Решение № 215 от 25.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600301 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 327 вр.чл. 318 НПК и е второ по ред.

С оглед процесуалното развитие на наказателното дело най-напред следва да се маркира, че пред настоящия въззивен състав наказателноправния спор се развива по въззивен протест вх. № 85777/15.07.2025 година на прокурор при СГП (допълнен надлежно на 29.08.2025 година) против присъда рег. № 95 от 07.07.2025 г. по н.о.х.д.

№ 1995/24г. по описа на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, Х състав.

Понастоящем процесуалното развитие на делото сочи следното:

Софийската градска прокуратура е внесла в СГС обвинителен акт против Д. Г.

Г., с установена самоличност, за извършено от нея престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

С присъда рег. № 95 от 07.07.2025 г. по н.о.х.д. № 1995/24г., Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, Х състав е признал подсъдимата Д. Г. Г. за невиновна и на основание чл. 304 НПК я е оправдавал в това да е извършила престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“, пр.

1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. На основание чл. 190, ал.1 от НПК е постановил разноските по делото да останат за сметка на държавата.

По постъпил въззивен протест, допълнен надлежно от прокурор при СГП, е било образувано ВНОХД № 1180/2025 г. по описа на АС-София, Х състав.

С протеста на прокурора и неговото допълнение се твърди, че присъдата е неправилна и е необоснована, което налага нейната отмяна. Прокурорът приема, че 1 събраните по делото доказателства установяват извършването на престъплението и неговото авторство. Критикува логическата последователност при формирането на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд. Подчертава, че в мотивите противоречиво е бил решен въпросът за това дали поставеният знак Б1 е бил видим за водачите, респ. дали кръстовището, на което е настъпило ПТП е било регулирано от пътни знаци, съответно кои са били приложимите правила за предимство. Поради формирания от първоинстанционния съд извод за предотвратимост на удара от страна на подсъдимата и в случай, че бъде прието, че инкриминираното кръстовище е нерегулирано, както и предвид описанието на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, се отправя искане за формиране на правен извод относно това дали е допуснато друго нарушение на правилата за движението по пътищата, което да е в пряка причинноследствена връзка с настъпилия престъпен резултат. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и издаване на нов, с който подс. Д. Г. да бъде призната за виновна в престъплението, за което е предадена на съд, като й бъде наложено наказание на основание чл. 55, ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години, без да бъде налагано допълнителното наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

С Присъда рег. № 33 от 19.11.2025 г. по ВНОХД № 1180/2025 г. по описа на АССофия, Х състав е била отменена изцяло Присъда № 95/07.07.2025г. по н.о.х.д.

№1995/2024г. по описа на СГС, НО, Х състав и вместо това съдът е признал подсъдимата Д. Г. Г. за виновна в извършването на престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „б“, пр, 2 и б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години. Отложил е на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението му с изпитателен срок от три години. Осъдил е на основание чл.189, ал.

3 от НПК подс. Д. Г. Г. да заплати сумата от 2934,00 лева, представляващи разноски направени от досъдебното производство и сумата от 18 130,01 лева, представляващи деловодни разноски от съдебното производство пред СГС.

По подадена касационна жалба вх. № 31431/20.11.2025 година, с изложени оплаквания против постановената въззивна присъда във ВКС на РБ е било образувано к.н.д. № 108/2026 година по описа на съда.

С Решение рег. № 127 от 06.03.2026 г. ВКС, ІІ НО е отменил Присъда № 33/19.11.2025 г., постановена от АС-София, НО, 10-ти състав по ВНОХД № 1180/2025 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за стриктно вземане на отношение по обстоятелствата, наведени във въззивния прокурорски протест и на възраженията срещу него от подсъдимата и нейната защита, при преценка за необходимост и събиране на нови доказателства.

Пред въззивния съд представителят на САП поддържа изцяло протеста на Софийска градска прокуратура срещу оправдателната присъда. Според държавното обвинение събраните доказателства установяват по несъмнен начин виновността на подсъдимата Г. за причиняване на процесното ПТП. Поддържа се тезата, че първоинстанционният съд е направил неправилна оценка на доказателствата и е достигнал до неправилен оправдателен извод. Посочва се, че и предходният въззивен състав е приел наличие на виновно поведение, като отменителното решение на ВКС не е било по същество относно виновността. Прокурорът отправя искане за уважаване на 2 протеста, отмяна на оправдателната присъда и постановяване спрямо подсъдимата на нова осъдителна такава.

Защитата на подс. Г. в лицето на адв. В. настоява първоинстанционната оправдателна присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Според защитата обвинението не е доказано по несъмнен начин съгласно изискването на чл.

303, ал. 2 НПК. Основният акцент е поставен върху липсата на законосъобразно поставен и възприемаем пътен знак Б1 към момента на произшествието. Посочва се, че знакът е бил разположен в нарушение на Наредба № 18/2001 г. – в зЕ. площ, в короната на дърво и под улична лампа, което го е правело практически невидим за подсъдимата. Подчертава се, че по делото няма данни ул. „Поп Грую“ да е била обозначена като път с предимство чрез знак Б3, поради което правилно СГС е приел, че кръстовището е било нерегулирано и е действало правилото на чл. 48 ЗДвП за предимство на дясностоящия. Защитата изтъква по-нататък, че подсъдимата е спряла, огледала се е и е навлязла изключително бавно в кръстовището, считайки се за водач с предимство. Оспорват се твърденията на прокуратурата относно възможността тя своевременно да възприеме мотоциклета, като се подчертава, че според заключението на КСМАТЕ видимостта е била ограничена от неправилно паркирани автомобили и контейнери за смет. На следващо място защитата счита за недопустими опитите на прокуратурата да обоснове евентуално нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като подобно нарушение не е било включено в обвинителния акт и би представлявало недопустимо изменение на обвинението. В подкрепа се сочат решение № 127/2026 г. на ВКС и Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС. Защитата моли присъдата да бъде потвърдена.

Адв. М. допълва защитната теза, като акцентира върху липсата на субективна съставомерност и наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Според защитата подсъдимата не само не е предвиждала настъпването на вредните последици, но и не е била длъжна и не е могла да ги предвиди. Позовава се на заключението на КСМАТЕ, според което водачът на мотоциклета е имал техническа възможност да избегне произшествието чрез своевременно екстрено спиране още при първата възможност за видимост към автомобила. Изтъква се, че основната причина за настъпването на ПТП е поведението на мотоциклетиста, който вместо да се движи възможно най-вдясно, е отклонил мотоциклета наляво към средата на пътното платно.

Според защитата Г. не е могла да предвиди подобна маневра и е имала основание да очаква, че другият водач ще спази правилото за предимство на дясностоящия.

Защитата поддържа, че са налице всички предпоставки за приложение на чл. 15 НК, тъй като подсъдимата е изпълнила задълженията си като водач и обективно не е могла да предотврати настъпването на резултата. Посочва се и практика на ВКС – решение № 441/2014 г. на ІІ НО, подкрепящо тезата, че опасността възниква едва когато поведението на другия участник обективира намерение да не спази правилата за движение.

Подсъдимата Д. Г. поддържа доводите на защитата си, подчертава, че е предприела навлизане в кръстовището с убеждението, че се ползва с предимството на дясностоящия. По реда на чл. 333, ал. 2 НПК заявява, че иска потвърждаване на оправдателната първоинстанционня присъда.

Като взе предвид направените и поддържани оплаквания във въззивния протест, 3 становището на представителя на САП пред въззивния съд, изложението на защитата пред въззивния съд и лично заявеното от подсъдимото лице, като провери атакувания пред него съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, съобразявайки процесуалното развитие на наказателноправния спор и разписаното в Решение № 127 от 06.03.2026 г. на ВКС на РБ, постановено по к.н.д. № 108/2026 година по описа на съда, въз основа на доказателствата по делото, съдът приема следното:

Установено е от фактическа страна, че подсъдимата Д. Г. Г. била правоспособен водач на моторно превозно средство, като притежавала свидетелство за управление на МПС № 284081564, валидно за категория „В“ за периода от 31.07.2019 г. до 31.07.2029 г. Към датата 21.10.2019 г. тя била млад водач, тъй като наскоро придобила правоспособност.

На 21.10.2019 г., късно вечерта, подсъдимата Д. Г. присъствала на приятелско събиране в беседка, разположена на около 300–400 метра зад блок * в ж.к. „***“, гр.

София. Около 23:10 ч. компанията се разотишла и подсъдимата, заедно със свидетеля А. Р. Г., който към този момент бил на 16 години, се качили в лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц250“, с рег. № ********, собственост на дядото на Г., за да се приберат. Подсъдимата решила да откара свидетеля Г. до дома му, тъй като двамата пътували в посока към кв. Враждебна. Г. седнала на шофьорското място, а Г. – на предната дясна седалка. След като поставили предпазните си колани, подсъдимата привела автомобила в движение с включени и технически изправни фарове.

По същото време свидетелите Ю. П. Й. и Е. С. С. се намирали на друго приятелско събиране в ж.к. „Левски Зона Г“, заедно със свидетелите Р. С., В. С. и К.

Д.. На мястото бил осигурен алкохол, като Р. С. и К. Д. употребили такъв, но не и останалите лица. Свидетелят Й. пристигнал с мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ********, без предпазна каска и защитна екипировка. В по-късен момент към компанията се присъединил и братът близнак на Й. – К. Й..

Когато Ю. Й. и Е. С. решили да си тръгнат, Й. поел управлението на мотоциклет „Ямаха XT 600“ с рег. № ********, а С. седнал зад него. И двамата били без каски и предпазно облекло. При потегляне Й. включил предния фар на мотоциклета, който бил технически изправен. Насочили се към ж.к. „Левски Зона В“.

Около 23:35 ч. подсъдимата управлявала лекия автомобил по ул. „Без име“ в посока към кръстовището с ул. „Поп Груйо“. Във видимата част на пътното платно на ул. „Без име“ в района на кръстовището с ул. „Поп Груйо“ липсвал видим пътен знак, указващ предимство, включително знак Б1. Въпреки това подс. Д. Г. спряла, за да се огледа за приближаващи автомобили. За това кръстовище не съществувал и изготвен и утвърден проект от Столична община за организация на движението, предвиждащ регулирането му със знаци за предимство.

В неустановен момент преди инкриминираната дата неизвестно по делото лице монтирало пътен знак Б1 в района на кръстовището, в нарушение на разпоредбите на Наредба № 18. Знакът бил поставен на значително по-голямо разстояние от пътното платно от нормативно допустимото, извън обхвата на пътя, в зЕ. площ след зоната на тротоара, сред дървета и храсти, които частично го закривали. Знакът бил закрепен върху стълб за улично осветление, разположен така, че С.ата от лампата попадала директно срещу водачите. Поради начина на поставяне и растителността знакът бил практически невидим за водачите, чието поведение следвало да регулира. Поради това 4 и поради практически техническата невъзможност да възприеме знака, подсъдимата Г. не успяла да го забележи. Съществуването му било известно единствено на добре познаващи района лица в това число на свидетелите И. Н. и Ю. Й., които често посещавали района и били добре запознати с пътните знаци в квартала.