Решение № 327 от 01.07.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Търговище, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря С. С. П. като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20243530101787 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед № 603/27.09.2024г. по Ч.гр.д. № 1296/2024г. по описа на РСТ е разпредено на длъжника: Д. С. Н. от гр.Търговище, да заплати на кредитора – „ЗД ЕВРОИНС“ АД сумата от 848.10 лв., представляваща регресно вземане – за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна претенция № 1500119766/22.05.2023 г., ведно със законната лихва , считано от 25.09.2024г. до окончателното изплащане на главницата, на осн. чл.410 ал.1 т.1 от ГПК, както и разноските по делото.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

Кредиторът е предявил положителен установителен иск – да бъде признато съществуването на вземането, посочено по-горе, както и да му заплати ответника направените по делото разноски в настоящото гр.дело.

На 18.05.2023 г., в района на с. Дралфа, общ. Търговище, е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Дачия“, модел ,Дъстър“, с peг. № ********, вследствие на което са причинени вреди на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Шаран“, с peг. № ********, собственост на К. С. С.. Събитието е констатирано от органите на ПП-КАТ с Протокол за ПТП № 1842508/19.05.2023 г., видно от който водачът на МПС с peг. № ******** и ответник в настоящото производство, при движение на заден ход, не оставя достатъчно дистанция с паркираното МПС с peг. № ********, вследствие на което го удря и причинява ПТП с имуществени вреди.

1

Контролните органи са установили по надлежния ред, че към момента на настъпване на произшествието, виновният за настъпването му водач е управлявал превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, както и че към датата на инцидента свидетелството му за управление на МПС е било временно отнето.

Между „ЗД ЕВРОИНС“ АД и собственика на лек автомобил „Дачия“, модел „Дъстър“, с peг. № ******* има сключен застрахователен договор за застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите

№

07123000742523/07.03.2023 г., валиден към датата на процесното ПТП.

Образувана е застрахователна претенция № 1500119766/22.05.2023 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените вследствие на произшествието имуществени вреди. На 22.05.2023 г. е бил извършен оглед на увредено имущество и съставен протокол за оглед.

Въз основа на представените доказателства, на 19.07.2023 г., в полза на собственика на увредената вещ е била изплатена сумата от 848.10 лв.

С изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Кодекса за застраховането, за „ЗД ЕВРОИНС“ АД възниква право да получи изплатеното от негова страна застрахователно обезщетение от виновния водач, заедно с изплатените лихви и разноски, когато към момента на настъпване на произшествието последният е управлявал превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и свидетелството му за управление на МПС е било временно отнето.

Към настоящия момент от страна на длъжника не е постъпило плащане към застрахователя.

Пред Районен съд - гр. Търговище е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК с предмет процесното вземане, въз основа на което е образувано частно гр.д. 1296/2024 г., по описа на PC - гр. Търговище, 6-и с-в. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед на гореизложеното, за „ЗД ЕВРОИНС“ АД е възникнал правен интерес за предявяване на настоящия иск за приемане на установено, че ответникът ни дължи претендираните суми.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането му против ответника за сумата от 848.10 лв., представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2024г. до окончателното изпащане на главницата, както и направените разноски по делото.

Редовно призован, ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. Подадено е писмено становище Вх.рег.№ 5190/10.06.2025г., с което поддържа иска.

Ответникът, редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.12 5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения на осн. чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител на ответника. Счита иска за допустим и моли да се постанови решение съобразно представените доказателства. В писмения отговор се сочи, че от представените по делото доказателства обаче липсват данни, че ответникът е бил поканен доброволно да възстанови щетата по регреса, а в заведеното заповедно производство уведомлението е по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Щета е била платена на 19.07.2023 г., а заповедното производство е образувано през 2024 г. Така ответникът е бил лишен от правото да възстанови регреса при по-добри условия за него.

В открито заседание ответникът се представлява от назначения особен процесуален представител – адв. Р. М. от АК-Търговище, която моли да се уважи иска с последиците, като се отчете факта за доброволната покана, която липса като данни по делото. В случай, че това е основателно възражение, то лихвата следва да е присъдена от завеждане на исковата молба, а не от самото плащане от застрахователя.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 603/27.09.2024г. по Ч.гр.д. № 1296/2024г. по описа на РСТ е разпредено на длъжника: Д. С. Н. от гр.Търговище, да заплати на кредитора – „ЗД ЕВРОИНС“ АД сумата от 848.10 лв., представляваща регресно вземане – за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна претенция № 1500119766/22.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2024г. до окончателното изплащане на главницата, на осн. чл.410 ал.1 т.1 от ГПК, както и разноските по делото – 25 лв. – за държавна такса по Ч.гр.д. и 50 лв. - за юрисконсултско възнаграждение.

Лихвата е присъдена от датата на подаване на заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК – 25.09.2024г., а не от

19.07.2023г. когато застрахователят е изплатил обезщетение на увреденото лице.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

Заповедният съд е указал на кредитора , че следва да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, което обуславя допустимост на предявения иск. Кредиторът е предявил положителен установителен иск – да бъде признато съществуването на вземането, посочено по-горе, както и да му заплати ответника направените по делото разноски в настоящото гр.дело.

Видно от представената от ищеца застрахователна полица № BG 07123000742523 от 07.03.2023 г., между застрахователя - „ЗД ЕВРОИНС“ АД и застрахованият собственик С. А. С. на лек автомобил „Дачия“, модел „Дъстър“, с peг. № ******* има сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок на застраховката от 08.03.2023г. до 07.03.2024г. Определената застрахователна премия в размер на общо 184 лв. е платена навъднъж от застрахования на 3

07.03.2023г.

Безспорно се установи от представените от ищеца писмени доказателства, че на 18.05.2023 г. в около 23.20 ч, в района на с. Дралфа, общ.

Търговище, е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Дачия“, модел ,Дъстър“, с peг. № *******, вследствие на което са причинени вреди на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Шаран“, с peг. № ********, собственост на К. С. С.. Събитието е констатирано от органите на ПП-КАТ с Протокол за ПТП № 1842508/19.05.2023 г., видно от който водачът на МПС с peг. № ********* и ответник в настоящото производство - Д. С. Н. от гр. Търговище , при движение на заден ход, не оставя достатъчно дистанция с паркираното МПС с peг. № ********, вследствие на което го удря и причинява ПТП с имуществени вреди, без пострадали хора.

Контролните органи са установили по надлежния ред, че към момента на настъпване на произшествието, виновният за настъпването му водач е управлявал превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма - 1.56 промила, което е над 1.2 промила, както и че към датата на инцидента свидетелството му за управление на МПС е било временно отнето.

Видно от представената от ОД на МВР-Търговище, КАТ сектор „Пътна полиция“ административно наказателна преписка, при извършената проверка се установява, че на 18.05.2023г. на лицето Д. С. Н., ЕГН: ********** са съставени 3 бр. актове за установяване на административни нарушения по ЗДВП, както следва: АУАН GA № 980308/19.05.2023г. е съставен в 23:25ч.;

АУАН серия GA № 980307/19.05.2023г. е съставен в 23:50ч. и АУАН GA № 976873/19.05.23г. по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДВП е съставен в 02:29ч. Съгласно последния съставен АУАН, г-жа Н., ЕГН: ********** е тествана с Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARBA-0073, като уредът е отчел 1.56 промила на хиляда в издишания от водача въздух. Издаден е талон за изследване №139559, видно от него няма данни за наличие на кръвна проба.

Към дата на настъпване на ПТП, СУМПС на лицето е било със статус „отнет/иззет“ в чужбина - Федерална Република Германия, видно от писмо с рег.№3286р- 13229/2023г. изпратено от ГДНП ведно с приложени към него чуждестранни документи. Лишаването от правоуправление наложено от Федерална Република Германия е за срок от 18.11.2022г. до 20.11.2023г., поради управление на МПС под въздействие на алкохол. Въз основа на визираните по-горе АУАН, са съставени Наказателно постановление № 231292-000-899/15.06.2023г.;

Наказателно постановление

№

23-1292001215/07.08.2023г. Отделно от това с влязло в сила на 19.06.2023г. по НОХД № 420/2023г. по описа на РКС-Търговище, на Д. С. Н. за управляване на МПС с алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда / а именно от 2.46 на хиляда в 20.30 ч. на 18.05.2023г. до 1.79 на хиляда в 01.00 часа на 19.05.2023г./ са наложени казания „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца с изпитателен срок от 3 години и глоба в размер на 150 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година.

4

Собственикът на увреденото МПС подал искане пред застрахователя „ЗД ЕВРОИНС“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение.

Образувана е застрахователна претенция № 1500119766 от 22.05.2023 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените вследствие на произшествието имуществени вреди. На 22.05.2023 г. е бил извършен оглед на увредено имущество и съставен протокол за оглед от вещото лице на застраховател и калкулация на разходи за ремонт – резервни части /врата п.д.; к-т закрепване части врата п.д.; лайсна врата п.д.; корпус огледало д.; мигач стран.п.д./ и труд.

Определеното застрахователно обезщетение в размер на 848.10 лв. е изплатено на 19.07.2023г. от застрахователя - „ЗД ЕВРОИНС“ АД на К. С.

С. – собственик на увреденото МПС - лек автомобил „Фолксваген“, модел „Шаран“, с peг. № ********.

В исковата молба не се твърди, че на ответника е изпратена регресна покана и такава не е прилагана реално като писмено доказателство , нито по Ч.гр.д., нито по настоящото Гр.д. Но и застрахователят не е претендирал лихва от деня на изплащане на обезщетението на увреденото лице – 19.07.2023г., а от деня на подаване на заявление пред съда за издаване на заповед по чл.410 ГПК - 25.09.2024г.

Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.500 ал.1 т.1 предлож.1-во от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.500 ал.1 от КЗ /“Право на регрес“/ от Глава 47 „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ от КЗ: Освен в случаите по чл. 433, т. 1, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: т.1 при настъпването на ПТП е извършил нарушение по Закона за движение по пътищата, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.