Определение № 5243 от 16.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5243 гр. София, 16.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002104681 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. М., немски гражданин, роден на 10.01.1974 г., с адрес: Федерална република Германия, гр.

Дармщат, ул. „Халцхофалее“ № 42, чрез адвокат М. З. против решение № 693 от 10.06.2024 г. по гр.д.№ 2792/2023г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 941 от 16.08.2024 г., с което е отменено изцяло решение № 448 от 31.07.2023 г. по гр.д. 558/2021 г. на Окръжен съд София и вместо това е отхвърлен, предявеният от касатора иск срещу Софийски градски съд на основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 1 886 000 лв., като погасен по давност и за сумата 13000 лв., като неоснователен, представляващи неприсъден и непогасен остатък от обезщетение в общ заявен размер 2 000 000 лв. за претърпени имуществени вреди от незаконен съдебен акт (Решение № 4 от 13.03.2003 г. по ф. д. № 12306 / 1996 г. на СГС), ведно със законната лихва, считано от 21.06.2016 г. до окончателното изплащане на главницата.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото не е съобразено, че вписването на обстоятелства в търговския регистър има конститутивно действие, че вписването на несъществуващи обстоятелства е нарушение на закона и че с прогласяването за нищожно на вписано обстоятелство или за несъществуване на такова се установява противоправността на решението, въз 1 основа на което те са вписани. Касаторът счита, че давността следва да се счита започнала да тече от прогласяване нищожност и несъществуване на вписани обстоятелства във фирмения /търговския/ регистър, воден от СГС и че от този момент той може да претендира вреда, изразяваща се в стойността на дела му от търговското дружество /ООД/, преобразувано въз основа на вписаните нищожни и несъществуващи обстоятелства в ЕООД.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди очевидна неправилност на въззивното решение поради противоречие с императивна правна норма – чл. 140, ал.4 ТЗ, чл. 500 ГПК /отм/, съответно чл. 25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, чл.606 ГПК, относно това, че на обжалване подлежат само решенията, с които се отказва вписване, а решенията, с които се установява вписване на несъществуващо обстоятелство действа само за напред.

Касаторът твърди явна необоснованост на извода, че увреждането му е настъпило с постановяване на решението от 13.03.2003 г., а според него е следвало да се приеме, че увреждането е установено с постановяване на решението от 23.06.2014г., с което е признато нарушение на закона от съдията, постановил решението от 2003 г. Решението било явно необосновано, защото не била съобразена императивната норма на чл. 114, ал.3 ЗЗД. Не била съобразена и нормата на чл. 53 ЗЗД.

Противоречие с практиката на ВКС - /Решение № 690 от 3.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г., II т. о., Решение № 39 от 15.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 526/2010 г., I т. о. и Решение № 111 от 5.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1412/2000 г., V г. о./ се твърди по следните материално правни и процесуални въпроси: В противоречие с по въпроса какво е действието на решенията за вписване на обстоятелства в търговския регистър като изключване на съдружник и освобождаване на управител, от коя дата възникват правата и задълженията на новоконституираните органи спрямо третите лица и могат ли те да действат без ограничение от името и за сметка на дружеството и да се разпореждат с имуществото му? Вписването на регистърно решение потвърждава ли правилността му? Твърди се и противоречие с ТР № 1 от 06.12.2002 г. по т.д.№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС относно това, че порочността на вписано обстоятелство в търговския регистър се установява в производство по предявен иск при наличие на правен интерес.

Ответникът по касация Софийски градски съд оспорва касационната 2 жалба и допускането до касационно обжалване, защото решението е съобразено с императивните норми за погасителната давност – чл. 84, ал.3 и чл. 114, ал.3 ЗЗД, а вредите са настъпили за ищеца с вписването на нищожното решение и несъществуващите обстоятелства, а не с прогласяването им за такива.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото и приложените дела е установено:

Ищецът е бил съдружник в „Роял център“ ООД, вписано с решение от 14.10.1996 г. по ф. д. № 12306/1996 г. на СГС. На 10.12.1996 г. дружеството е закупило недвижим имот (бивша нива), цялото с площ от 4384 кв.м., представляващо имот с планоснимачен №923, в кв. 151 по регулационния план на гр. София, бул. „България“, ж.к. „Мотописта“, Южна градска територия, V - та част – Бояна, като инвестиция. През 2003 г. другият съдружник Димитър Рашков Ангелов формално е свикал общо събрание на съдружниците за 05.03.2003 г., но процедурата по свикването и провеждането на общото събрание била съзнателно опорочена с цел ищецът и неговият баща като управител на дружеството фактически да не узнаят за тези обстоятелства. На основание представени от другия съдружник протоколни решения от 05.03.2003 г. съдия в Софийски градски съд с Решение № 4 от 13.03.2003 г. е вписал следните промени в обстоятелствата по партидата на дружеството: изключване на ищеца като съдружник, заличаване на баща му като управител, намаляване капитала на дружеството с 2500 лв., увеличаване на капитала със същата сума, продължаване дейността на дружеството като ЕООД, което се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала. Ищецът твърди, че уведомлението за решението на СГС е било обнародвано в Държавен вестник едва на 05.08.2003 г. - след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 74 ТЗ за оспорването му. Няколко дни след вписването на променените обстоятелства едноличният собственик на капитала, действащ като управител на дружеството продава единствения актив, а именно закупения през 1996 г. недвижим имот. Недобросъвестният съдружник е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.

202, ал. 2, т. 1 НК и му е било наложено наказание с влязла в сила присъда на 3

19.10.2010 г. по н.д.№ 69/2010 г. на ВКС. С решение от 23.04.2014 г. по гр. д.

№ 2060 / 2013 г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 23.06.2014 г., по предявен на 06.03.2012 г. от К. М. иск по чл.124, ал. 1 от ГПК е признато за установено, че решението на общото събрание на съдружниците на “Роял Център” ООД, обективирано в протокол от 05.03.2003 г., за поемане на дяловете на К. М. от Димитър Рашков Ангелинов, е нищожно и по исковете му с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 29 ЗТР по същото девло, е признато за установено, че с Решение № 4 от 13.03.2003 г. по ф. д. № 12306/1996г. на Софийски градски съд, фирмено отделение, в търговския регистър на съда по партидата на „Роял Център” ООД са вписани несъществуващи обстоятелства: изключване на К. М. като съдружник, заличаването му като управител и продължаване на дейността на дружеството като ЕООД, въз основа на решения на общото събрание на съдружниците от 05.03.2003 г.

Преди завеждане на настоящия иск ищецът е предявил срещу ответника частичен иск за сумата от 101 000 лв. от вземане в общ размер на 2 000 000 лв.

Частичният иск е уважен изцяло с Решение № 212 от 07.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3544 / 2018 г., IV г. о. По настоящото дело е предявен иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над уважения до пълния претендиран размер, т.е. за обезщетение в размер на 1 899 000 лв., ведно със законната лихва.

Първата инстанция е уважила иска, като се е позовала на това, че с влязлото в сила решение по частичния иск е установен със задължителна сила между страните иска по основание. Относно размера, първата инстанция е приела, че се определя от стойността на дела на ищеца към 13.03.2003 г., когато е постановено Решение № 4 / 13.03.2003 г. по ф. д. № 12306 / 1996 г. на СГС за вписване на несъществуващите обстоятелства. Допълнителното заключение, изготвено от в.л. Росен Стоянов е определило стойността на дружествения дял на ищеца към посочената дата в размер на на 3 772 000 лв. като са съобразени предвижданията на действащия към онзи момент регулационен план на гр. София и градоустройствените показатели при застрояване (плътност и интензивност). Иска е уважен до претендирания размер.

Първата инстанция е приела за неоснователно възражението за 4 погасителна давност, тъй като в съдебната практика, /която не е цитирана/ се приема, че давността за вреди, причинени от държавни органи, започва да тече от датата на отмяна на увреждащия акт, респ. констатиране на неговата незаконосъобразност, защото преди тази дата за увреденото лице не съществува правна възможност да реализира правата си. Затова е приела, че давността е започнала да тече от влизане в сила на 23.06.2014г. на Решение № 791 / 23.04.2014 г. по т. д. № 2060 / 2013 г. на САС, когато е установена нищожността на взетото решение за изключване на ищеца и несъществуването на останалите посочени вписани обстоятелства, и не е изтекла до предявяване на настоящия иск – на 21.06.2019 г.

Въззивният съд е приел, че по настоящия иск се претендира останалата част от обезщетението за вреди, представляващи пазарната стойност на дружествения дял на ищеца в „Роял център“ ООД към датата на увреждането – 13.03.2003 г. след уважаване на частичния иск. Доказаната вреда за ищеца към този момент, съобразно пазарната стойност на имота, е в размер на 1 987 000 лева., от която сума по частичният иск е присъдена сумата 101000 лв. Искът е приет за доказан по основание до размер на 1 886 000 лв. и неоснователен за разликата от 13000 лв.

Иска е отхвърлен като погасен по давност за сумата 1 886 000 лв., като е прието за основателно възражението на ответника за погасителна давност.

Съдът е приел са основателен доводът, че деликтът е настъпил с влизането в сила на решение на регистърния съд от 13.03.2003 г. по ф.д. № 12306/1996 г., защото от този момент са настъпили и вредоносните последици за ищеца, като съдружник и от този момент той има право на ликвидационен дял, а доколкото има неправомерно изключване – и на обезщетение за пропуснатите ползи. Посочено е, че постановеното Решение № 791 от 23.04.2014 г. по т.д.

2060/2013 САС има значение само за Търговския регистър, където е оповестено под № 20140822142144, но не се отразява на правилността на решение № 4 / 13.03.2003 г. по ф. д. № 12306 / 1996 г. на СГС, че с постановяването на решението от 2014 г. се констатира вписване на несъществуващи обстоятелства, но не се отменя акта на регистърния съд, нито се възпрепятства възможността да настъпят правните последици от решението от 2003 г., тъй като решението от 2014 г. действа само за в бъдеще.

За неоснователен и противоречащ на твърденията на ищеца в исковата молба 5 е преценен и довода на касатора, че ако не е установено вписването на несъществуващи обстоятелства, нямаше да е налице вреда, защото вредите, които той обосновава и претендира в петитума на исковата молба са към деня на вписването по фирменото дело – 13.03.2003 г. Съобразявайки това, съдът се е позовал на правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, определящ, че за обезщетение за вреди от деликт, длъжникът изпада в забава и без покана, а исковата молба е предявена на 21.06.2019 г. Затова, за сумата от 1886 000 лв. иска е отхвърлен като погасен по давност, а за сумата 13000 лв. – като неоснователен, защото е над размера на доказаната вреда, при съобразяване на присъденото обезщетение по частичния иск.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.