Решение № 497 от 01.12.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Кърджали, 01.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Росица Петрова като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20245140101047 по описа за 2024 година

Предявена e искова молба от П. А. Й., ЕГН ********** против П.К.Б.

ЕООД, ЕИК *** за признаване за установено, че сключения между страните договор за потребителски кредит П.К.С. *****/29.12.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т.

10 и т. 11 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцата е получила в собственост сумата от 3000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 41.00% и ГПР в размер на 49.09% при срок на кредита от 30 месечни вноски. Паралелно с това ищцата следвало да заплати и възнаграждение за закупена допълнителна услуга *** в размер на 1350 лв., както и допълнителна услуга *** в размер на 2610 лв., с размер на вноската за услугите от 132 лв., кумулиращ се в падежната вноска по кредита. Сочи, че в договора е посочен годишен лихвен процент, при липса на условия за прилагането му. Твърди, че погасителният план не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, поради липса на задължителна информация по този закон. По нататък сочи, че договорът е в разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не съдържа годишен процент на разходите по кредите и обща сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Изтъква се, че посочения ГПР в размер на 49,09 % не става ясно как е формиран, в него не били включени допълнителни услуги в размер на 3960 лв., като по този начин се заобикаляла императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на разходите по кредита – основание за недействителност на договора по чл. 22 от ЗПК и нищожност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

В срок е депозиран писмен отговор от П.К.Б. ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. София, ****, чрез юрк. И. Т., с който исковете се оспорват 1 изцяло. Не се спори, че между страните по настоящето дело е сключен договор за потребителски кредит (ДПК) ***** на 29.12.2023 г., по силата на който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер на 3000,00 лева, а ищецът се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга *** и допълнителна услуга *** съгласно условията на договора. Но счита, че от процесния договор за кредит, както и приложенията към него, се доказва по недвусмислен начин, че всички условия по договора за кредит са предварително уговорени между страните, като ищецът изрично е изявил воля да сключи договора за кредит при посочените условия. Освен това счита, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания, тъй като в същия подробно са били описани всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. Развива подробни съображения в тази връзка. Прави искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

В о. с. з. не се явяват представители на страните, но са депозирани писмени становища.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са допустими. По същество исковете са изцяло основателни и доказани.

Безспорно е, че на 29.12.2023 г. между страните по делото е сключен договор за паричен заем /приложен на л. 5 и сл. от делото/, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, е предоставил на ищцата, в качеството на заемател, сумата от 3000 лв., със срок на заема – 30 месеца и размер на погасителната вноска – 159,99 лв., с фиксиран годишен лихвен процент – 41%, ГПР – 49,09 %. Сумата в размер на 3000 лв. е била изцяло усвоена от ищеца, за което обстоятелство по делото не се спори, а и същото се посочва изрично в исковата молба. Дължимата по процесния договор за потребителски кредит сума, включваща главницата и възнаградителната лихва, възлиза в общ размер на 4799,86 лв. Видно от погасителния план към договора падежната дата на всяка месечна погасителна вноска е 25-то число на месеца. В договора е отразено, че клиентът при кандидатстването си за потребителски кредит изрично е поискал и закупил допълнителна услуга *** – 1350 лв. и *** – 2610 лв., като размерът на вноската по същите е определен на 132 лв. месечно и се дължи към месечната погасителна вноска по кредита. Общото задължение по договора, включващо и задължението по пакета от допълнителни услуги, възлиза на 8759,86 лв., а общият размер на месечната вноска – 291,99 лв.

Предмет на допълнителните услуги е предоставяне от страна на кредитора на клиента-заемател на една или всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

От съдържанието на процесния договор за кредит се установява, че същият е подписан при Общи условия (версия 5/18.04.2022 г.), неразделна 2 част от него, както и че клиентът се е запознал със съдържанието им преди подписването на договора и се е задължил да ги спазва. В т. 4 от Общите условия е регламентирано договореното възнаграждение (годишен лихвен процент), в т.6 е уговорено, че клиентът се задължава да върне на кредитора предоставените парични средства, заедно с дължимото възнаграждение при закупена допълнителна услуга, в размер и срокове, съгласно посоченото в т.VI от договора и според погасителен план, неразделна част от договора. Според т. 12.2 от Общите условия в случай, че длъжникът просрочи две или повече последователни вноски в пълен размер кредиторът може да обяви предсрочната изискуемост с писмено уведомление.

Ищецът е пожелал да отложи вноска № 6 по погасителния план към договора, поради което е бил подписан анекс 1/28.06.2024 г., с който вноските са били увеличени на 31, без да се промеян размера на вноската.

От представения от ответника стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, съдържащ параметрите на процесния договор за кредит, обективирани в раздел VI от същия, се установява, че на 19.12.2023 г. (ня датата на сключване на договора) кредитополучателят П. Й. е запозната със съдържанието на този документ.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД: В исковата молба ищецът е навел многобройни доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Основателни са възраженията на ищцата, касаещи клаузата, сочеща Годишния процент на разходите по процесния договор.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

3

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит.

Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т.

10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41,00 %, описани са условията за прилагането му – чл. 4 от Общите условия към договора, посочен е ГПР – 49,09 % и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл. 5 от Общите условия.

Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен лихвен процент на *** + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.

Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от настоящия съдебен състав, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва 4 надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е нормативно уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Уговорката за размера на годишния лихвен процент не може да бъде заместена от друга разпоредба на закона, доколкото липсва акт по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, който да определя размера на договорна лихва по сключени между страните договори, а законната лихва по чл. 86, ал.