Решение № 22578 от 09.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22578 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110140247 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Е. Г. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С......... чрез адв. Д., срещу А. С. П., БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на управление: гр. С..........., чрез юрк. Г. П. с която се иска признаване за незаконно и отмяната на уволнението извършено със заповед Заповед № ЧР-ТП-4

102/12.05.2025 г. на Изпълнителния директор на А. С. П., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ издадена въз основа на заповед № РД 01-0816/12.05.2025 г. на Изпълнителния директор на А. С. П. както и възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност „Социален работник“ в отдел „Индивидуална оценка на хората с увреждания и социални услуги“ (ИОХУСУ) към Д. С. П. (ДСП) Сердика.

В исковата молба се твърди, че въз основа на трудов договор № ЧР-3 1486/-1.11.2018 г. ищцата Е. Г. С. Г. е назначена по трудово правоотношение на длъжност „Социален работник“ в отдел ИОХУСУ към Д. С. П. (ДСП) Сердика.

От момента на постъпването си на длъжността 05.11.2018 г. до 12.05.2025 г. ищцата е изпълнявала добросъвестно своите трудови задължения като социален работник и е била отдаден и честен служител. На 12.05.2025 г. на ищцата е връчена Заповед № РД 010816/12.05.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № ЧРТП-4 102/12.05.2025 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.

330, ал.2, т. 6 КТ. С обжалваната заповед Заповед № РД 01-0816/12.05.2025 г. на ищцата е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ за твърдени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 4 КТ злоупотреба с доверието на работодателя.

Към 12.05.2025 г. Е. Г. С. Г. е Секретар на Синдикална секция ДСП Сердика към синдикална организация КТ „П.“, поради което се ползва от предварителна закрила от уволнение на основание чл. 333, ал. 3 КТ. Съгласно посочената разпоредба в случай на уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. В настоящия случай, работодателят АСП нито е поискало, нито е получил предварително съгласие от синдикалния орган към КТ „П.“, с което не е спазил разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ и не е преодолял предварителната 1 закрила при уволнението на ищцата. Сочи, че обжалваната Заповед № РД 01-0816/12.05.2025 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, не е мотивирана съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, описаните в нея дисциплинарни нарушения не са извършени от служителката и заповедта е издадена при несъобразяване с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ относно тежестта на твърдяните от работодателя нарушения. Оспорва изложените в т. 1 до т. 9 от заповедта по чл. 195 КТ факти и обстоятелства, като твърди, че Е. Г. С. Г. не е извършила описаните в тази заповед дисциплинарни нарушения, като подробно излагаме нашите твърдения за незаконосъобразност на ангажирането на дисциплинарна отговорност на ищцата по всяко едно от твърдените от работодателя нарушения.

Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Представя като писмени доказателства Заповед № РД 01-0816/12.05.2025 г. Заповед № ЧР-ТП-4 102/12.05.2025 г. Искане за писмени обяснения с № 30-28581/09.04.2025 г. Писмени обяснения по чл. 193 КТ Списък на присъстващи Благодарствени писма Анкетна карта с благодарност

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който същата се оспорва. А. С. П. (АСП) счита исковата молба на ищцата за процесуално недопустима, тъй като е неясна и не посочва конкретни законови нарушения. В случай че съдът все пак я разгледа, Агенцията я намира за изцяло неоснователна и недоказана. Според АСП, заповедта за уволнение е напълно законосъобразна, издадена е от компетентния изпълнителен директор и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Подчертава се, че работодателят е спазил изцяло процедурата, като е поискал и получил писмени обяснения от служителката преди налагането на наказанието. АСП оспорва твърдението за нарушена синдикална закрила, тъй като ищцата е била секретар само на вътрешна секция, а не на синдикално ръководство на ниво предприятие. Позовавайки се на тълкувателно решение на Върховния касационен съд, Агенцията твърди, че такава позиция не предоставя специална закрила при уволнение и поради това не е било необходимо предварително съгласие от синдикален орган. Отхвърля се и твърдението, че заповедта за уволнение не е мотивирана, като се посочва, че в нея ясно са описани нарушенията, времето на извършването им и правното основание за наказанието. Основният аргумент на Агенцията е, че С. действително е извършила вменените тежки дисциплинарни нарушения. Те са установени след обстойна проверка от Инспектората на АСП, провокирана от външен сигнал. Проверката е доказала наличието на нерегламентирани близки отношения между социалната работничка и 87годишна жена с увреждания, г-жа Й. С., която е била в нейния район на обслужване.

Установено е, че С. е споделила лични данни на възрастната жена с дъщеря си и е извършила неправомерна справка за пенсията в системата RegiX без правно основание. е придружила г-жа С. и собствената си дъщеря до нотариус, където са били подписани три пълномощни в полза на дъщеря . Тези пълномощни са давали широки права, включително за разпореждане с банкови сметки и дори за продажба на единственото жилище на възрастната жена. Самата г-жа С. е заявила пред проверяващите, че именно С. е помагала да тегли пари от банкомат и че не е получила пенсията си за предходния месец. Като допълнително нарушение се изтъква, че служителката не е връчила в законовия срок изготвените за жената индивидуална оценка на потребностите и заповед за финансова подкрепа. Агенцията заключава, че тези действия представляват тежка злоупотреба с доверие и сериозно уронване на престижа на институцията. Нарушени са редица разпоредби от Кодекса на труда, Етичния кодекс на служителите в АСП и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Поради това, наложеното най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение“ е напълно съобразено с тежестта на умишлено извършените нарушения и възможните тежки последици за уязвимото лице. Посочва се, че по случая е сезирана и Софийска районна прокуратура. Тъй като уволнението е законосъобразно, искът за възстановяване на работа също следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 КТ във вр. с чл. 330, ал.2, т.6 КТ.

По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.

С разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ законът е признал потестативното право на 2 работника или служителя да оспори законността на уволнението, освен пред работодателя и пред съда. Съдебно това право се упражнява чрез конститутивен иск, с който се установява съществуването или несъществуването на предявеното потестативно право - в случая, дали предприятието е имало право да уволни работникът или служителят, тъй като със сила на пресъдено нещо се ползва само спорното потестативно право, но не и новото правно положение, създадено с конститутивното решение. Затова, към момента на предявяване на конститутивния иск следва да е осъществен юридическия факт на уволнението, който поражда признатото от закона потестативно право на ищеца да иска да се установи незаконността на уволнението и неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл. 186 К/Т виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина и нарушителят се наказва с предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания, които са установени в чл. 188 КТ, едно от които е "уволнението" - т. 3. Правото на дисциплинарно наказание принадлежи на субекта на дисциплинарна власт и се упражнява в процедура, регламентирана с императивни правни норми.

По силата на чл. 193, ал. 1 КТ преди да наложи наказанието работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения относно дисциплинарното нарушение. Наказанието следва да се наложи в определения в чл. 194, ал.

1 КТ срок - двумесечен от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като на основание чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание са налага с мотивирана писмена заповед.

На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което следва служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ. Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.

В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. При трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан. За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението.

В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже съществувалото между страните трудово правоотношение за неопределен срок, издаване на заповедта за уволнение, за чиято отмяна е предявен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, дата на връчване на заповедта. Че са били налице предпоставките за наличие на закрила по чл. 333 КТ, а именно, че е била член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му.

В тежест на ответника е да установи законността на уволнението на основанието, на което е извършено – чл. 330, ал.1, т. 6, КТ, а именно, че е налице законосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание в частност 1) законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищеца са поискани обяснения за конкретните нарушения и той е дал такива в писмена форма); 2. действията и бездействията (чрез 3 доказване на задължението за действие) на ищеца, описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, в описаното време и по описания начин на извършване, които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника; 3) тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното дисциплинарно наказание; 4) съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения, които не са били изпълнени виновно от ищеца или правилата които са били нарушени;