Решение № 25 от 17.01.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Силистра, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20243420101737 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на “Е.” ООД срещу заповед № РД 04-248-10 от 01.10.2024 г. на Директора на ОД „З.“ – С., чрез която е наредено изземването на ПИ с идентификатор ...........в землището на с. П., общ. С., обл. С., причислен към ДПФ поради неправомерното му ползване от дружеството – жалбоподател. Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, като възразява срещу възприетата от административния орган фактическа обстановка и твърди, че дружеството не е ползвало иззетия имот, нито е обработвало и съседните такива. Счита, че е нарушена процедурата по издаването на административния акт (чл. 35 АПК), тъй като административният орган не провел разследване за установяване на фактите по случая, не назначил комисия за извършване на проверки на място и не изискал становища и обяснения от заинтересуваните страни, включително и от самия жалбоподател. Счита също така, че заповедта за изземване не отговаря на изискването за форма на административния акт, тъй като липсвали точни данни за адресата, както и фактическите основания за нейното издаване, тъй като не съдържала данни за констатациите на административния орган и за документите и доказателствата, въз основа на които приел, че са налице предпоставките за нейното издаване. Отделно от това заповедта била издадена един месец след съставянето на констативния протокол, на който тя се позовавала, поради което липсвали доказателства, че дружеството е обработвало имота и към момента на издаването на административния акт. Счита, че по делото нямало доказателства, че иззетият имот е собственост на държавата, а също така липсвали данни за кой период е установено ползването му от жалбоподателя без основание. Поради изложените причини моли атакуваният административен акт като незаконосъобразен да бъде отменен.

1

Ответникът по жалбата Директорът на ОД „З.” – С. изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният административен акт – правилен и законосъобразен. Твърди, че чрез заповед № РД 07-30 от 29.04.2024 г. Директорът на ОД „З.“ - С. наредил да се извърши проверка на земите от ДПФ, в изпълнение на която назначената комисия съставила констативен протокол № 1 от 20.05.2024 г., в който установила неправомерното ползване на имота от неустановен ползвател. Чрез заповед № РД 07-30-10 от 29.07.2024 г., изменена и допълнена със заповед № РД 07-30-11 от 29.07.2024 г., Директорът на ОД „З.“ - С. наредил да се извърши повторна теренна проверка на конкретни неправомерно ползвани имоти от ДПФ с неустановени ползватели, като резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № 1 от 20.08.2024 г., според който назначената комисия установила, че имотът се ползва от жалбоподателя. Същият бил уведомен за резултатите от проверката и му била предоставена възможност за подаване на възражение, от която той се възползвал; при разглеждането на възражението комисията извършила още една проверка на терен, при която установила, че имотът се ползва от жалбоподателя и че възражението му е неоснователно. Твърди, че при теренната проверка било установено, че имотът се намира в голям земеделски масив, стопанисван от жалбоподателя, както и че той и съседните му имоти, са с една и съща обработка на почвата и са засети с една и съща култура. Счита, че размерът на обезщетението за неправомерното ползване е правилно определен въз основа на средното рентно плащане за съответното землище за имоти с начин на трайно ползване „нива“, формирано на основание §2е от ДР на ЗСПЗЗ.

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с жалба по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Чрез заповед № № РД 07-30 от 29.04.2024 г. Директорът на ОД „З.“ – С. наредил да се извърши проверка за състоянието и ползването на земите от ДПФ, като определил състава на комисиите, които следва да извършат проверката в отделните землища и срок за осъществяването ; на 20.05.2024 г. комисията, оправомощена да проверява имотите в землището на с. П., общ. С., съставила констативен протокол № 1, в който отразила, че ПИ с идентификатор ............в землището на с. П., общ. С. с площ 25,999 дка е засят с храсти и едногодишни полски култури и се ползва неправомерно от неустановен ползвател.

Впоследствие чрез заповед № РД 07-30-10 от 29.07.2024 г., изменена и допълнена със заповед № РД 07-30-11 от 29.07.2024 г. Директорът на ОД „З.“ - С. наредил да се извърши повторна теренна проверка на конкретни неправомерно ползвани имоти от ДПФ с неустановени ползватели, като съгласно констативен протокол № 1 от 20.08.2024 г. назначената комисия установила, че част от процесния имот с площ от 3,800 дка е засята с царевица и се ползва именно от жалбоподателя. Чрез писмо до “Е.” ООД от 30.08.2024 г., 2 връчено му на 02.09.2024 г. дружеството било уведомено за резултатите от проверката и за съставянето на констативния протокол, като му била предоставена възможност за представяне на писмени искания или възражения. На 04.09.2024 г. жалбоподателят в писмен вид възразил срещу констатациите на комисията, като възраженията му били разгледани на заседание на комисията от 24.09.2024 г. и били приети за неосноватерни поради обстоятелството, че съседни имоти били разпределени за ползване на “Е.” ООД чрез доброволно споразумение за землището на с. П. за стопанската 2023/2024 г. В завършек на така проведената процедура била издадена атакуваната в настоящото производство заповед чрез която било наредено изземването на посочения по – горе имот, като на основание чл.

34, ал. 6 ЗСПЗЗ на адресата на заповедта била предоставена възможност да спре изпълнението , ако в тридневен срок от получаването внесе по сметка на МЗХ сумата от

513 лв., представляваща трикратния размер на средното рентно плащане (45 лв./дка) за землището на с. П., общ. С.. Заповедта за изземване на имота е мотивирана с обстоятелството, че същият или част от него се обработва без правно основание от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областна дирекция "З." /чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ/. Такава се явява и разглежданата хипотеза, поради което следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, комуто е предоставено правомощието да нареди изземването на неправомерно ползваните имоти, принадлежащи към ДПФ.

Чл. 47, ал.8 ППЗСПЗЗ гласи, че общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции "З." за състоянието и ползването им. В конкретния случай проверката на имотите от ДПФ в землището на общ. С. и извършена по силата на посочената разпоредба на ППЗСПЗЗ въз основа на издадена заповед на директора на областна дирекция "З." – С., като след извършването на констатациите на назначената комисия жалбоподателят е информиран за резултатите от проверката на основание чл. 26, ал.

1 АПК, като му е осигурена възможност да вземе становище и да направи искания и възражения по реда на чл. 34, ал. 3 АПК. Преди издаването на заповедта възраженията на засегнатите лица са били разгледани по реда на чл. 35 АПК, поради което съдът приема, че административният орган е спазил регламентираната в закона процедура по издаването на атакувания административен акт.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена 3 форма, той съдържа фактическите и правни основания за своето издаване. Липсата на изложение на тези основания се явява порок във формата на акта, изразяващ се в липса на определен реквизит, който по силата на цитираната законова разпоредба задължително следва да бъде включен в неговото съдържание. В конкретния случай мотивите за издаването на заповедта се заключават в констатацията за неправомерното ползване на имота от страна на нейния адресат, като съдът приема, че същите по ясен и изчерпателен начин разкриват причините за решението на административния орган, макар да не съдържат уточнения за начина, по който той е достигнал до фактическия извод кой е действителният ползвател на този имот В този смисъл съдът приема, че атакуваната заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът не намира, че оспорената заповед страда от допълнителен порок във формата поради непосочването на законния представител на дружеството - неин адресат, понеже индивидуализирането му чрез изписване на неговата фирма и ЕИК в достатъчна степен го отграничава от останалите правни субекти и фактически не го е затруднила в разпознаването му като засегнато от разпорежданията на акта лице.

Чл. 170, ал. 1 АПК гласи, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

По силата на тази разпоредба установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган и същото съгласно чл. 39, ал. 1 АПК следва да се осъществи чрез допустимите доказателствани средства - обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. В конкретния случай по делото е представена ортофотокарта на масива, от която е видно, че източната част от имота, предмет на заповедта за изземване, представлява самозалесил се терен, а северозападната част (ъгъл) от него се обработва; обработваемата част от процесния имот граничи на север с имоти с идентификатори ...........и ..........., а на запад – с дървесен пояс. От представено по делото споразумение на масиви за ползване на земеделските земи в землището на с. П., изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ за стопанската 2023/2024 г., е видно, че имоти с идентификатори .............и .............са разпределени за ползване на “Е.” ООД, което сочи, че иззетият имот попада в земеделски масив, предоставен на жалбоподателя; същият е обработван по еднакъв начин със съседния имот, засят е със същата земеделска култура, а достъпът до него е възможен единствено през него.

Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не и за формираните от длъжностното лице изводи, поради което съдът намира, че в конкретния случай протоколите от 20.05.2024 г. и от 20.08.2024 г. установяват единствено обработването на имота (засяването му с едногодишни полски култури), но не и лицето, което е осъществило обработките. Съдът също така приема, че констативният протокол по 4 недвусмислен начин удостоверява принадлежността на процесния имот към ДПФ, доколкото изготвилите го длъжностни лица са имали достъп до съответната база данни за държавните имоти, въз основа на която са направили констатациите си в протокола, което последно обстоятелство се потвърждава и от представен по делото договор за замяна. По делото стана ясно, че процесният имот попада в масивите за ползване на дружеството – жалбоподател и както по – горе се посочи се обработва по еднакъв начин със съседните имоти, през които е възможен и достъпа до него. Тези факти налагат извода, че фактическото ползване на имота действително се осъществява от жалбоподателя, тъй като става ясно, че той се обработва като част от неговия земеделски масив и достъпът до него е възможен единствено през неговите имоти; самостоятелното обработване на имота от трето лице при всички случаи би го отграничило от съседните имоти, а отделно от това би било фактически затруднено и икономически нецелесъобразно. Казаното сочи, че констатираното от комисията, назначена от Директора на ОД „З.“ – С., ползване на имота през стопанската 2023/2024 г. от жалбоподателя действително се е реализирало, поради което предпоставките за изземване му по чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ са налице, при положение че ползването се осъществява без правно основание. Оплакванията на жалбоподателя, че фактическата ситуация, установена чрез констативния протокол от 20.08.2024 г., не била меродавна към момента на издаване на заповедта, са неоснователни, тъй като неправомерното ползване е било установено в кратък срок преди издаването на административния акт, а жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че междувременно същото е било преустановено. Основание на заповедта за изземване е факта на неправомерното ползване на имота от посочения в нея адресат, поради което административният орган не е бил длъжен да установява, нито посочва продължителността на ползването, макар да е ясно, че поради земеделското предназначение на имота то е продължило поне една стопанска година.