Решение № 701 от 28.05.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1897/2024
- Вид
- Решение № 701
- Подписан
- 28.05.2025
- В сила
- 21.07.2025
- Състав
- Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 701 гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги Иванов
Димитър Мирчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000501897 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 28.04.25г./с участието на секретаря Асенова/ въззивно гражданско дело № 1897/24г. и констатира следното:
С решение на ОС - Враца от 24.04.24г. по г.д. № 21/23г. са уважени /за суми в размер на 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 21.10.22г. и 10 765, 31 лева – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 21.10.22г./ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Г. С. против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
Решението на ОС - Враца се обжалва само от Г. С. /в отхвърлителната част, касаеща обезщетението за неимуществени вреди; ищецът претендира присъждане на допълнителна сума в размер на още 200 000 лева/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред ОС - Враца и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:
На 08.07.22г. – Д. Д. е причинил /при управление на МПС-во/ ПТП-е.
Ищецът поддържа, че е претърпял /заради инцидента; в качеството си на пострадал от ПТП-е/ физически травми – увреждания /като следствие от това - физически болки и психически страдания - неимуществени вреди/. С оглед това Г. С. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД /в качеството му на застраховател по з-ка „ГО“ на делинквента/.
1
Жалбата е основателна /атакуваното решение следва да бъде ревизирано/:
Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента, протИ.правността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на водача на МПС-во и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Д. Д. и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД/ са установени /в рамките на производството пред ОС - Враца/ с писмени, гласни и експертни доказателства. Същите обстоятелства са удостоверени /при условията на чл. 300 от ГПК/ и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд /а не са и спорни към момента; на този етап от процеса/.
Съдържанието на разменените пред САС книжа /преценено в контекста на правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на този етап от процеса/ е спорно единствено обстоятелството – какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедлИ. /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищеца. Възраженията на ответника и на третото лице - помагач /заявени пред първата инстанция в контекста на постановките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и чл. 53 от ЗЗД/ се явяват неподдържани пред въззивния съд /доводи в такива насоки не са направени пред САС; от друга страна - същите възражения са били окачествени обосновано като неоснователни от първоинстанционния съдия/.
В тази връзка /досежно посоченото спорно обстоятелство/:
Събраните в процеса /от първоинстанционния съд/ писмени доказателства /медицински документи/, експертни /медицинска експертиза/ и гласни /свидетелски показания/ удостоверяват /преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно:
Вида и естеството на причинените на ищеца травми /фрактури/; предприетото медицинско лечение /в това число – 7 оперативни интервенции; в това число – предстоящи нови, следващи такива; в това число 4 хоспитализации/; протеклият възстановителен /оздравителен/ период; настоящото състояние на пострадалия; неблагоприятната перспектива на уврежданията /в това число – медицинска и обективна невъзможност за пълно възстановяване, излекуване; в това число – оставаща накуцваща походка; в това число – недобра перспектива за бъдеща пълноценна трудова дейност; в това число – наличие на белези от уврежданията и от оперативните интервенции/; негативната рефлекция, която са оказали травмите върху психическото състояние на Г. С. и начина му на жИ.т след момента на инцидента, за определен период след това и към момента.
Всички тези обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на възрастта на пострадалия/ обосновават /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ определяне /и присъждане/ на обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер – от 300 000 лева /т.е. с настоящото решение в полза на ищеца следва да бъдат присъдени допълнително още 200 000 лева към вече присъдените от първоинстанционния съдия 100 000 лева/.
Върху горната сума се следва и законна лихва за периода след 21.10.22г.
/първоинстанционното решение не е обект на въззивна проверка в тази част; възражения относно дължимостта и периода на процесната законна лихва – не са заявени пред САС/.
Предвид изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде – преразпределена.
При определяне на възнагражденията по чл. 38 от ЗА въззивният съд съобразява /от една страна/ актуалната практика на СЕС /която позволява адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1/ и /от друга страна/ вида, естеството и обема на осъществената /пред двете съдебни инстанции/ адвокатска защита /основната защита е предоставена в процеса пред ОС - Враца; защитата пред САС преповтаря вече застъпени 2 тези от първоинстанционното производство/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на ОС - Враца от 24.04.24г. по г.д. № 21/23г. в частта, с която искът по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД /за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди/ на Г. В. С. ЕГН ********** против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е отхвърлен за сумата над 100 000 лева и в частта, с която ищецът е осъден да плати на ответника съдебни разноски.
ОСЪЖДА /на основание чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да плати на Г. В. С. ЕГН ********** още 200 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди; допълнително към вече присъдените от първоинстанционния съдия 100 000 лева/ и законната лихва върху посочената главница за периода от 21.10.22г. до цялостното й изплащане.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да плати на Г. В. С. още 537 лева /съдебни разноски за производството пред първата инстанция; допълнително към вече присъдените от първоинстанционния съдия 297, 26 лева/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 38 от ЗА/ „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да плати на адвокат Я. Д. 1 000 лева /адвокатски хонорар за производството пред САС/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/ „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да плати на САС още 8 000 лева /допълнителна държавна такса/.
Решението е постановено при участие на ЗАД „Далл Богг ЖИ.т и Здраве“ АД /трето лице – помагач на ответника/.
Решението на ОС – Враца е влязло в сила /като необжалвано/ относно присъденото обезщетение за имуществени вреди /заедно със законната лихва върху същото/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3