Решение № 4604 от 19.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4604 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20241110202670 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. В. Г. срещу наказателно постановление /НП/ № 23-4332-016406/16.08.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца и глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на НП. Сочи се, че НП е неоснователно.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят се явява и се представлява от адв. Б., който пледира за отмяна на НП. Счита, че не са събрани категорични доказателства за извършване на нарушението.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 03.07.2023 г. около 16.15 ч. в гр. София по ул. "Ген. Гурко" жалбоподателят К. В. Г. управлявал л.а. "***" с ДК № *** с посока на движение от бул. "В. Левски" към бул. "Евлоги и Христо Георгиеви”. Пред № 66 на ул. „Ген Гурко“ водачът бил спрян за проверка от полицейските служители - св. А. Г. и колегата му Н.М.. За съдействие бил извикан екип на ОПП-СДВР. Св. В. В., мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, предложил на водача К. Г. да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Drug Test 5000 ARMM 0017, но водачът К. Г. категорично отказал. След това св. В. В. съставил на К. Г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 920115/03.07.2023 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.

Срещу АУАН жалбоподателят К. Г. подал възражение с вх. № УРИ433200-75389/04.07.23г.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № 23-4332016406/16.08.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца и глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св. А. Г. и св. В. В., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН с бланков № 920115/03.07.23г., талон за изследване, протокол за доброволно предаване, справка-картон на водача, заповед № 513з3674/03.05.22г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/23.10.19г. на министъра на вътрешните работи, , заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на министъра на вътрешните работи .

Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата обстановка по случая, поради което съдът ги кредитира в цялост.

Между доказателствата не са налице противоречия и несъответствия, същите кореспондират помежду си и не се налага обстойният им доказателствен анализ.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

2

Жалбата е неоснователна.

Видно от приобщените по делото заповед № 513з-3674/03.05.22г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/23.10.19г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на министъра на вътрешните работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП н е са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Жалбата е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания, свързани с процесуалната законосъобразност на НП.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН както в АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено. В конкретния случай и в акта, и в НП са посочени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал жалбоподателят, фактите, свързани с конкретното поведение на водача, свързани с отказа да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали водачът на МПС е управлявал същото след употреба на наркотични вещества и техни аналози или не. За да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба, необходимо и достатъчно е лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на наркотични вещества, да е отказало да му бъде направена проверка.

В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 03.07.2023г. жалбоподателят К. Г. е управлявал лек автомобил “***” с ДК № *** по ул.

”Ген Гурко” с посока на движение от бул. „В. Левски” към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”. Безспорно също така се установява, че водачът на МПС3 К. Г.- е спрян за проверка от св. А. Г. и колегата му, след което му е било предложено от полицейските служители да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drug Test 5000 ARMM 0017, като жалбоподателят е отказал да му бъде направена проверката.

Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е дали К. Г. е бил употребил наркотични вещества или не, респ. дали е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.

Отказвайки да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство /независимо дали преди това жалбоподателят е бил употребил наркотични вещества или не/ Г. е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

От субективна страна деянието е извършено при форма на винат а пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

На жалбоподателя К. Г. са наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба в размер на 2000 лв. Такъв е законоустановеният размер на предвидените кумулативни административни наказания за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, които са в абсолютен размер. С оглед на това не са налице предпоставки за обсъждане размера на административните наказания за нарушението, извършено от жалбоподателя, които са съобразени по размер със законовата норма.

Предвид изложеното съдът преценява, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, при издаването му не са допуснати процесуални нарушения, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид факта, че е депозирано писмено становище от процесуален представител и липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева. С оглед на това съдът осъди К. В. Г. да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски 4 районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

23-4332-

016406/16.08.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на К. В. Г. са наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца и глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

ОСЪЖДА К. В. Г. да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5