Решение № 4505 от 16.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4505 гр. София, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20211100114730 по описа за 2021 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 08.12.2021 г. „Ю.Б.“ АД (ЮРОБАНК) е заявила, че на 20.07.2007 г. е сключила с ответниците К. и Р. М.и договор за кредит за 72 204,00 евро. На 20.08.2007 г. К. и Р. М.и са усвоили кредита. Впоследствие те са сключили 11 допълнителни споразумения към договора, като последното е било от 16.03.2017 г.

[2] Междувременно, на 12.09.2007 г. ЮРОБАНК е прехвърлила на „Б.

Р.С.“ АД (Р.) вземането си от К. и Р. М.и по договора за кредит от 20.07.2007 г. На 08.12.2010 г. Р. е прехвърлил обратно на ЮРОБАНК вземането си от К. и Р. М.и.

[3] В договора за кредит е било уговорено, че ЮРОБАНК е могла да 1 обяви целия кредит за предсрочно изискуем при неплащане, на която и да е вноска по него. Понеже К. и Р. М.и не са били заплатили пет вноски за главница и четири за лихва, ЮРОБАНК е уведомила К. и Р. М.и, че обявява кредита за предсрочно изискуем. На 18.10.2021 г. е настъпила предсрочната изискуемост, но К. и Р. М.и не са заплатили на ЮРОБАНК дължимите суми.

Затова ЮРОБАНК моли съда да осъди К. и Р. М.и да ѝ заплатят:

83 456,17 евро главница плюс законната лихва от 08.12.2021 г. до окончателното изплащане;

- 13 816,90 евро възнаградителна лихва от 10.06.2021 г. до 21.11.2021 г.;

- 4 942,79 евро мораторна лихва от 10.06.2021 г. до 21.11.2021 г.;

- 143,00 лева такси банкови такси от 09.06.2021 г. до 21.11.2021 г.;

- 256,31 лева нотариални разноски от 04.07.2017 г. до 21.11.2021 г.

(исковата молба, л. 2-7).

2.

По писмения отговор на ответника

[4] К. и Р. М.и са оспорили предявения иск. Те са заявили, че:

1. Р. М. не е подписвала нито едно от допълнителните споразумения;

2. те са заплатили петте вноски за главница и четирите за лихва, които ЮРОБАНК твърди, че не са платили, и затова не са били настъпили условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем;

3. те не са усвоявали главница над 72 204,00 евро, а увеличената главница е вследствие на преминаване на възнаградителна лихва към главница, което е противоречало на закона;

4. ЮРОБАНК едностранно е увеличавала възнаградителната лихва, което е противоречало на закона. Затова те молят съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 140-145).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

2

[5] На 20.07.2007 г. ЮРОБАНК е сключила договор за кредит, по който се е задължила да отпусне на К. М. и Р. М. 72 204,00 евро (договор, л.

22-26). Кредитът е бил за покупка на част от урегулиран поземлен имот в гр.

София, кв. Суходол (чл. 1 от договора за кредит, л. 22).

[6] Кредитът е трябвало да бъде върнат с възнаградителна лихва. Тя е била формирана от базов лихвен процент (БЛП) и фиксирана надбавка от 0,5 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е бил 6 % (чл. 3 от договора, л. 23). Страните са уговорили, че БЛП не е подлежал на договаряне и промените в него са ставали незабавно задължителни за страните, като за тях банката единствено е уведомявала длъжника (чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл.

12 от договора).

[7] К. и Р. М.и са се задължили да погасяват кредита на равни месечни вноски от по 514,77 евро (чл. 6 от договора). Страните са уговорили краен срок за издължаване от 264 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка (чл. 5 от договора). К. и Р. М. са усвоили кредита на 20.08.2007 г. по сметка на К. М. (отговора на първа задача от заключението на вещото лице Х., л. 277). В случай на просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, се е начислявала и лихва, формирана от надбавка от 10 % върху лихвата за редовна главница (чл.

3, ал. 3 от договора, л. 23).

[8] В чл. 4 от договора са били уговорени и годишна такса за управление от 0,1 % върху размера на непогасената главница. Освен това за сметка на К. и Р. М.и са били и таксите за учредяване и подновяване на ипотеката, служеща за обезпечение на кредита (чл. 13, ал. 2 от договора).

[9] При непогасяване на която и да е вноска по кредита ЮРОБАНК е имала право да направи кредита предсрочно изискуем (чл. 18, ал. 1 от договора). Страните са уговорили, че в случай на неиздължаване на три последователни вноски изцяло или частично, целият остатък по кредита е 3 ставал автоматично предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска (чл. 18, ал. 2 от договора).

[10] На 03.08.2007 г. страните са учредили договорна ипотека за обезпечаване на задължението за плащане по кредита (нотариалния акт, л. 2729). На 12.09.2007 г. ЮРОБАНК е прехвърлил на „Б. Р.С.“ АД (Р.) вземането си по договора за кредит с К. и Р. М.и (договора и приложението, л. 82-88).

[11] До 20.06.2009 г. кредитът е бил погасяван редовно. След тази дата постъпилите суми са били недостатъчни за погасяване на падежиралите задължения (отговора на 11-та задача от заключението, л. 285).

[12] Страните са сключили допълнителни споразумения на 09.07.2009 г., 29.06.2010 г., 16.02.2011 г., 24.02.2011 г., 27.12.2011 г., 31.07.2012 г., 30.04.2013 г., 20.05.2013 г., 31.05.2013 г., 31.01.2014 г., 16.03.2017 г., 28.05.2020 г. (л. 30-50; л. 73-75; л. 191-194; л. 245-269). Р. М. е подписала допълнителните споразумения от 09.07.2009 г., 29.06.2010 г., 24.02.2011 г., 27.12.2011 г., 31.01.2014 г., 16.03.2017 г. и 28.05.2020 г. (заключенията на вещото лице Х., л. 307 и л. 339). Не може да се установи, дали са на Р. М. подписите, положени за нея, по споразуменията от 31.07.2012 г., 30.04.2013 г., 20.05.2013 г. и 31.05.2013 г. (заключенията на вещото лице Х., л. 307 и л. 339).

[13] С повечето от посочените допълнителни споразумения е констатирано, че К. и Р. М.и са имали неплатени задължения за главница, за лихва и за такси. Тези задължения са били прибавени към главницата. Така към датата на последното допълнително споразумение главницата е станала 95 317,31 евро (отговора на втора задача от заключението на вещото лице Х., л. 278-280).

[14] С допълнителното споразумение от 31.01.2014 г. страните са определили, че при просрочие кредитополучателите ще заплащат и такса за администриране на просрочен кредит в размер съгласно тарифа на банката (т.

12 от споразумението, л. 48-50). С допълнителното споразумение от 4

16.03.2017 г. страните са определили, че лихвата по кредита е щяла да се определя като сбор от фиксирана надбавка от 5 % и променлива компонента, която се е формирала от шест-месечния Юрибор. Уговорено е било промяната да става автоматично и в посока увеличаване и в посока намаляване на лихвения процент, приложим по кредита, без това да зависи от решение на орган на банката (споразумението, л. 73-74). Със споразумението от 28.05.2020 г. е била определена фиксираната надбавка от 3,35 % (споразумението, л. 191-194).

[15] На 08.12.2010 г. Р. е прехвърлило обратно на ЮРОБАНК вземанията към К. и Р. М.и (договора и приложението, л. 89-96). ЮРОБАНК е изпратила нотариални покани до двамата длъжници, с които да им съобщи за двете цесии (тази от 2007 г. и тази от 2010 г.). Ответниците не са били намерени на адреса им. След като връчител на нотариус Н. е направил три неуспешни опита на различни дати за връчването на тези уведомления (на 31.10.2017 г. в 19 часа; на 12.11.2017 г. в 09:00 часа; на 02.12.2017 г. в 18:10 часа), той е залепил уведомления на пощенската кутия и едно е пуснал едно уведомление в нея. Затова нотариус Н. е удостоверил, че нотариалните покани са били връчени на 18.12.2017 г. при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК (уведомленията и разписките, л. 98-107).

[16] На 04.07.2017 г. ЮРОБАНК е заплатила 608,47 лева за подновяване на ипотека, учредена от К. М. (платежното, л. 120). На 08.09.2021 г. е постъпила последната сума за погасяване на кредита. За целия му период от отпускането са били платени общо 46 879,98 евро. Те са били отнесени за погасяване на 48 вноски с падеж от 20.09.2007 г. до 20.08.2011 г., от които 6 758,20 евро главница и 18 249,48 евро възнаградителна лихва. К. и Р. М.и са погасили още: 18 458,08 евро лихви за просрочие на главница;

792,56 евро годишни такси за управление; 2 518,74 евро такси за администриране на просрочен кредит; 102,84 евро застрахователна премия за имуществена застраховка (отговора на 11-та задача от заключението, л. 284285).

[17] На 18.10.2021 г. К. и Р. М.и са получили нотариални покани от 5

ЮРОБАНК. С тях банката е заявила, че К. и Р. М.и са били просрочили пет вноски за главница и четири вноски за лихва по договора за кредит. Затова банката е заявила, че е обявявала кредита за предсрочно изискуем (нотариалните покани, л. 108-118).

[18] За периода от отпускането на кредита до 18.10.2021 г. ЮРОБАНК е изменяла неколкократно БЛП. Така се е увеличавала и приложимата за кредита възнаградителна лихва. Банката е правила това без обективно установен механизъм за изчисляване стойността на БЛП и неговите компоненти, включително за относителното тегло на всеки от подкомпонентите в общото ниво на БЛП (отговора на 1-ва и 2-ра задача от заключението на вещото лице Х., л. 354-356).

[19] Ако не се отчитат едностранните увеличения на възнаградителната лихва и лихвите, капитализираните към главницата, К. и Р.

М.и биха били в забава с плащането на вноските след 20.09.2011 г. до 18.10.2021 г. Те биха дължали: 28 532,77 главница по 121 вноски; 31 050,48 евро лихви, представляващи 120 вноски с падежи от 20.10.2011 г. до 20.09.2021 г.; 2 148,60 евро лихви за просрочие на главница ; 17,90 евро такса за администриране на просрочен кредит; 256,31 лева - част от такса за подновяване на ипотека (отговор на шеста задача от заключението на вещото лице Х., л. 283; отговор на пета задача от същото заключение, л. 357; приложението към същото заключение, л. 359-362). Към 18.10.2021 г. главницата би била 65 445,72 евро (отговор на пета задача от заключението на вещото лице Х., л. 357; приложението към него, л. 359-362). За периода 10.06.2021 г.-17.10.2021 г. включително възнаградителната лихва е 617,97 евро (таблицата към допълнителното заключение на вещото лице Х., л.

362)[1].

[20] ЮРОБАНК е заплатила: 8 012,64 лева държавна такса (л. 9);

6 643,58 лева на адвокат (л. 10-11); 970,00 лева за вещи лица (л. 168, л. 332333). К. и Р. М.и са заплатили: 2 180,00 лева за вещи лица (л. 165, л. 243, л.

325); и 1 000,00 лева на адвокат (договора за правна помощ, л. 378-381; фактура, л. 382; отчет по сметка, л. 383). Липсват доказателства ответниците 6 да са заплатили адвокатско възнаграждение над 1 000,00 лева (в представения отчет по сметка на л. 385 е посочена друга сума и различно основание).

Затова съдът приема, че не е платено такова.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА