Присъда № 8 от 25.02.2025, Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 8 от 25.02.2025 година, постановена по ВНЧХД № 572/2024 г. по описа на Окръжен съд Хасково

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

На подсъдимите В. Г. В., роден на **.**.**** г. в Р. У., живущ в гр.Д., ********, ЕГН: **********, ****** и В. М. И., роден на **.**.**** г. в гр. Д., живущ в гр.Д., ********, ЕГН: **********, ****** им е повдигнато частно обвинение за това, че на 18.03.2019 г. в гр. Д. в съучастие помежду си като съизвършители, причинили на Б. И. К. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, представляващо разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по лицето, охлузвания и кръвонасядания в тилната област на главата и кръвонасядания на двата крака, за което е образувано производството по НЧХД № 111/2023 г. по описа на Районен съд Димитровград.

В производството пред първата инстанция са предявени и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес и граждански искове от пострадалия против всеки един от подсъдимите за обезщетение на причинени от престъплението неимуществени вреди в размер на по 2 000 лв. за всеки от тях поотделно, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 18.03.2019 г. до окончателното й изплащане.

С Присъда № 12/16.04.2024 г., постановена по НЧХД № 111/2023 г. по описа на Районен съд Димитровград подсъдимите В. Г. В. и В. М. И. са признати за невинни, в това на 18.03.2019г. в гр.Д. в съучастие помежду си като съизвършители, да са причинили на Б. И. К. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, представляващо разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по лицето, охлузвания и кръвонасядания в тилната област на главата и кръвонасядания на двата крака и са оправдани по така повдигнатите им обвинения. Приетите за съвместно разглеждане граждански искове също са отхвърлени изцяло.

Недоволен от присъдата е останал частният тъжител, който в срок е подал въззивна жалба срещу нея, чрез адв. Д. Р.. В жалбата са развити съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. Искането към въззивната инстанция е да бъде отменен обжалваният съдебен акт и вместо него да бъде постановен нов, с който подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и да бъдат уважение приетите за съвместно разглеждане граждански искове.

Делото се разглежда за втори път от ОС – Хасково като въззивна 1 инстанция. Първоначално по подадена от частния тъжител въззивна жалба е било образувано ВНЧХД № 49/2023 г. по описа на ОС – Хасково, по което с Решение № 50/16.03.2023 г. постановената по образуваното първоначално НЧХД № 275/2020 г. по описа на РС – Димитровград присъда № 260001/20.09.2022 г. била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Димитровград за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При новото разглеждане на делото от настоящата инстанция, която е втора по съществото на делото, за пълното изясняване на обективната истина бе извършена очна ставка между разпитаните пред първата инстанция свидетели П. В. П. и Х. И. Я.. Освен това на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК се прочетоха показанията дадени от свидетелката Х. И. Я. /тогава Д. в проведеното на 19.02.2021 г. по НЧХД № 275/2020 г. по описа на РС – Димитровград.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция частния тъжител, чрез своя повереник адв. Д. Р. поддържа изцяло въззивната жалба против оправдателната присъда. Развива съображения, че първоинстанционният съд е направил грешни фактически и правни изводи, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че първоинстанционният извод за недоказаност на деянието, извършено от двамата подсъдими бил немотивиран и неправилен. Излага подробен анализ на събраните по делото доказателства, съгласно който се установявали по безспорен начин повдигнатите срещу подсъдимите обвинения. Поради което моли въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни и да уважи изцяло предявените граждански искове.

Подсъдимия В. Г. В. не се явява в съдебно заседание, за него се явява упълномощеният му защитник адв. Т. А., която оспорва въззивната жалба и развива съображения за правилност на обжалваната присъда. Счита, че показанията на свид. Я. са противоречиви, а тези на свид. П. са последователни и ясни. Намира мотивите на първоинстанционния съд за правилни и счита, обвинението срещу подзащитният й В. за недоказано, поради което моли съда да потвърди изцяло обжалваният съдебен акт.

Подсъдимият В. М. И. не се явява в съдебно заседание, за него се явява адв. Т.М., преупълномощен от адв. И. И., който взема становище за потвърждаване на обжалваната присъда. Счита повдигнатото срещу И. обвинение за недоказано. Излага съображения относно конфликтния характер на тъжителя и причинно-следствената връзка на поведението му с претърпените от него наранявания. Счита въззивната жалба за неоснователна.

ОС - Хасково, като взе предвид сезиращия го документ, изложените в него доводи и провери обжалвания съдебен акт, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 314 и сл. от НПК, приема за установено следното:

2

Подсъдимият В. Г. В. е роден на **.**.***** г. в Р. У., живущ в гр. Д., ********, ЕГН: **********, ******.

Подсъдимият В. М. И. е роден на **.**.**** г. в гр. Д., живущ в гр. Д., ********, ЕГН: **********, ******.

Между подсъдимите и частния тъжител Б. И. К. имало дълга история на конфликти, периодични спречквания и пререкания.

На 18.03.2019 г., в късния следобед, подсъдимият В. управлявал своя лек автомобил марка „Алфа Ромео“ в гр. Д. по ул. „П.Е.“, като завил по ул.

„Б.“ и поел в посока към бул. „Х.Б.“. В автомобила, на пасажерското място до шофьора се возил подсъдимият И.. В същото време, частният тъжител Б. К. също поел по ул. „Б.“ в посока бул. „Х.Б.“, като управлявал своя велосипед.

Още в началото на ул. „Б.“ от посока ул. „П.Е.“ към бул. „Х.Б.“, пострадалият бил застигнат от лекия автомобил марка „Алфа Ромео“, който спрял пред него. От моторното превозно средство излезли подсъдимите В. В. и В. И. и се втурнали към велосипедиста К.. В този момент, от ул. „П.Е.“ завил по ул. „Б.“ лек автомобил, в който се намирали свид. Х. И. Я. /към онзи момент Д. и свид.

П. И. Р.. Първата от двете управлявала автомобила, а втората се намирала на пътническата седалка до шофьора и си гледала телефона.

Подсъдимите В. и И. съборили частния тъжител К. от велосипеда му, като същият паднал и се озовал точно пред бронята на автомобила на свид. Я., който спрял пред местопроизшествието. Подсъдимите В. и И. се надвесили над пострадалото лице и започнали да му нанасят удари по лицето и главата, като му причинили разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по лицето и охлузвания и кръвонасядания в тилната област на главата. След това двамата се върнали обратно в своя автомобил и продължили по пътя си в посока бул. „Х.Б.“. Частният тъжител се изправил пред автомобила, в който се намирали свид. Я. и свид. Р., като бил целия окървавен и започнал да вика за помощ. Двете жени подали сигнал на телефон 112 и съобщили за случилото се, и се притекли на помощ на пострадалия К.. На място се отзовали полицейските служители свид. Й. и свид. Д., които възприели пострадалото лице с окървавено лице. На място пристигнал и медицински екип.

Към инкриминираната дата, Б. К. живеел на семейни начала със свид.

Д.К., която възприела, че същият се прибрал вкъщи след инцидента, целия подут и с множество синини. След този инцидент, частният тъжител бил много уплашен и се затворил в дома си, като отказвал да излиза и не приемал обаждания от близки и приятели. Говорел насън, будил се нощно време, постоянно живеел в страх. За да се възстанови напълно, отнело около месец и половина.За случилото се, по сигнал на частния тъжител, било образувано д. п. № 209/2019 г. по описа на МВР – Димитровград по прокурорска преписка № 375/2019 г. по описа на РП – Димитровград, производството по което било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК с постановление за спиране на наказателното производство от 30.04.2020 г., за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Поради това, пострадалото лице Б. К.

3 внесло частна тъжба в РС – Димитровград, с която били повдигнати обвинения на подсъдимите В. В. и В. И. за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

В хода на съдебното производство била назначена съдебно-медицински експертиза, съгласно заключението по която от инкриминираното събитие Б.

И. И. получил следните наранявания: разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по лицето; охлузване и кръвонасядания в тилната област на главата и кръвонасядания на двата крака.

Горната фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Хасково приема за установена от показанията на свидетелката Х. И. Я., дадени пред настоящата инстанция при проведената очна ставка и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК показания на същата, дадени в производството по НЧХД № 275/2020 г. по описа на РС – Димитровград, в съдебно заседание, проведено на 19.02.2021 г.; , както и от показанията й пред първата инстанция, от тези на свидетелката Д. И.а К. дадени пред първата инстанция; от четените пред първата инстанция по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК показания на свидетелката П. И. Р. дадени пред друг състав на съда в производството по НЧХД № 275/2020 г. по описа на РС – Димитровград, в съдебно заседание, проведено на 19.02.2021 г.; четените пред първата инстанция по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК показания на свидетеля А. Г. Й., дадени пред друг състав на съда в производството по НЧХД № 275/2020 г. по описа на РС – Димитровград, в съдебно заседание, проведено на 20.09.2022 г.; частично от показанията на свидетелите П. В. П. и М.В. Д., дадени пред първата инстанция; от заключението на д-р Х.Е., по назначената пред РС – Димитровград съдебно-медицинска експертиза и от поясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание, проведено на 07.12.2023 г.; и от приетите по делото писмени доказателства.

Така възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка се различава частично от тази, приета от Районен съд Димитровград, основно в механизма на получаване на нараняванията от частния тъжител К. и конкретното участие на подсъдимите в причиняването им. Това се дължи на обстоятелството, че първоинстанционният съд не е направил пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства, поради което е достигнал и до неправилния извод за невинността на подсъдимите В. и И. в извършване на деянието, за което им е повдигнато обвинение с внесената в РС – Димитровград частна тъжба. Районният съд не е съпоставил свидетелските показания, както помежду им, така и с изготвената в хода на производството съдебно – медицинска експертиза, достатъчно критично, за да установи кои от тях следва да бъдат кредитирани. Правилно РС – Димитровград е разделил свидетелите условно на две групи – такива в подкрепа на обвинението и такива, които оспорват подсъдимите В. и И. да са нанасяли удари по частния тъжител. Неправилно обаче е достигнал до извода, че следва да кредитира всички показания и поради това не може да се установи какво се е случило в действителност. Водещи в настоящото производство са показанията на свидетелите Х. Я. и П. П.. Двамата излагат най-подробни данни относно 4 случилото се, като дори на места се покриват един с друг. Така например и двамата свидетеля посочват мястото, където се е случил инцидента – в началото на ул. „Б.“, пред спрелия автомобил на свид. Я. и зад спрелия автомобил на подсъдимия В.. Съвпадение има и относно падането на частния тъжител между двата автомобила, както и наличието на рана и кръв по главата на пострадалия К., след приключване на пререканието между тримата участници. Разминаванията са относно началото на конфликта, посоката на движение на участниците, механизма на получаване на нараняванията на Б. К. и причината за падането между колите на пострадалия. Според показанията на свид. Я., частният тъжител е управлявал велосипеда си по ул. „Б.“ в посока бул. „Х.Б.“. Пред него спрял лек автомобил, от който излезли подсъдимите В.