Решение № 1436 от 28.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1436 гр. Пловдив, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330115705 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 против Р. К. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл.

86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 23.05.2022 г. бил сключен договор за потребителски кредит № ...., с предоставена сума 10 864 лева, уговорени ГЛП - 8 % и ГПР – 10,02 %, платими до 12.05.2028 г.

Ответникът не погасил месечна вноска с падеж 12.09.2022 г., поради което вземанията били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 07.04.2023 г., за което бил уведомен.

Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 3153/16.05.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 6627/2023 г. на ПРС, за непогасените суми от:

10 480,56 лева - главница; 511,58 лева - възнаградителна лихва за периода 12.09.2022 г.

– 07.04.2023 г.; 218,79 лева - мораторна лихва за периода 12.09.2022 г. – 02.05.2023 г.;

84,52 лева - такси за периода 14.09.2022 г. – 02.05.2023 г.; 24 лева - обезщетение за уведомяване, за периода 20.04.2023 г. – 02.05.2023 г., срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 11.05.2023 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

1

Не била посочена методиката, по която се определяли лихвените нива и основанието за тяхната промяна, което противоречало на добрите нрави и принципа на справедливост. Налице била заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68е, ал.2, пр.1 и 3, вр. с чл. 68д, ал.2, т.4 и чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, в нарушение на чл. 58, вр. с ал. 59 ЗКИ не била предоставена и преддоговорна информация. Въз основа на нищожни клаузи, банката увеличавала неправомерно дължими лихви и такси, което довело до невъзможността кредитополучателят да обслужва кредита. Пазарният индекс СОФИБОР неколкократно бил понижаван, но лихвените нива по кредита - нараствали.

Поради невключване в договора на конкретни компоненти, формиращи БЛП и математическите фактори, които обуславяли правото на ищеца да увеличава цената на кредитния продукт, страните не създали правна връзка, обвързваща ги с промяна на базата на лихвата. Промяната на БЛП била условие, чието изпълнение зависело единствено от волята на банката, като клаузите били наложени на потребителя, без да му бъде предоставена възможност да се запознае със съдържанието им преди скл. на договора; банката имала право да променя условията въз основа на непредвидено основание – с използване на неясна методика при определяне на БЛП. Исковете за договорна и наказателна лихви били неоснователни, поради незаконосъобразно едностранно изменение на договорените условия, липса на договорна връзка относно методиката на формиране на лихвата и прекомерния характер на неустоечната такава за просрочие. Банката нямала право да получава увеличен размер на възнаградителна лихва, поради ненастъпване на условия за увеличаване на цената на финансовия ресурс, предвидени в договора, в т.ч. поради несъобразяване с намаленията на СОФИБОР. Възразява да е редовно уведомена за пр. изискуемост. Моли за отхвърляне на исковете. При евентуалност въвежда възражение за съдебно прихващане на сумата за главница с платена без основание сума от 1294,86 лева за възнаградителна лихва в увеличен размер за периода 23.05.2022 г. – 30.11.2023 г. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен процесният договор, при сочените в ИМ параметри, като предоставената парична сума е била усвоена /вж. Oпределение по чл. 140 ГПК № 1580/07.02.2024 г. – л.61-62/.

Според посоченото в договора е уговорен размер на кредита от 10864 лева, при дължимост на допълнителни суми: 300 лева – такса за оценка на кредитоспособността – посочена като 248,50 лева в погасителен план; 864 лева – застрахователна премия за застраховка „защита на плащанията“; уговорени ГЛП – 8 % за първите 12 месеца, променлив за следващите, и ГПР – 10,02 %, при обща дължима 2 сума от 14 231,86 лева, платими до 12.05.2028 г.

Според приетото заключение на ССЕ, на ответника е преведена/предоставена реално сумата от 10 864 лева като финансов ресурс.

Относно действителността на договора:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.

№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорите за потребителски кредити задължително следва да съдържат лихвения процент по кредита, условията за 3 прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В настоящия случай това правило е спазено, но само формално, с посочване на ГЛП от 8 % за първите 12 месеца, след което различен начин на формиране с променливи компоненти и неяснота на какъв размер възлиза сочената „фиксирана договорна надбавка“.

Предвид конкретното съдържание на договора, не е ясно този лихвен процент върху коя сума се начислява. Отразен е размер на кредита първо 10864 лева, след което размер на общи плащания 14 231,86 лева, която сума не съответства на никакъв сбор от суми, съобразно погасителния план към договора, видно от който е дължима различна и по – висока сума – 14792,36 лева, която не отговаря на посочената в договора. Само изложеното е достатъчно нарушение на ЗПК, т.к. посочената от банката обща сума на плащания в договора не съответства на реалната, спрямо която се извършват и приспаданията на плащанията /вж. ССЕ/.

От банката не е конкретизирано и не става ясно и върху коя от всички суми ще се начислява възнаградителната лихва. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и застраховката и таксата за какъв период се отнася- годишен, месечен или за периода на договора. Т.е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница и застраховка и такса – и върху коя от посочените общи суми – дали тази в договора или според погасителния план, или съобразно поетапното намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва. Принципно при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която разпоредба съдът констатира да е нарушена. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент и то при неяснота за начина на формирането му, след първите 12 месеца, както и че същият е фиксиран. Никъде не е отбелязано и какво е съотношението й с главницата /и/или застраховката и/или таксата/ по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер.

Отделен е въпросът, че такава проверка и не може да се направи за месеците след 12, поради начина на формиране на лихвения %, свързан с променливи компоненти и непосочена като размер фиксирана надбавка, което само по себе си внася допълнителна неяснота в правоотношението и начина на формиране на печалбата на кредитора, с което потребителят несъмнено е поставен в по – неблагоприятна позиция, освен че е икономически по – слаба страна.

При това положение, реално приложимият лихвен процент остава неясно, неточно и не по разбираем начин посочен в договора за кредит, което препятства възможността на потребителя ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономическите последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение.

В този смисъл, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.

4

Налице е и друго нарушение, тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал.