Решение № 480 от 22.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330200944 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-6207-000543 / 18.11.2024 година на ВПД Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, РУ Труд, с което на И. И. Ц., ЕГН **********, от *** са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева (с равностойност 102,26 евро) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предложение 1. от Закона за движението по пътищата (ЗДП) за нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия Закон.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 година на министъра на вътрешните работи.

В Жалбата си и в депозирани до Съда мотиви по хода на делото чрез процесуалния си представител адвокат М. И. К. от Адвокатска колегия Пловдив жалбоподателят И. Ц. моли за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила; в съдебно заседание на въззивната инстанция не се явява, не се и представлява; претендира разноски.

Въззиваемата страна – ВПД Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, РУ - Труд – редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

С молба-становище, с която е изпратена административнонаказателната преписка, изразява мнение за издадено 1

Наказателно постановление в съответствие с материалния и процесуалния закони при безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина. При евентуално уважаване на Жалбата прави възражение да се намалят разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 16.09.2024 г. свидетелят В. П. (полицейски служител при РУ - Труд при ОД на МВР - Пловдив) изпълнява служебните си задължения в село Динк, община Марица, област Пловдив, като осъществява охрана на обществения ред в Началното училище в селото във връзка с откриването на учебната година. Униформен е, с отличителни знаци на полицията. След приключване на служебните си задължения същият се отправя обратно към работното си място в РУ, село Труд при ОД на МВР, град Пловдив. Докато минава през село Калековец, на улица „Цар Симеон I“ до № 4 спира за проверка мотоциклет „Хонда ЦРФ 450 Р“, който се движи по улица „Цар Симеон I“ на село Калековец, идващ от посока село Стряма, като моторът няма регистрационна табела. При извършената проверка полицейският служител установява, че моторното превозно средство се управлява от своя собственик И. И. Ц., че е с номер на рама ***1, както и че мотоциклетът е тип „кросов“ и не подлежи на регистрация, но не следва да се управлява по пътищата от републиканската пътна мрежа, без поставени регистрационни табели на определените за това места, каквито същият няма и не е регистриран. От проверката се установява още, че Ц. не е правоспособен водач и не притежава свидетелство за правоуправление за съответната категория на мотоциклета.

Във връзка с констатираното свидетелят П. докладва случая на дежурния по Управление в село Труд за оказване на съдействие и на мястото е изпратен дежурен автопатрул в лицето на свидетеля Й. П. (*** в Районното управление на село Труд при Областна Дирекция на МВР, град Пловдив). От последвалата служебна проверка и представено от Ц. копие от Договор за покупко-продажба на мотоциклет „Хонда ЦРФ 450 Р“ с номер на рама ***1 е установено, че мотоциклетът е закупен през 2023 година, същият не подлежи на регистрация и никога не е бил регистриран.

На място в присъствието на жалбоподателя от *** Й. П. му е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение от 16.09.2024 година (бланков № GA 1287024) за нарушения: 1) по чл. 140 ал. 1, 2 предложение 1. от ЗДП с описание: „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежен ред“; 2) по чл. 150А от ЗДП с описание: „управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство“. АУАН е предявен на Ц. и подписан от него без възражения.

По разпореждане И. Ц. предоставя на полицейските служители мотоциклета си без регистрационна табела, за което е съставен протокол за доброволно предаване от 16.09.2024 година.

В. П. изготвя докладна записка до ВПД Началник в Областна дирекция на МВР - Пловдив, РУ - Труд. Образувана е преписка № 342 /2024 по описа на Управлението, като административнонаказателното производство е прекратено по т. 1) от АУАН на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН и на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН материалите са изпратени на Районната прокуратура в град Пловдив с оглед извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред.

С Постановление № 11903 / 2024 / 25.10.2024 година от наблюдаващия прокурор е отказано да се образува досъдебно производство за посоченото деяние на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като е прието, че липсват предпоставки за наказателно преследване и материалите са върнати на РУ на МВР - Труд за преценка и реализиране на административнонаказателна отговорност.

В тази връзка на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ц..

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция в качеството на свидетели на актосъставителя Й. П. П. и полицейски инспектор пътен контрол при РУ на МВР - Труд В. Ч. П., чиито показания се кредитират като обективни и логични; частично от свидетелските показания на Я.М., както и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и прокурорска преписка № 11903 / 2024 година и изисканите служебно от Съда.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелят В. Ч. П. и Й. П. П.. От свидетелските показания на свидетелят П. се установяват мястото на извършване на нарушението, както и че към момента, когато жалбоподателят е спрян за проверка, той е управлявал мотоциклет тип кросов на централна улица в село Калековец, който е бил без регистрационна табела. В тях свидетелят П. възпроизвежда обстоятелства, непосредствено възприети като очевидец. Обстоятелствата за мястото на нарушението, нарушителя и нерегистрирания мотоциклет се подкрепят и от казаното в съдебно заседание от актосътавителя Й. П. П., пристигнал на мястото на извършеното нарушение, след като жалбоподателят вече е бил спрян за проверка от 3 свидетеля П.. Свидетелят П. изяснява още, че след извършена по служебен път дистанционна справка е установил и че превозното средство не е регистрирано и никога не е било. Показанията на свидетелите П. и П. се ползват изцяло с доверие от Съда, защото намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства, които се ценят като обективен източник на доказателствена информация.

Показанията на разпитания в хода на съдебното следствие по молба на процесуалния представител на жалбоподателя свидетел Я.М. С. Съдът цени единствено в частта за разкриване на факта, че на инкриминираната дата И. И.

Ц. (с когото са в приятелски отношения) е бил спрян от полицай за проверка.

За събитията по обстоятелствата на самото управление на моторното превозно средство, протеклата проверка и целта на близкия му да се качи на мотори си, думите му са преразказ на казаното му от самия Ц. и будят съмнение за обективност, като е логично да защити приятеля си, както и е логично нарушителят да възпроизвежда събитията по изгоден за себе си начин, за да оправдае неправомерното си поведение, за което му се следва административнонаказателна отговорност.

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че от наказващия орган правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на И. И.

Ц. за нарушението чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, чието изречение първо към инкриминираната дата визира: По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Посоченото изискването за регистрация и обозначаване с табели има за цел индивидуализация на превозните средства, осигуряване безопасността на движението и гарантиране възможността за ефективен контрол от компетентните органи.

По делото по безспорен и категоричен начин е установено, че на 16.09.2024 година жалбоподателят управлява в село Калековец на ул. „Цар Симеон I“ до № 4 мотоциклет марка „Хонда ЦРФ 450 Р“, с номер на рама ***1, тип „кросов“, който към момента на управлението не е бил регистриран по надлежния ред и е бил без поставени регистрационни табели на определените за това места. Нарушението е осъществено на територия, представляваща улица в населеното място село Калековец, част от пътната мрежа, отворена за обществено ползване.

От показанията на свидетеля П. се установява, че процесният мотоциклет е бил в движение към момента на възприемането му от полицейския служител, който е предприел действия по спирането му с оглед извършване на проверка, обусловена от липсата на регистрационна табела.

По делото е безспорно установено и че именно жалбоподателят Ц. е управлявал процесното моторно превозно средство, поради което същият има качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на 4

ЗДП и е годен субект на административнонаказателна отговорност, като съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДП отговорността се носи от водача на превозното средство.

От обективна страна се установява че управляваният от жалбоподателя Ц. мотоциклет не е бил надлежно регистриран. Съгласно § 2, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Към датата на извършване на деянието – 16.09.2024 година, процесният мотоциклет с рама № ***1 не е притежавал такова административно разрешение, поради което правилно в наказателното постановление е прието, че същият не е бил регистриран по надлежния ред.

Този извод се подкрепя и от показанията на свидетелят П., който изяснява, че служебно е направил дистанционна проверка в автоматизираната информационна система на МВР на датата на деянието, от която е установеното, че дотогава мотоциклетът никога не е бил регистриран.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява поведението на жалбоподателя по привеждане в движение и придвижване по пътищата, отворени за обществено ползване, с процесното МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определени вредоносни последици в причинна връзка с деянието.