Определение № 1866 от 13.07.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1866 гр. Бургас, 13.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.а Върбанова

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ като разгледа докладваното от Пламена К. Г.а Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501092 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК и следващите и е образувано по частна жалба н а М. Г. Д., ЕГН **********, адрес: гр.Б., ж.к.”Л.”, бл.**, ет.*, ап.* тел: ***, e-mail:

*** срещу определение №2464/24.04.2023г. по ГД №20232120101440 /2023г. на Районен съд гр.Бургас, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищеца Д..

В частната жалба се твърди, че неправилно районният съд приел, че МВР не може да бъде ответник в процеса, а такъв следвало да бъде единствено ОДМВР-Бургас.

Жалбоподателят счита,че съдът е тълкувал стеснително нормата на чл.27,ал.2 ГПК и изолирано от нормата на чл.27,ал.1 ГПК.В жалбата извършва съпоставка и анализ на двете разпоредби , в резултат на което счита, че законодателят е имал за цел да създаде алтернативи на ответниците, а именно: освен правоспособния по материалното право , процесуално правоспособни да могат да бъдат и държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет. Счита, че в образуваното пред БРС исково производство с ответник МВР,представлявано от Министъра , нямало процесуална пречка за пасивна легитимация, въпреки че ОДМВР- Бургас също е процесуално правоспособна.Частният жалбоподател намира, че цитираните от БРС решения на ВКС в обжалваното определение били неотносими към процесния казус , като излага съображения за това.Сочи, че заповед за полагане и изплащане на положен извънреден труд от директора на ОДМВР Бургас се издава от министъра на вътрешните работи, а за всички останали служители в ОДМВР Бургас - от директора. Намира, че легитимирано да отговаря по иска му е МВР като администрация на органа по назначаването, който е страна по държавнослужебното правоотношение. Понятието работодател сочи на страна по трудово правоотношение, вкл. възникналото по чл. 61, ал. 2 от КТ и е неотносимо в случая, при служебния характер на правоотношението и отчитане кои са страните по него.Намира за относима към спора следната практика на ВКС: решение № 187 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д.47/2013 г., III г. о., ГК, и Решение № 14 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр.д.

№625/2010г.,IIIг.о.,ГК.

Препис от частната жалба е връчен за писмен отговор на ответното МВР, което в указания срок не е депозирал такъв.

1

Частната жалба е подадена от процесуално-легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, поради което е допустима.

При разглеждането й по същество, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред БРС е бил предявена искова молба от М. Г. Д. против Министерство на вътрешните работи, с която се иска постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 7000 лева, представляваща неплатени брутни месечни възнаграждения за периода от 11.03.2020 г. до 27.05.2020 г., ведно с мораторната лихва в размер на 100 лева, начислена за периода от 20.03.2020 г. до 10.03.2023 г., както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.Ищецът сочи,че е бил назначен на длъжността „Директор на ОД на МВР – Бургас“ със заповед на Министър на вътрешните работи от януари 2014 г. и акт за встъпване.Така възникналото служебно правоотношение е било прекратено със Заповед на министъра на МВР от месец юли 2014 г., считано от 01.08.2014 г.

Тази заповед е била отменена с решение на ВАС, в сила от 11.03.2020 г. Със заявление от 24.03.2020 г. до Министъра на вътрешните работи ищецът Д. изявил желание да заеме длъжността, която е заемал преди прекратяване на служебното му правоотношение директор на ОД на МВР - Бургас. Тъй като длъжността е заета, той е назначен на длъжността заместник-началник II степен на ЗЖУ - гр. Бургас. Твърди, че не е получавал възнаграждение от ОД на МВР - Бургас за периода от 11.03.2020 г., от която дата е възстановен на старата длъжност с решение на ВАС, до 27.05.2020 г., когато е назначен на „новата“ длъжност.

БРС е оставил без движение производството по делото с указания до ищеца да уточни: кой е ответника му по предявените искове при положение, че в обстоятелствената част на исковата молба сочи,че за периода 11.03.2020 г. - 27.05.2020 г. не му е заплащана работна заплата от ОД на МВР- Бургас, в което юридическо лице е работил преди прекратяване на служебното правоотношение.Т.е. исковите претенции да се насочат срещу надлежен ответник, съответстващ на фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба.

С нарочна молба ищецът „потвърждава“, че надлежен ответник по исковата молба е МВР, представлявано от Министъра.

В срока за отговор на исковата молба процесуалния представител на ответното МВР депозира писмен отговор, в който твърди, че исковете срещу него са недопустими и следва да се насочат срещу ОД на МВР – Бургас; съображения за това твърдение не се сочат.

В обжалваното определение БРС е приел, че работодател на ищеца по служебното правоотношение е ОДМВР-Бургас, който следвало да бъде и ответник по предявените искове.Съображенията за това е разпоредбата на чл. 61, ал. 2 КТ, според която за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.Сочената разпоредба била приложима по аналогия и при действието на Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго такова.В случая орган по назначението на ищеца като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, заемащ ръководна длъжност, е министърът на вътрешните работи (чл.158, т.1 от ЗМВР), а предприятието, в което е заеманата от него длъжност „директор“, е ОД на МВР - Бургас. След като за периода 11.03.2020 г. 27.05.2020г. служебното правоотношение на ищеца е възстановено, то негов работодател по служебното му правоотношение е ОД на МВР - Бургас и именно това учреждение е задължено към за трудовите му възнаграждения.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първостепенния съд за 2 липса на надлежна пасивна легитимация на ответника по делото, която е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното определение.

Ответник по искове за възнаграждения и обезщетения ,свързани с изпълнението на служебно правоотношение от служител на МВР,е структурата на МВР-разпоредител на бюджетни средства, в което служителят е назначен.Орган по назначението е Министъра на МВР, но заплатата и допълнителните възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на службата се дължат от учреждението-разпоредител с бюджетни средства, в които служителя е назначен. В този смисъл са освен цитираните от БРС решения на ВКС, така и Решение № 416/26.10.2012г. по гр.д.№ 271/2012г. ІV-г.о. ГК на ВКС; Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д.№ 1144/2018г. ІV г.о. ГК ВКС; Решение № 128/29.04.2011г. по гр.д.№ 1356/2009г. ІV г.о. ГК на ВКС; Решение № 470/28.02.2014г. по гр.д.№ 3253/2013г. ІV г.о. ГК на ВКС. Относно цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС, обективирана в Решение № 187/20.06.2013г. на ВКС по гр.д.№ 47/2013г. на ІІІ г.о. ГК на ВКС и Решение № 14/17.02.2011г. на ВКС по гр.д.№ 625/2010г. ІІІ г.о. ГК на ВКС настоящият съдебен състав намира, че същата е постановена при действието на ЗМВР/отм./.

Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че законодателят имал за цел да създаде алтернативи на ответниците като освен правоспособния по материалното право , процесуално правоспособни да могат да бъдат и държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет , от което твърдение извежда и извода си: че в образуваното пред БРС исково производство пасивно легитимиран ответник можел да бъде както МВР,представляван от Министъра, или ОДМВР-Бургас, която била също процесуално правоспособна.

Претенцията на служителя за неизплатени трудови възнаграждения може да бъде насочена единствено срещу определения от законодателя ответник – юридическо лице, като изискванията за пасивна процесуална легитимация съвпадат изцяло с тези за пасивната материалноправна легитимация. Законодателят недвусмислено и ясно е определил срещу кого трябва да се насочи претенцията,респ.- пасивно легитимираният ответник, от когото да се претендират неизплатените трудови възнаграждения. По тази причина и с оглед обстоятелството, че процесуалните предпоставки за допустимост на исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване, то и процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникването на правото на иск, за която съдът следи служебно.

По изложените съображения и като препраща на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, поради което обжалваното определение на БРС следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2464/24.04.2023г. по ГД №20232120101440 /2023г. на Районен съд гр.Бургас, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищеца Д..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4