Решение № 260159 от 03.06.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер177 Година

2021, 03.06 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд ……………………….....… граждански състав

............……………

На двадесет и първи април ...................…...…. Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове: ..……………….…………………

Съдебни заседатели: ……...……………………………

Секретар ………………..…………... Жана Кметска……......………………………………….

Прокурор …………………….....……….................................………………………….……….. като разгледа докладваното от ……...………........... Р. Калиманова.………..……….……. търговско дело номер ……….. 626 .………… по описа за …… 2019 ….. година.

Производството по делото е с правно основание чл. 74 от Търговския закон.

Образувано е по повод исковите претенции на В.В.Ф., гражданка на Руската федерация, с адрес град Тула, ул. „К.“, дом **, квартира ***, Е.В.Х., гражданка на Руската федерация, с адрес град Тула, „В.“ дом *, квартира *** и А.В.С., с постоянен адрес ***, всички чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес *** против „Кеник” ООД ЕИК

*********, със седалище град Царево и адрес ***, представлявано от Георги Кръстев Георгиев за отмяна като незаконосъобразни на всички решения, приети на проведеното на 15.11.2019 година Общо събрание на ответното дружество. Претендира се от ищците и присъждането на сторените от тях съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.

Ответното дружество чрез чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на заявените искови претенции и моли поради това да бъде постановено решение, с което същите като такива да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност, доводите и изявленията на страните и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените обективно съединени искови претенции са с правно основание чл. 74 от Търговския закон за отмяна на приетите на проведеното на 15.11.2019 година Общо събрание на ответното дружество решения поради наличието на пороци на същите, които пороци са релевирани от ищците с депозираната от тях искова молба. Качеството на съдружници на ищците в ответното дружество към момента на депозиране на исковата молба не се оспорва от ответника, а се установява и от след справка в общодостъпния електронен търговски регистър. Последният в хода на делото е представил протокол от проведеното на 10.03.2020 година Общо събрание на дружеството, на което е било прието решение за изключване на ищците като съдружници. Във връзка с него е навел твърдение, без да е направил конкретно искане във връзка с него, че за тях е отпаднал правния интерес от водене на настоящия процес. Това възражение, поради доводите, с които е обосновано, съдът приема като искане за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на исковете. Същото е неоснователно по следните доводи и съображения:

Съгласно задължителните разяснения по т. 4 и т. 5 от ТР № 1/2002 година по тълк. дело

№1/2002 година на ОСГК на ВКС, активно легитимиран по иска с правно основание чл.

74 от Търговския закон е съдружник или акционер, а пасивно легитимирано - съответното дружество, чийто член е той. Искът по чл. 74 от Търговския закон представлява предоставено на съдружника /акционера/ потестативно право да иска отмяна на решението на Общото събрание и целената правна последица от успешното му провеждане е защита на членствените права и/или контрол за законосъобразност на решенията на Общото събрание, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел. Решението на съда има действие по отношение на всички - на самото дружество и на отделните му членове. Изрично законът - чл. 74, ал. 3 от Търговския закон дава право на всеки съдружник, респективно акционер да встъпи като съищец в делото и да поддържа иска, дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли. Следователно конститутивният иск по чл. 74 от Търговския закон е предоставен на всеки съдружник, респективно акционер не само за защита на неговите отделни членствени права - имуществени и неимуществени, а чрез реализирането й се охраняват и интересите на останалите съдружници, респективно акционери, на дружеството и обществения интерес, който изисква в правния мир да не съществуват и да не се изпълняват решения на Общи събрания на съдружниците, които противоречат на повелителните разпоредби на закона, на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. В производството по чл. 74 от Търговския закон на служебна проверка, като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер на дружеството, чиито решения на Общото събрание се атакуват с иска за отмяна.

Това качество следва да е налице към момента на провеждане на Общото събрание, взело оспорваните решения. В случай, че членственото правоотношение на съдружника или акционера е прекратено на някои от предвидените в закона основания преди датата на вземане на атакуваните решения от общото събрание, последният не е легитимиран да оспорва пред съда взетите от събранието решения, тъй като правото му на иск вече е погасено и не съществува. Прекратяването на членството на съдружника, респективно акционера чрез изключване в хода на съдебното производство по чл. 74 от Търговския закон няма за последица загуба на легитимация за ищеца и недопустимост на иска. Ищецът може и без да притежава качеството „съдружник“, „акционер“, респективно да защитава съществуващо членствено правоотношение, да продължи воденето на иска за отмяна на решенията на Общото събрание /така и в решение №186 от 30.01.2017 година по търг. дело №2410/2015 година на ВКС, І т. о./ .

Съобразно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от Търговския закон, искът за отмяна на решения на общо събрание се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. В конкретния случай събранието е проведено на 15.11.2019 година, а исковата молба е депозирана в съда, като по нея е образувано настоящото производство на 21.11.2019 година, т. е. в посочения по-горе преклузивен срок, поради което и същата е допустима.

На първо място ищците твърдят, че за процесното Общо събрание на 15.11.2019 година не били редовно поканени. Изтъква се от тях в тази връзка, че според протокола от събранието, поканата им била връчена „чрез обявеният от тях съдебен адрес (адрес за призоваване) - Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ №26, адвокат Таня Пеева.”. Те не били възлагали на адвокат Пеева да получава съобщения от ответното дружество, нито тя била дала съгласието си за това. Нещо повече, изрично били заявили, че желаят лично да получават тези покани и не били я упълномощавали да ги представлява като съдружници в отношенията с ответното дружество. Но дори ответникът да бил изпратил поканата на посочения от тях съдебен адрес по конкретно дело и по-специално търговско дело №369/2018 година по описа на Окръжен съд-Бургас, връчването било нередовно. При посочен от тях в дружествения договор адрес за кореспонденция с дружеството, който не бил променен, поканата за общото събрание следвало да бъде връчена надлежно именно на адресата, а не на друго, неоправомощено да получава покани и съобщения от ответника лице. По правилата на чл. 46 от ГПК съдебния адресат трябвало задължително не само да се съгласи да приеме конкретното съобщение, но и да подпише разписка, в която изрично да поеме задължение да я предаде на адресата. В конкретния случай ответникът не бил извършил нищо подобно, просто изпратил писмо на известния му адрес на техния процесуален представител, считайки това за изпълнение на задълженията му за известяване на съдружник. Ответникът с отговора на исковата молба е въвел твърдението, че поканата била редовна връчена - на съдебен адрес на тримата ищци, като налице била хипотезата на чл.

40 от ГПК. На редовно проведено Общо събрание упълномощеният с нотариално заверено пълномощно адв. Пеева заявила от името на тримата ищци, че те били съгласни тя да бъде техен съдебен адрес. Във връзка със същото ищците в допълнителната си искова молба са посочили, че в конкретния случай липсвали доказателства да били получили покана за общото събрание, проведено на 15.11.2019 година, най-малкото 7 дни преди това и с посочен дневен ред на същото. От съдържанието на протокол от Общото събрание на дружеството, проведено на 27.05.2019 година ставало ясно, съгласието на адвокат Пеева да получи съобщения от тяхно име не било дадено завинаги, а се отнасяло единствено за следващото общо събрание не по-късно от 30.09.2019 година. Писмо от ответното дружество до ищците, изпратено на адреса, посочен в дружествения договор или на адреса на адвокат Пеева, в което да се съдържала покана за Общо събрание на дружеството за 15.11.2019 година те не били получавали нито лично, нито чрез адвокат Пеева. Последната също не била получавала писмо с покана за Общо събрание на 15.11.2019 година от ответното дружество.

Като се вземе предвид разпределението на доказателствената тежест в производство с правно основание чл. 74 от Търговския закон, то ответникът е този, който следва да докаже онези юридически факти, от осъществяването на които следва законосъобразността на взетите от Общото му събрание решения. Това е така, тъй като за разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната в процеса, т. е. то зависи не от ролята и на ищец или на ответник, а от нейното отношение към спорното право - дали тя твърди, че то съществува или отрича неговото съществуване. Отричането от ищеца на свързаните с тях правни последици го поставя спрямо правнорелевантните факти в положение на ищец по отрицателен установителен иск, което обуславя извода, че вследствие на доказателствената тежест решението следва да се яви като санкция спрямо ответника, който не е доказал тяхното настъпване. В конкретния случай, ответната по делото страна чрез процесуалния си представител е оспорила предявените искови претенции, като е въвела твърдението, че приетите от общото събрание на дружеството решения са законосъобразни, при което положение и при съобразяване на изложеното по-горе се налага извода, че тя следва да установи в настоящото производство с допустимите и относими доказателствени средства липсата на нарушения при свикването и провеждането на проведеното на 15.11.2019 година Общо събрание, на което са приети и решенията, чиято отмяна се претендира по делото.

Съобразно чл. 139, ал. 1 от

Търговския закон, общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко седем дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в поканата се посочва и дневния ред. В дружествения договор на ответника в редакцията на същия към правнорелевантния момент е предвидено свикването на събранието да става с писмена покана, получена най-малко 7 дни преди заседанието, като в нея задължително се посочват дневния ред, датата, часа и мястото на съответното заседание; получаването на поканата се удостоверява писмено.

При преценка на събраните по делото доказателства се налага извода, че в конкретния случай са допуснати нарушения на установените в закона императивни правила за връчването на съдружниците - ищци на покана за Общото събрание от 15.11.2019 година, поради което същото се явява проведено при неспазване на процедурни правила. Видно от протокола от проведено на 27.05.2019 година Общо събрание на ответното дружество, било е постигнато съгласие, за съдебен адрес на ищците да се счита кантората на адв. Пеева, с адрес град Бургас, ул.

„Трайко Китанчев“ №26, ет. 3. В разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Търговския закон не е регламентиран способ за връчване на покана за общото събрание и в случай, че такъв способ не е предвиден в дружествения договор, то изборът за начина на изпращане на поканата /чрез пощенски оператор, по телефакс, с нотариална покана или друго/ е предоставен на дружеството, но законът акцентира върху доказаността на факта на получаването на поканата за общото събрание от съдружника. Под понятието адрес за кореспонденция следва да се разбира не административният адрес, а лицето, комуто е възложена представителна власт да приема съобщения от името на адресата. Липсват основания за даване на различно тълкуване на понятието адрес за кореспонденция от понятието съдебен адрес в гражданското съдопроизводство.