Решение № 146 от 03.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Русе, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

М. Велкова

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Мариета Ц.а като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20234500500171 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

И. А. Ц., от гр. Русе, чрез пълномощника си адв. Ф. М., е обжалвал Решение № 23/09.01.2023 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.

№ 3997/2022 г., с което е уважена предявената против него молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие и съдът е определил мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за защита от домашното насилие. Решението е обжалвано и в частта, с която жалбоподателят-ответник по молбата е осъден да заплати глоба в размер на 400 лв., държавна такса и разноски.

Излагат се съображения за неправилност на решението, като се твърди, че същото е необосновано, тъй като неправилно са интерпретирани събраните по делото писмени и гласни доказателства. Жалбоподателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отхвърли молбата за защита от домашно насилие.

Въззиваемата И. В. П., от гр. Русе, в законоустановения срок по чл.

17, ал. 4 ЗЗДН не е депозирала отговор. В съдебно заседание чрез 1 процесуалния си представител адв. К. Х. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията по жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на И. В. П. за защита от домашно насилие, упражнено спрямо нея от И.

А. Ц., с когото молителката е живяла на семейни начала в продължение на около 33 години в собственото й жилище в гр. Русе. В обстоятелствената част на молбата се твърди, че две години преди подаване на молбата разбрала, че И. Ц. има връзка с друга жена, вследствие на което между страните често започнали за възникват конфликти. На 28.06.2022 г. около обяд двамата били в дома им, когато Ц. започнал поредната караница, която прераснала във физическа разправа спрямо молителката. Твърди, че й нанесъл множество удари по главата и тялото, ударил я с дървена дъска за хляб, която се счупила в ръката й, влачил я от стая в стая из апартамента, докато нанасял удари и крещял, че жива няма да излезе от там. След като ответникът я пуснал за малко, за да отиде в кухнята, тя успяла да избяга от жилището. Излага твърдения, че от страх да не бъде намерена от И. Ц. в гр. Русе, потърсила закрила при приятелката си М.Р., която живее и работи в к.к. Слънчев бряг, където дни наред не излизала от страх. На 14.07.2022 г. ответникът отишъл да я търси в търговския обект, където работела приятелката й и заплашил последната да престане да крие И., защото носел пушките си и щяла да стане „необратима беля“. П. не посмяла да се срещне с ответника и той си тръгнал обратно за гр. Русе. Молителката останала при М.Р. и започнала работа в търговския й обект. И. Ц. продължавал да търси П., като в разговор със съпруга на Р.Р.Р. заявил, че знае, че И. е в к.к. Слънчев бряг и му изпратил съобщения, че щяла да стане „голяма беля“, „голям мармалад“, „тръгвал си и щял да вземе и други хора с него“. В молбата си И. П. е поискала съдът да задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му бъде наложена забрана да доближава жилището й в гр. Русе, жилището, което обитава в к.к. Слънчев бряг и местоработата й в к.к. Слънчев бряг, като 2 мерките бъдат наложени за максималния от закона срок. Поискала е на ответника да бъде наложена глоба в подходящ размер.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е задължил И. Ц. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. П., забранил е на Ц. да приближава пострадалата, както и да приближава жилището й в гр.

Русе, жилището, което обитава в момента в к.к. Слънчев бряг и мястото й на работа в к.к. Слънчев бряг, както и местата за социални контакти и отдих на същата. С решението И. Ц. е осъден да заплати глоба в размер на 400 лв. в полза на държавата. За да постанови решението районният съд е приел, че Ц. е осъществил актове на домашно насилие спрямо И. П..

Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на закона.

Пред първоинстанционния съд е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от молителката, в която се съдържат идентични твърдения на изложените в молбата й за осъществения спрямо нея на 28.06.2022 г. акт на домашно насилие от страна на И. А. Ц..

По делото не е спорно, че от около 33 години страните са живели на съпружески начала в гр. Русе, в жилище собственост на молителката.

По делото в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Р. - състудентка и приятелка на молителката, И.А. – нейн първи братовчед, Р.Р. – познат на страните, М.С. – позната на страните, която работи в техен магазин и Ц. Ц.а – сестра на ответника.

Районният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства относно релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а не кредитира другите. Първоинстанционният съд правилно е основал решението си на показанията на свидетелите М.Р. и Р.Р., които се явяват лица, незаинтересовани от изхода на спора, както и тези на И.А., преценени през призмата на чл. 172 ГПК, като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се и в същото време подкрепени от останалите писмени доказателства по делото - декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Следва да се добави, че видно от показанията на св. М.Р., от 1989 г. И.

3

П. и И. Ц. живеели заедно – първо на квартира, след това в апартамента на молителката, който е в близост до магазините, където работели. Между страните често имало кавги и скандали, както и физическа разправа. По отношение на процесния случай, свидетелката изнася, че на 28.06.2022 г. П. й се обадила от служебния телефон, била много разстроена, плачела и разказала за случилото се – че с ответника отново са се карали, той я бил, счупил дъска за хляб в тялото й, влачил я по стаите в апартамента и я ритал. Казал й, че „ако иска да е жива, да се вземе в ръце и да започва да му готви и да му чисти“. Взел й телефона с обяснението, че се забавлява с телефона си и не му слугува. И. П. споделила, че не иска да живее с ответника, помолила приятелката си да дойде да я вземе и да се махне от града. Свидетелката тръгнала през нощта, пристигнала сутринта и заедно с И. П. отпътувала обратно за к.к. Слънчев бряг. Когато вече били пристигнали, ответникът се обадил по телефона на свидетелката и заплашил и двете, че знае къде са, ще си вземе пушката и ще дойде при тях. Свидетелката Р. настанила молителката при нейни познати, откъдето П. не излизала в продължение на около 10 дни, защото се страхувала. През следващите дни И. Ц. често звънял по телефона на свидетелката, както и на съпруга й и на И. П. и заплашвал, че ще дойде. На 14.07.2022 г. ответникът отишъл в к.к. Слънчев бряг, срещнал се със св. Р. и разговаряли като през цялото време настоявал да разбере къде е молителката, да я доведе и тя да си тръгне с него. Заплашил с израза: „взел съм си пушките, те са в колата и знаеш какво мога да направя“. Ответникът си тръгнал, но продължил да звъни и да заплашва. В един от разговорите казал „да се оглежда непрестанно и да не мисли, че нещата ще се разминат“. Св. Р., изнася, че се наложило И. П. да си смени картата на телефона, да блокира Ц. в социалните мрежи. Молителката се страхувала да излиза сама, но с времето малко се успокоила, започнала да работи при свидетелката и да излиза с придружител.

От показанията на Р.А. се установява, че в телефонен разговор ответникът е разказал, че не е бил молителката, а я влачил из стаите да види колко е мръсно, като казал, че вземал пушките и отивал на Слънчев бряг и ще станело страшно. В друг разговор казал, че ще обезобрази И. и нямало да може да се познае.

Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на М.С. и Ц. Ц.а в частта им относно добрите отношения между страните и че са 4 били „перфектно семейство“ като противоречащи на всички останали доказателства по делото.

В останалата си част показанията на разпитаните свидетели не съдържат релевантни за процесния случай факти, както и такива, които да опровергават изложените в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН обстоятелства или изнесените от молителката факти и правилно не са обсъждани в цялост от районния съд.

При така изложената фактическа обстановка въззивният съд намира, че решението е правилно. От съвкупната преценка на събраните доказателства може да се направи извод, че жалбоподателят е осъществил физически и психически тормоз над съжителката си И. П., който представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, както е приел и районният съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, дори и да няма други събрани доказателства – чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, предоставен е улеснен ред за търсещия защита молител срещу домашно насилие, като на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е придадено доказателствено значение, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание на извършеното действие на насилие. В тази връзка, доказателствената тежест е на ответника при направено оспорване, че не е извършил актове на домашно насилие и той следва да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната доказателствена сила.

В конкретния случай, представената декларация, съдържа конкретни и непротиворечиви твърдения за извършени действия на физическо и психическо насилие и кореспондират с изложеното в молбата до съда. Декларацията е годно доказателствено средство, тъй като както беше посочено няма проведено насрещно доказване от ответника за противното.

Наведените доводи в жалбата, че първоинстанционното решение е необосновано, тъй като неправилно са интерпретирани събраните по делото 5 писмени и гласни доказателства, са неоснователни. Извършеното насилие е доказано с кредитираните от първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства.

Предвид изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено, като правилно.

С оглед изхода на спора разноските са в тежест на жалбоподателя.

Пред настоящата инстанция оказаната на въззиваемата от адвокат правна защита и съдействие е при условията на чл. 38 ЗАдв, което изрично е посочено в приложения по делото договор за правна помощ и съдействие.

Поради това, в полза на пълномощника на И. П. адв. К. Х. от АК - Русе следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което съдът съгласно чл. 22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. определя в размер на 600 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 от ГПК окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 23 от 09.01.2023 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 3997/22 г.

ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН ********** да заплати на адв. К. Д. Х., с адрес на кантората: гр. Русе, ул. “******** сумата от 600.00 лева, представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6