Решение № 221 от 06.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. София, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20211001000397 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „И. П. - Архитекти“ ООД срещу решение № 260258 от 15.02.2021 г., пост. по т.д.№ 445/2020 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 5 състав, с което са отхвърлени предявените от него срещу Министерството на здравеопазването, при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, съответно за сумата от 50 000 лв., предявен като частичен от пълния твърдян размер от 238 800 лв., претендирана като неизплатена част от цената по договор № РД-11-278/17.08. 2016 г. и допълнително споразумение № РД-338/22.11.2017 г. въз основа на проведена обществена поръчка за „Избор на изпълнител за подготовка на проектно предложение за кандидатстване с голям инвестиционен проект за подкрепа на спешната медицинска помощ по ОПРР 2014-2020“, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3000 лв., предявен като частичен от пълния размер от 13 863.67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 238 800 лв. за периода от 3.08.2019 г. до 27.02.2020 г. и за сумата от 4000 лв. частичен иск от пълния размер от 18 175.33 лв., представляваща мораторна 1 лихва върху главницата от 477 600 лв., претендирана за периода от 19.03.2019 г. до 2.08.2019 г.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не е бил редовно уведомен за извършената цесия на вземанията на останалите съдружници по договора за гражданско дружество, откъдето е направил извод, че жалбоподателят е легитимиран да предяви само част от претендираното от него материално право, съответстваща на дела му в договора за дружество, сключен на 8.03.2016 г. по реда на ЗЗД, в размер на 77,9 % от дяловете. Изложено е, че със сключените цесионни договори от 26.02.2020 г. жалбоподателят-ищец по предявените искове, е придобил вземанията на всеки от останалите съдружници- „Ню Ай”АД, „ММВИнженеринг”ЕООД и „Инфрапро”АД към Министерство на здравеопазването по договор № РД-11-278/17.08.2016 г. и допълнително споразумение към него № РД-338/22.11.2017 г., ведно с дължимата мораторна лихва за изтеклия период, в резултат на което е станал единствен носител на вземанията по договора. Развити са съображения, че уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането е направено с исковата молба, както и че с оглед преодоляване на всякакво съмнение, с допълнителната искова молба ищецът изрично е заявил, че в качеството на цесионер и пълномощник на цедентите по цесионните договори уведомява ответното Министерство на здравеопазването за извършените на 26.02.2020 г. прехвърляния. Поддържа се, че доколкото цесионерът е бил надлежно упълномощен за това от всеки от цедентите, уведомяването на ответника за прехвърлянето на вземанията е в съответствие с изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Поддържа се, че като се е произнесъл в мотивите на решението относно насрещното вземане на ответника за неустойка, с което той е заявил, че е извършил извънсъдебно прихващане, съдът недопустимо е разширил предмета на делото, като е включил в него и претендирано от ответника право, което не е било надлежно заявено с възражение за съдебно прихващане. Изложено е, че не са налице и предпоставките за зачитане на материалните последици на твърдяното от ответника извънсъдебно прихващане по чл. 103 от ЗЗД, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на компенсацията, а именно ликвидност на активното вземане, което е пречка за пораждане на погасителния му ефект.

Поддържа се, че за да бъдат зачетени от съда правните последици на изявлението за прихващане с неликвидно вземане то следва да бъде да бъде 2 направено с процесуално възражение за съдебно прихващане, каквото в случая не е налице. Наведен е довод за недължимост на неустойката по същество, тъй като, видно от двустранно съставените между страните приемателно- предавателни протоколи, ответникът е приел изработеното без възражения за неизпълнение в качествено и количествено отношение, като едва в отговора на първоначалната искова молба е заявил, че ищецът е допуснал неизпълнение и на други задължения, произтичащи от договор № РД-11-278/17 08.2016 г. и допълнително споразумение № РД-338/22.11.2017 г.

Твърди се, че в сключения между страните договор не е предвидено задължение на изпълнителя на проектите за осъществяване на авторски надзор по време на извършването на строителните и ремонтни дейности, и не е уговорено отделно възнаграждение за осъществяването на такъв надзор. С позоваване на чл. 162, ал. 2 от ЗУТ се поддържа, че дейността по проектиране е различна от тази по осъществяване на авторски надзор върху изпълнението от страна на лицето, което е изготвило проекта, доколкото те са отделни, самостоятелни дейности в строителството, които се извършват въз основа на различни правоотношения, както и че задължението за упражняване на авторски надзор се осъществява по отношение на конкретен строителен обект, а не общо за група от обекти. Твърди се, че в хода на преддоговорните отношения, с писмо изх. № 26-03-6/0302 от 2016 г., по реда на чл. 29 от ЗОП (отм.), възложителят на обществената поръчка изрично е разяснил, че упражняването на авторски надзор по време на строителството ще бъде предмет на друг договор, от което според жалбоподателя следва, че той не е считал авторския надзор върху строителните и ремонтни работи за част от предмета на договора за обществена поръчка, като сам е заявил, че осъществяването му ще бъде възложено впоследствие с друг договор, по друга обществена поръчка, евентуално - на други лица. Наведен е довод, че за възлагане осъществяването на авторския надзор на конкретните обекти възложителят е обявил отделни обществени поръчки за избор на други изпълнители, в частност такива, за упражняване на авторски надзор по време на изпълнението на строителните работи в спешните отделения на болници и ЦСМП/ФСМП на територията на Северозападния район, въз основа на проектите, изработени от обединение „Регионална здравна инфраструктура“ по процесния договор № РД-11-278/17.08.2016 г. Поддържа се, че липсата на възражение от страна на възложителя за непълноти в изготвените и приети 3 без забележки проекти, или за несъответствие на изпълнената работа с техническата спецификация на възложителя сочи, че не е налице нито една от предвидените в чл. 8.1.2 от договора предпоставки за заплащане на неустойка от страна на изпълнителя, в размер на 10 % от стойността на договора. Затова се твърди, че по същество т.нар. „удържане” от страна на Министерството на здравеопазването на сумата на неустойката, при липсата на предпоставките по чл. 103 от ЗЗД за извършване на извънсъдебно прихващане, в частност, на ликвидно насрещно вземане, представлява неизпълнение от страна възложителя на произтичащо от договора задължение за плащане на част от окончателно дължимата парична сума. Изложено е, че в обжалваното решение съдът правилно е приел за безспорно между страните изпълнението на Етап 1 и Етап 2 от договора, както и че двустранно подписаните приемателно-предавателни протоколи от 11.05.2018 г. и от 15.02.2019 г. съдържат волеизявление на възложителя за приемане без забележки на резултатите от изпълнението на задача по т. 3.1. и по т. 3.2., съставляващи, съгласно техническата спецификация Етап 3 от възложеното по до-говора. Неправилно обаче, според жалбоподателя съдът е намерил, че с подписването на допълнително споразумение към договора от 22.11.2017 г. изпълнителят е поел задължение след приемане на работата по Етап 3 да изработи технически и работни инвестиционни проекти за обектите по договора в пълен обем, ведно с доклад за оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите и другите необходими документи за одобряването на проектите от съответните институции, както и да окаже необходимото съдействие за снабдяването с разрешение за строеж за всеки от обектите. Посочено е, че извършването на такива дейности е регламентирано само като изключение за някои специфични обекти- такива по чл. 6. ал. 2 от допълнителното споразумение, само доколкото такива обекти са налични и доколкото в рамките на Етап 2 от проекта ищецът е предал за тези обекти само идейни проекти. Наведен е довод, че не са налице обекти по смисъла чл.

6, ал 2 от допълнителното споразумение, защото ищецът е предал инвестиционните проекти в пълен обем- идейни, технически и работни проекти за всички обекти по договора за обществена поръчка, както и изискуемите доклади за оценка на съответствието, които са били приети „без забележки“ от ответника с приемането на Етап 2. Посочено е, че за всички обекти са били издадени разрешения за строеж, което не би било възможно, 4 ако инвестиционните проекти бяха изработени и предадени само в посочения в чл. 6, ал. 2 от споразумението ограничен обхват и ако не са били предадени докладите за оценка на съответствието. Изложено е, че доколкото между страните е безспорен фактът, че всички разрешения за строеж за обектите са били издадени и влезли в сила, не е налице изключението, предвидено в споменатите клаузи, от което да следва изпълнението на задълженията по чл.

11, ал. 2 от допълнителното споразумение в допълнителен 40-дневен срок, след чието изтичане възложителят извършва окончателното плащане по договора. Изложено е, че съгласно т. 3.4.1 от договора 30-дневният срок за окончателното плащане е изтекъл на 17.03.2019 г., след изтичане на 30дневния срок от одобряването на проекта от МРРБ, извършено с писмо с изх.

№ 99-00-6-605/11.9.2018 г. на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР, поради което възложителят дължи законна лихва върху сумата от 477 600 лева, която за периода от 19.03.2019 г. до датата на частичното плащане- 2.08.2019 г., възлиза на 18 175. 33 лв., от която жалбоподателят претендира частично сумата от 4000 лв., а върху разликата до пълния размер на задължението от 238 800 лева, удържана като неустойка, задължението за чието заплащане жалбоподателят оспорва, респ. за периода от 3.08.2019 г. до предявяването на иска на 27.02.2020 г.- на 13 863, 67 лева, от която ищецът претендира частично сумата от 3000 лв.

Формулирано е искане за обезсилване, на основание чл. 279, ал. 3 от ГПК, на обжалваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по незаявено от ответника възражение за прихващане, като е зачел материалноправните последици на извънсъдебно изявление за прихващане, без да е бил сезиран, евентуално – за неговата отмяна като неправилно и за постановяване на друго по същество на спора, с което предявените по делото искове да бъдат уважени в предявения частичен размер, както и за присъждане на направените по водене на делото разноски пред двете инстанции.

Въззиваемото Министерство на здравеопазването оспорва въззивната жалба.

В писмения отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, се твърди, че съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземанията не 5 поражда действие спрямо длъжника, докато не му бъде съобщено от стария кредитор, поради което и тъй като то това не е било сторено преди предявяването на исковете по делото, първоинстанционният съд правилно е приел, че ищецът има право да претендира само 77,9 % от вземанията по договора за обществена поръчка, съобразно своя дял в договора за гражданското дружество. Възразява се, че тъй като съществуването на прехвърлените с цесионните договори вземания, които са оспорени от длъжника, не е установено, те не могат да бъдат прехвърлени. Изложено е, че с договора за обществена поръчка страните действително са постигнали съгласие, че с приемането на изготвените проекти, предадени на възложителя без забележки, удостоверено с приемателно- предавателен протокол, е изпълнен Етап 2, но според въззиваемия това не отменя задължението на изпълнителя да извършва преработки, корекции и промени в предадените материали, когато това се налага по препоръка или предписание на съответните институции. Наведен е довод, че в чл. 11, ал. 1 от допълнителното споразумение страните са уговорили, че след приемане на Етап 3, изпълнителят ще изработи технически и работни инвестиционни проекти за обектите по чл. 6, ал. 2, в пълен обем, придружени с доклад за оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите, в случаите при които това е необходимо, както и с всички други документи, необходими за одобряване на проектите от съответните институции, както и ще окаже необходимото съдействие за издаване на разрешения за строеж за всички обекти. Посочено е, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по т. 2.А.2.5 от приложение № 1 към договора, след одобрението от Министерството на здравеопазването да изготви технически и работни проекти по всички части за строителните и строително- ремонтните работи в структурите за СМП, придружени от подробни количествено-стойностни сметки по всички части, в случаите, когато това е необходимо за издаване на разрешение за строеж, съобразно категорията на обекта. Оспорено е становището на жалбоподателя относно обема на задълженията му по договора, с възражението, че осъществяването на авторския надзор е изрично уговорено между страните и задължението за неговото осъществяване произтича от практиката, законовите разпоредби и договора, сключен между страните и отказът от неговото изпълнение покрива предвидената в точка 8.1.2 от договора хипотеза на възникване на задължението за заплащане на 6 неустойка. Оспорено е и оплакването на жалбоподателя за недопустимост на решението, поради това, че съдът е разгледал възражение за прихващане, въз основа на направеното от ответника извънсъдебно материално изявление, с довода, че в мотивите съдът е обсъдил единствено въпроса дали е възникнало задължение на Министерството на здравеопазването за окончателно плащане на възнаграждението по договора. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските, направени от въззиваемото министерство по водене на делото пред въззивната инстанция.