Решение № 221 от 28.06.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. П., 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20231230100016 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от Б. А. В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П., чрез пълномощника му адв. Д. М. от АК- П., срещу "Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК: 202513690 и със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

"Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, обективно кумулативни съединени искове, както следва: иск да бъде прието, че Договор за предоставяне на поръчителство № 3803422 от 30.03.2020 г., е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП да бъде прогласена неговата невалидност, и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 350 лв., представляваща недължимо платена по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство № 3803422 от 30.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излага, че на 30.03.2020 г. ищецът сключил договор за паричен заем № 3803422 с "Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който последният се задължил да предостави на ищеца сумата 1 000 лв., при ГПР 41,74 % и годишен лихвен процент 35 %, подлежащ на връщане за 22 седмици, на 11 седмични вноски. Твърди, че съгласно чл. 4 от договора страните се съгласили договорът да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите трябва да отговарят на конкретно определени условия. Сочи се, че на същата дата ищецът сключили договор за предоставяне на поръчителство с ответника "Файненшъл България" ЕООД, по силата на който ответникът е поел задължение да обезпечи задълженията на ищеца по договора за кредит, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 402,38 лв., заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съобразно договора за поръчителство възнаграждението се дължи в полза на поръчителя като "Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя. Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен поради изначална липса на основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не е предоставена услуга, тъй като в случай, че задълженията по договора бъдат изпълнени от поръчителя, той има право на регрес за пълната стойност на платеното. Навежда се довод, че собственик на капитала на 1 поръчителя е заемодателят по договора, поради което с договора за поръчителство не се цели реално обезпечение на договора за заем, доколкото плащайки задълженията на потребителя в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, кредиторът плаща вземането сам на себе си. С оглед изложеното сочи, че със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение, уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което договорът е нищожен евентуално на това основание. Сочи още, че сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на почти половината от сумата по отпуснатия заем, поради което така е нарушен принципът за добросъвестност и справедливост и договорът е евентуално нищожен поради противоречие с добрите нрави.

По изложените съображения, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските за производството.

В срока за отговор ответникът "Файненшъл България" ЕООД, чрез пълномощника си юрк. К., е оспорил исковете като неоснователни по съображения, че сключения между страните договор не противоречи на добрите нрави. Твърди, че разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е относима само към договорите за потребителски кредит, какъвто настоящият не е, като сочи, че ответникът не е страна по договора за заем, сключен от ищеца. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, в случай, че надхвърля предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум.

Ответникът намира предявения установителен иск за недопустим, поради липса на правен интерес от ищеца, тъй като осъдителният иск съдържа в себе си и искане за установяване на спорното материално право.

В проведените съдебни заседания, страните, редовно призовани, не се явяват и представляват, като от процесуалните представители са постъпили писмени становища.

По реда на чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като е намалил размера на същия до сумата от 323,92 лева.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.кият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че установителният иск е недопустим, поради липса на правен интерес от ищеца, тъй като осъдителният иск съдържа в себе си и искане за установяване на спорното материално право. Право на ищеца е да избере дали да предяви иск за установяване на нищожност на договорни клаузи, като получи сила на пресъдено нещо по този спор или да се позове на нищожността на основанието за престацията само като мотив. В подобна хипотеза съдът дължи разглеждане на довода за нищожност в мотивите си, за да обоснове извода си относно заявения петитум.

Принципът на двойна реституция, уреден в разпоредбата на чл.34 ЗЗД не е обусловен от начина, по който ще бъде призната нищожността на конкретен договор - дали в мотивите на решение по осъдителен иск за връщане на даденото по нищожен договор или с решение по установителен иск за прогласяване на нищожността. Нещо повече, в случаите на нищожност поради неравноправни клаузи съдът дължи служебно произнасяне при констатиране на такава нищожност, дори и да не е сезиран с такова оплакване, в мотивите на своето решение - в този смисъл Решение № 198/2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ІV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК.

По основателността:

Видно от Договор за паричен заем № 3803422 от 30.03.2020 г. ищецът Б. А. В. е сключил с "Изи Асет Мениджмънт" АД, договор, по силата на който последният се задължил да предостави на ищеца сумата 1 000 лв., при ГПР 41,74 и годишен лихвен процент 35 %, подлежащ на връщане на 11 седмични вноски. Съгласно чл. 4 от договора страните се съгласили договорът да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите трябва да отговарят на конкретно определени условия.

Видно от Договор за предоставяне на поръчителство № 3803422 от 30.03.2020 г., сключен от ищеца Б. А. В. и ответника "Файненшъл България" ЕООД, по силата на който ответникът е поел задължение да обезпечи задълженията на ищеца по договора за кредит, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 402,38 лв., платимо разсрочено на вноски 2 по 36,58 лв., платими заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съобразно чл. 3, ал.

3 от договора за поръчителство възнаграждението се дължи в полза на поръчителя като "Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя.

Видно от представената и приета по делото справка за погасени суми по Договор за поръчителство № 3803422, ищецът е извършил плащания в общ размер на 323,92 лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство.

Предвид гореизложеното съдът намира, че договорът за паричен заем и този за поръчителство са функционално свързани, макар и формално да представляват самостоятелни договори. Видно от съдържанието им договорът за поръчителство и дължимото се по него възнаграждение на поръчителя е във връзка с договора за паричен заем и обезпечава вземането на заемодателя и е сключен в негова полза, т. е. договорът за поръчителство не може да бъде сключен самостоятелно, защото има обусловено от договора за паричен заем значение и правата и задълженията по него са свързани с тези по договора за заем. Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за поръчителство също ще са приложими общите правила на ЗЗД, както и тези на ЗПК и ЗЗП, а по заема следва се отчитат и договорките по договора за поръчителство. Няма пречка съдът да констатира пороци на договор (за паричен заем), сключен с трето, неучастващо в производството лице, доколкото това рефлектира върху спорното правоотношение по договора за поръчителство, без да се произнася с диспозитив /и без формиране на сила на пресъдено нещо/, тъй като не е сезиран изрично с такъв иск.

Тук важи изцяло нормата на чл.145 от ЗЗП, съгласно която неравноправната клауза в договор се преценява, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към датата на сключването и всички клаузи, не само на конкретния договор, а и на друг договор, от който той зависи.

От договора за поръчителство е видно, че възнаграждението, дължимо от заемателя Б.

В. не постъпва в патримониума на поръчителя "Файненшъл България" ЕООД, а е уговорено като част от погасителната вноска, която кредитополучателят следва да заплати на заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД по сметки, които са идентични с посочените в ДПК. Нещо повече - уговорено е в чл. 3 от договора за поръчителство, че дължимото месечно възнаграждение в размер на 36,58 лв. следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по ДПК и по посочените от "Изи Асет Мениджмънт" АД банкови сметки. Уговорено е, че дължимите по договора за поръчителство плащания ще бъдат събирани от заемодателя ""Изи Асет Мениджмънт" АД за сметка на поръчителя.

Така чрез сключването на договора за поръчителство се цели заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, доколкото в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД. Цели се оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. В самия договор за паричен заем е посочен процент на ГПР 41,74 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК същият обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за поръчителство, сключен от ищеца с "Файненшъл България" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Договорът за поръчителство и дължимото по него възнаграждение на поръчителя е във връзка с ДПК (обезпечава вземането на кредитора и е сключен в негова полза) и се явява част от общите разходи по кредита по смисъла на т.1, § 1, от ДР на ЗПК, което води отново до нарушаване на чл.19, ал.4 от ЗПК. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора, а именно - да предложи гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите трябва да отговарят на конкретно определени условия, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за поръчителя ведно с основното задължение по кредита.