарушителя, подписан е от него, като е изложил и възражения. В рамките на указания срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни възражения.

За установеното на място е подаден сигнал до РП С., като е образувана преписка към РУ З..

В хода на полицейската проверка били снети писмени обяснения от сочения за нарушител, който потвърдил извършена сеч в този участък, извън рамките на издаденото му разрешително от Община Н. но без да конкретизира количество и точно местонахождение.

Освен от него, обяснения били снети и от служителите към ТП ДГС ЗЗ.Д. и Р. Н., както и от А. М. О. – брат на сочения за нарушител.

Представител на РП С., ТО Д., с Постановление от 22.04.2025г. е обективирал отказ да се образува досъдебно производство по пр. преписка № 612/2025г. по описа на РП С. и материалите по същата са изпратени на директора на ТП ДГС З..

След това директора на РДГ С., издал атакуваното НП като приел, че от страна на жалбоподателя е извършено административно нарушение, квалифицирано по чл. 266, ал.1 във вр. с чл.108, ал.1, т.1 от Закона за горите.

Процесният акт е връчен лично на жалбоподателя, чрез пощенски оператор, на 27.08.2025г. /видно от известие за доставяне на л. 26/. Съдът не констатира нарушение по реда на връчване на НП, като намира, че е редовно, в съответствие с реда, установен по НПК, съответно приложим предвид препращащата норма на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.180и сл. от НПК.

В рамките на законоустановения срок, от името на жалбоподателя, е постъпила процесната жалба, по която е образувано и настоящото производство.

По делото се установява още, че жалбоподателят е с установени увреждания, засягащи и възможността да се придвижва самостоятелно – 3 налице е ЕР № 90120/12.07.2022г. на ТЕЛК към Втора МБАЛ – С. ЕАД, влязло в законна сила на 15.08.2022г., с което е призната степен на увреждане от 92 %. Изрично е отбелязано и обстоятелството, че лицето не може да ходи самостоятелно.

Посоченото ЕР е неоспорено от страните по делото, а състоянието на жалбоподателя и използването от негова страна на помощно средство за придвижване – патерица, както в ежедневието му /по данни на свидетелите В.

Н., Д., Р. Н., Ю.. Действително св. Р. Н. и Д. сочат, че по-рано жалбоподателят е могъл да се движи и свободно, но не сочат конкретен период и дали същият е съответсвал към времето на извършване на нарушението/, както и в проведените осз.

Датата на соченото нарушение, квалифицирано от актосъставителя и АНО, е определена по данни на самия жалбоподател, което обстоятелство изрично е потвърдено от показанията на св. Д. и Р. Н..

При проверка на посоченият участък, находящ се в землището на Н. горските служители не са заварили на място жалбоподателя, не са възприели и отрязаната дървесина. Установили са единствено 10 броя отрязани пънове, за които направили необоснован извод, че са пънове на отрязаните от жалбоподателя дървета.

От показанията на горските служители се установява единствено броя пънове, липсата на поставени КГМ, терена, в който се намират, обстоятелствата при съставяне на процесния АУАН.

Изводът за това, че именно жалбоподателят е извършил сечта, без позволително, почива единствено на твърденията на св. А. О. и на признанията на самия жалбоподател.

Съдът дава вяра на показанията на св. В. Н., Д., Р. Н., Ю., които допринасят за изясняване на фактите относно местонахождението на сечта – установено и със заключенията на СТЕ, които са приети по делото, времето на съставяне на АУАН, здравословното състояние на жалбоподателя.

Чрез същите обаче не се установява извършването на соченото нарушение от страна на О., както и евентуално количеството изсечена дървесина.

Както се посочи по-горе, О. е признал, в хода на предварителна 4 проверка, че е извършил сеч над разрешената му от Община Н. но не е конкретизирал нито точно място, нито брой и вид на засегнатата дървесина.

Единствено св. А. О. е потвърдил, че брат му – жалбоподателят е извършил сечта. Показанията на св. О. са противоречиви, несвързани и сочещи обвинителен уклон от негова страна, повлиян от имотни и други спорове с жалбоподателя.

Св. О. не веднъж се отрича от пказанията си и попълва и/или замества липсата на преки възприятия с предположения относно релевантни факти и обстоятелства – веднъж твърди, че е видял брат си да реже дървата, а след това пояснява, че не е видял друг освен него да се придвижва към мястото на сечта; на следващо място сочи първоначално, че е видял машина за рязане на дърва в ръцете на брат си, а след това отново сочи, че предполага да е бил той, тъй като не е видял друг.

Соченият свидетел не крие личното си негативно отношение към жалбоподателя и че е решил да свидетелства против него след като разбрал, че жалбоподателят е подал жалба срещу него, за което бил привикан да даде обяснения.

Това, че св. О. е възприел брат си да се придвижва към мястото на сечта, но не е успял да го види да извършва сечта, не може да обоснове категоричен извод за авторство на сочения за нарушител.

По повод противоречивите показания на сочения свидетел и твърденията му, че е видял жалбоподателя, съдът извърши оглед на място, в присъствието на страните, в.л инж. Д. и св. О..

Установи се намясто невъзможност да се наблюдава мястото на сечта от това, на което свидетелят сочи да е бил.

Както в осз, така и по време на огледа, св. О. не успя с категоричност да посочи дали е видял брат си да реже дърва.

В заключение, съдът не дава вяра на показанията на св. О. като намира същите за необективни и едностранчиви.

По доказателствата:

5

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както и заключения по СТЕ и СЛЕ.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Освен това същата е и ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение, съгласно дадената от АНО правна квалификация по чл. 266, ал.1 във вр. с чл.108, ал.1, т.1 от Закона за горите.

На първо място, съдът счита, че следва да бъде извършена преценка относно съставомерността на вмененото нарушение, за което е повдигнато административно обвинение, а в последствие е наложена и административна санкция.

От събраните по делото доказателства не се установява пряко или косвено, че именно жалбоподателя е извършил незаконна сеч в процесния участък от горски фонд, нито конкретния брой отрязани дървета.

Обясненията на жалбоподателя, дадени в хода на полицейската проверка, не могат да бъдат третирани като признание на релевантните в случая факти и обстоятелства.

Същите не съдържат данни за вида и количества отрязана дървесина, нито тяхното местоположение. Налице са единствено индикации и предположения, на базата на които не може да се изгради годна обвинителна теза.

Това, че едно лице признава да е извършило сеч и същевременно да е констатирана такава, не се следва от правен и житейски извод, до който е стигнал АНО.

АНО е следвало обективно, пълно и всестранно да изследва обстоятелствата по конкретния случай, а не да се задоволи единствено с косвени данни, които по същество са останали като недоказани твърдения.

Обективно и здравословното състояние на жалбоподателя е съществена пречка да осъществи вмененото му нарушение – видно от приетото ЕР № 6