Решение № 396 от 27.11.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Б.С., 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100786 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове от Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Б.С., ул.Х.К., бл.51, вх.А, ет.1, ап.1, със съдебен адрес: гр.Т., ул.“З.С.“, ет,4, оф.30, чрез адв.Д.Г. от АК-Ловеч, против „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1797 ж.к. Изток, бул./ул. бул. „Д-р Г. М. Д.“ № 16А, ет. 1, ап. офис № 2, както следва: иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за кредит № 988l5l6014/08.08.2023г., обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 2967,52лв./две хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/, платена без основание по процесния договор.

В исковата молба се сочи, че на 08.08.2023г г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за кредит №988l5l6014, по силата на който кредитодателят й предоставил в заем сумата в размер на 1300,00 лв. при ГЛП от 40,99% и ГПР от 49,70 %. Кредитът следвало да се погаси чрез 1 вноска в размер на 1558,36лв., в която били включени главница, договорна лихва в размер на 43,80лв. и такса за бързо разглеждане в размер на 214,56лв.

Поради невъзможност да погаси задължението си ищецът сключил няколко на брой анекси с ответното дружество за удължаване на срок, за което заплащал такса.

Сочи, че във връзка с процесния договор заплатил общо сумата в размер на 4267,52лв.

Твърди, че таксата за бързо разглеждане е следвало да бъде включена в ГПР по договора, като невключването на същата води до нарушение на разпоредбата на чл.11, т.10 1 от ЗПК, предвид което обуславя нищожността на процесния договор. Излага доводи в подкрепа на твърдението си.

Релевира доводи за нищожност на клаузата за удължаване на срока.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Вивус.Бг“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Сочи, че таксата за допълнителната услуга бързо разглеждане не е част от формирането на ГПР, предвид което същата не следва да бъде включване към същия. Излага доводи в подкрепа на становището си.

На следващо място, твърди, че договорът е сключен съгласно приложимите законови разпоредби.

Не оспорва, че във връзка с процесния договор ищецът е заплатил сумата в общ размер на 4267,52лв.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В хода на производството са събрани писмени доказателства.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен Договор за кредит № 988l5l6014/08.08.2023г., по силата на който ответника е предоставил на ищцата главница в размер на 1300,00лв., при ГЛП от 40,99% и ГПР от 49,70 %. Кредитополучателят следвало да погаси задължението си чрез една вноска в размер на 1558,36лв., в която били включени главница, договорна лихва в размер на 43,80лв. и такса за бързо разглеждане в размер на 214,56лв.

Съгласно клаузата на чл. 13.1 от Общите условия към договора е предвидена допълнителна услуга "Удължаване на срока за връщане на кредита" срещу заплащането на такса съобразно Тарифата на Кредитора. Поради невъзможност да погаси задължението си ищецът сключил няколко на брой анекси с ответното дружество за удължаване на срок, за което заплащал такса в размер съгласно тарифата на ответното дружество.

Между страните не се спори, като същото е признато с доклада по делото за ненуждаещо се от доказване, че към ГПР по Договор за кредит № 988l5l6014/08.08.2023г. не е включена таксата за допълнителната услуга бързо разглеждане не е включена към ГПК.

Не се спори по делото, че Ц. П. П. е заплатила по процесния договор сумата в общ размер на че 4267,52лв.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги 2 лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че винаги е налице правен интерес от признаване нищожността на сключената сделка независимо от обстоятелството дали по същата е налице плащане, респективно дали е налице възможност за страната да предяви осъдителен иск. С оглед изложеното съдът намира предявените искове за допустими.

Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че облигационното правоотношение между страните е възникнало въз основа на Договор за кредит № 988l5l6014/08.08.2023г., по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на 1300,00лв. Договорът е сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние. По отношение на тези договори освен общите нормативни правила, установени със Закона за потребителския кредит, приложими са и съдържащите се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Легалната дефиниция на договора за предоставяне на услуги от разстояние е дадена в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронният документ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност, или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

Съдът намира, че така представеният договор представлява електронен документ, който макар да не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, не може да бъде игнориран. Страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание, доколкото ответната страна е подала, през системата на кредитодателя, заявка за сключване на договора с посочване неговите параметри. В искането се съдържат личните данни на кредитополучателя. Не се твърди неправомерно боравене с профила на потребителя. Сумата по кредита е реално усвоена, поради което обосновано може да се 3 приеме, че договорът е сключен.

Доколкото страна по процесните договори за потребителски кредит и поръчителство е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на ДиректИ.

93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договорите съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността, са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната ДиректИ.. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключените договори, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а водещите до надхвърляне на прага клаузи чл. 19, ал. 5 от ЗПК обявява за нищожни. Поради това посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за действителността 4 на самия договор, а неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.

В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 40,99%, посочен е ГПР – 49,70% и общата сума, дължима от потребителя.

Същевременно настоящият съдебен състав приема, че начислените в договора и анексите към него въз основа на Общите условия такса за бързо разглеждане и такса за удължаване на срока са свързани с усвояване и управляване на кредита и са начислени в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Посочената правна установява забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което начисляването на такава в противоречие със закона и е недължима от ищеца.

Неравноправността на клаузите в посочената хипотеза представлява частен случай на противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че размерът им е несъвместим и с краткия срок за погасяване на задължението за връщане на заетата сума - 30 дни. Затова такИ. такси са неоснователно начислени в тежест на ищеца като част от платените от него за погасяване на кредита суми.