Определение № 387 от 29.10.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 482/2024
- Вид
- Определение № 387
- Подписан
- 29.10.2024
- В сила
- 29.10.2024
- Състав
- Васил Стоянов Гатов, Милена Бориславова Рангелова, Елена Йорданова Захова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 387 гр. Пловдив, 28.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Васил Ст. Гатов
Членове:
Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600482 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК, като се развива по глава 22-ва от НПК
Образувано е по протест на ОП - Пазарджик срещу определението от 07.10.2024 г. по н.о.х.д. № 570/24 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което в разпоредително заседание съдебното производство е било прекратено на основание чл. 249 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, а делото – върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение.
В протеста, който не е просрочен, се конкрааргументира мнението на Апелативен съд гр. Пловдив, който е отменил присъдата по н.о.х.д. № 123/24г. на ПзОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, за опороченост на обвинителния акт, към което е препратено в атакуваното определение.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени наличните по делото данни и обсъди мотивите на атакуваното определение и на протеста, намери, че определението подлежи на отмяна, но не по изложените в протеста съображения.
Както беше споменато, протестиращият е подложил на критика становището на апелативния съд, който в своя отменителен акт е посочил пороци в обвинителния акт, предопределили решението му за отмяна на произнесената по споменатото първоинстанционно дело присъда. Не е съобразил, че актът, по отношение на който има право на протест, е определението по чл. 249 НПК по второто първоинст. дело (образувано след въззивното произнасяне), а не предхождащия го въззивен акт.
1
Всъщност неговият подход се е явил продължение на подхода на съда, който е започнал разглеждане на въпросното второ първоинст. дело. Този подход се е изразил в тотална препратка към констатациите на ПАС за порок при представянето на обвинителната теза в обвинителния акт. Вторият състав на ПзОС не е отчел, че с обвинителния акт е сезиран именно той и като ръководно-решаващ орган на първоинстанционната съдебна фаза не може да не вземе отношение по всички въпроси, предмет на разпоредителното заседание.
И неглижирайки своята роля, направо е възложил на прокурора да коригира изразяването на своята теза според виждането на апелативния съд за необходимостта за това. Оформено по подобен начин, определението по чл. 249 НПК представлява на практика безмотивно възприемане на чужда съдебна воля (ако и да е изразена от контролираща инстанция).
Както е известно, липсата на мотиви е абсолютен повод за отмяна на съотвения съдебен акт. Това е така, защото именно мотивите информират за съображенията за един или друг съдебен извод, констатации, решение, указание. В случая атакуваното определение страда от абсолютна неяснота в търсения смисъл.
Така че ПАС е в невъзможност на узнае вътрешното убеждение, което е ръководило оформянето на извода за незаконосъобразно представяне на обвинителната постановка.
Следователно е лишен от възможността да се занимае със съществото на спора относно наличието на основание за прекратяване на съдебното производство. Отделен е въпросът, че във втория от образуващите съдебното определение абзаци се говори за липса на основание за прекратяване на „производството“, без да е уточнено дали се има предвид наказателното или съдебното производство, което причинява допълнително затруднение при разчитане отговорите на въпросните по чл. 248 НПК (един от които е спорният).
Ето защо протестираното определение се оказва незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна, а делото – на връщане за провеждане на разпоредителното заседание за пореден път. В това заседание протестиращият прокурор би имал възможност да постави на обсъждане всички свои фиксирани в протеста съображения за коректно оформяне на обвинителната теза, които решаващата инстанция следва, разбира се, да обсъди. С това би осигурила пълноценно упражняване на правото на недоволната страна да атакува съдебното произнасяне пред въззивната инстанция.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението № 597 от 07.10.2024 г., с което на основание чл. 249 вр. чл.
2
248, ал. 3, т. 1 НПК е прекратено съдебното производство по н.о.х.д. № 570/24 г. на ПзОС, и ВРЪЩА делото на ПзОС за ново провеждане на разпоредителното заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3