Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 379 от 15.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 271/2026
Вид
Определение № 379
Подписан
15.07.2026
В сила
15.07.2026
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, МАЯ НЕДКОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. Велико Търново, 15.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500271 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена от К. А. К. частна жалба срещу определение от 09.04.2026 г. /рег. № 225/ 14.04.2026 г./ по в.гр.д. № 927/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е постановил спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д. № 23858/ 2025 г. на СРС. Жалбоподателят счита този акт за незаконосъобразен. Сочи, че решението, което ще бъде постановено по гр.д. № 23858/ 2025 г. на СРС, не е преюдициално за изхода на в.гр.д. № 927/ 2025 г., защото не формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на действията на ЧСИ, която да бъде съобразена в производство по обжалване на тези действия. Отделно от това, жалбоподателката по делото не била страна по гр.д. № 23858/ 2025 г. на СРС и решението, постановено по това дело, не я обвързвало. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на ОС – Плевен за продължаване на процесуалните действия по него.

Въззивната частна жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Съдът констатира следното:

Жалбоподателят К. А. К. е длъжник по изп. дело №711/ 2024 г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова, образувано на 27.06.2024 г. по молба на взискателя „Юробанк България“ АД. Неговата майка М. Ц. П. – трето за изпълнителното производство лице – е обжалвала действията на ЧСИ, изразяващи се в отказ да заличи наложена върху недвижим имот в гр.

Гулянци възбрана, вписана в СВ – Плевен под № 2367/ 01.07.2024 г. Искането й до ЧСИ за заличаване на възбраната е обосновано с твърдения, че е единствен собственик на имота и същият се е намирал единствено в нейно владение към датата на налагане на възбраната, като е представила отказ на сина си – длъжник от наследството на баща му, вписан в РС – 1

Никопол на 23.12.2024 г. По жалбата на П. с правно основание чл.435, ал.4 ГПК е образувано в.гр.д. № 927/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен. Установено е, че взискателят „Юробанк България“ АД е предявил искова молба пред СГС със заявена претенция за унищожаване в полза на Банката на отказа от наследство – иск по чл.56, ал.1 ЗНасл. По тази молба е образувано гр.д. № 23858/ 2025 г. на СРС, висящо към момента. С обжалваното определение ОС – Плевен е спрял производството пред себе си до приключване на гр.д. № 23858/ 2025 г. на СРС с мотив, че разглежданият спор е преюдициален за изхода на производството по жалбата срещу действията на ЧСИ.

Настоящата инстанция намира частната жалба на К. за основателна, като не споделя извода на ОС – Плевен, че производството по иска на взискателя с правно основание чл.56, ал.1 ЗНасл. има преюдициално значение за изхода на производството по жалбата с правно основание чл.435, ал.4 ГПК, с която съдът е сезиран. По жалба на трето лице срещу насочено изпълнение върху недвижим имот, който в деня на възбраната се намира в негово владение, изходът на спора е обусловен от отговора на въпроса чия собственост е бил имотът към момента на налагане на възбраната. Това налага съдът да изследва титула, с който жалбоподателят се легитимира като собственик, и да извърши преценка дали придобивното основание е противопоставимо на взискателя с оглед разпоредбата на чл.452, ал.2 ГПК. Отнесено към конкретния казус, в който жалбоподателят се позовава на отказ на длъжника от наследство на починалия му баща, унищожаването на отказа в полза на негов кредитор по предявен иск по чл.56, ал.2 ЗНасл. е ирелевантно за формиране извода на съда по основателността на жалбата.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на ОС – Плевен за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на жалбата на М. Ц. П. срещу отказа на ЧСИ да заличи вписаната възбрана.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 09.04.2026 г. /рег. № 225/ 14.04.2026 г./ по в.гр.д. № 927/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен и ВРЪЩ А делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2