Решение № 751 от 14.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. София, 14.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20231110108284 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от Б. Н. Д. срещу „СВ” АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

В исковата молба са изложени доводи, че на 17.11.2015 г. срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГГК по ч. гр. д. № ...... г. по описа на Софийски районен съд, като на 21.11.2016 г., въз основа на нея е издаден и изпълнителен лист, с който е осъден да заплати на кредитора „СВ” АД следните суми:

1 812,76 лв. – дължима неплатена стойност на доставена потребена вода през периода от 27.06.2013 г. до 27.08.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 23.09.2015 г. до изплащане на вземането; сумата от 63,09 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в размер на 1812,76 лв. за периода от 28.07.2013 г. до 27.08.2015 г.; сумата от 37,52 лв. – направени по делото разноски за дължима държавна такса, както и сумата от 300 лв. — юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че в началото на 2017 г. по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ........, по описа на ЧСИ С.Б.Х. с peг. № ....., район на действие СГС, по което на 15.12.2022 г. от ЧСИ С.Б.Х. е изпратено запорно съобщение, с което се налага запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, и е изпратена и призовка за принудително изпълнение с която се уведомява Б. Н. Д., че на 20.02.2023 г. ще се извърши опис на движимо имущество в имот, собственост на трето лице, а именно А.М.Й.. Изложени са подробни доводи, че в периода от 2017 г. до 15.12.2022 г. ЧСИ С.Б.Х. не е предприемала изпълнителни действия срещу ищеца, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГГК, изпълнителното производство по горепосоченото дело е прекратено по силата на закона към 15.12.2022 г. Поддържа се и че сумите по издадения изпълнителен лист от 21.11.2016 г. са погасени по давност. Съобразно изложеното се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи сумите, посочени в изпълнителния лист от 21.11.2016 г., издаден по ч. гр. д. № ...... г. по описа 1 на Софийски районен съд, Второ Гражданско отделение, 123 състав, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е изложено становище за неоснователност на предявения иск. Изложени са доводи, че е налице процесуална активност на кредитора, с която е поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи. Акцентира се, че в молбата за образуване на изпълнителното дело е налице възлагане на извършването на изпълнителни действия по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Предвид изложените доводи, че вземанията не са погасени по давност, е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Следователно, релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В конкретната хипотеза ищецът се позовава на изтекла погасителна давност.

С определение № 31694/11.09.2023 г. / л. 39 и сл. от делото/, на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК и предвид становищата на страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че въз основа на изпълнителен лист от 21.11.2016 г., издаден по ч. гр. д. № ...... г. по описа на Софийски районен съд, Второ Гражданско отделение, 123 състав, в полза на „СВ” АД срещу ищеца е образувано изпълнително дело № ........ по описа на ЧСИ С.Б.Х., с peг. № ..... и район на действие Софийски градски съд. Страните не спорят, че изпълнителния лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.11.2015 г. /л. 11 от делото/.

С определението за насрочване на делото съдът е указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи пълно и главно, че разполага с правото на принудително изпълнение за вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен, включително настъпването на факти, които имат за последица прекъсване и/или спиране на погасителната давност.

С оглед разпредЕ.та доказателствена тежест, по искане на ответника, към доказателствената съвкупност по делото е приобщен заверен препис от изпълнително дело № ........ по описа на ЧСИ С.Б.Х., с peг. № ..... и район на действие Софийски градски съд, от материалите по което се установява следното:

Производството по делото е образувано във връзка с депозирана от ответника молба от 16.01.2017 г. за изпълнение по процесния изпълнителен лист от 21.11.2016 г., издаден по ч.гр.д. № ...... г. В молбата е инкорпорирано възлагане в полза на ЧСИ, на основание чл. 18 ЗЧСИ, да определя начина на изпълнение.

На 14.02.2017 г. са изпратени запорни съобщения до няколко банки – „ПИБ” АД, 2

„Уникредит Булбанк” АД, „Общинска банка” АД и др. До други банки са изпращани единствено искания за справки. От част от банките са получени отговори, че длъжника не е клиент на банката.

На 16.02.2017 г. е получен отговор от „Инвест Банк” АД, че длъжникът е клиент на банката, във връзка с което е постановено разореждане от ЧСИ за нагалане на запор На 16.08.2018 г. е изпратено запорно съобщение до „Инвестбанк” АД за наложен запор върху банкови сметки на длъжника, връчено на 21.08.2018 г.

На 22.08.2018 г. е депозитан отговор от банката, че има предхнодно наложени запори и няма средства за изпълнение.

На 11.01.2019 г. е депозирана молба от „СВ” АД за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.

На 28.06.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Изипей” АД за наложен запор за суми по микросметка на длъжника, връчено най-късно на 05.07.2019 г.

На 28.06.2019 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение – опис, оценка и изземване на движими вещи, собственост на длъжнка, който не е намерен на адреса, поради което е залепено уведомление.

На 01.03.2021 г. е депозирана молба от взискателя „СВ” АД с искания за прилагане на изпълнителни способи – запор върху банкови сметки, налагане на възрани и извършване на описи на движими вещи /л. 129/.

На 15.12.2022 г. е изпратена призовка за принудително до длъжника във връзка с насрочен опис на движими вещи и наложен запор върху трудово възнаграждение.

Запорно съобщение до установения работодател е изпратено на същата дата и е връчено на 03.01.2023 г. / л.147/.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност, т.е. спорен между страните по делото е въпросът изтекла ли е предвидената погасителна давност за процесните вземания към датата на депозиране на исковата молба – 16.02.2023 г.

По аргумент от чл. 17, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно решение – установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните и предели факти, стабилитет и изпълнителна сила – то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата петгодишна погасителна давност като вида и характера на конкретното вземане е без значение. При осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години /а не три години, както счита ищецът/. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а 3 признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора /в този смисъл: решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. и др./.

В конкретния случай влизането в сила на заповедта не се оспорва от ищеца, нито се твърди, че същият е упражнил правото си на възражение по чл. 414 ГПК /или 423 ГПК/. Липсват данни за датата, на която същата е влязла в сила, поради което съдът приема, че релевантната дата е 04.12.2015 г., която дата е най-ранната възможна за влизане в сила на заповедта за изпълнение, предвид датата на изпращането й на длъжника – 19.11.2015 г., и указания в нея законоустановен двуседмичен срок за депозиране на възражение.

Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, давността се прекъсва с образуването на изпълнителното дело, на основание чл.116, б.„в” ЗЗД, както и многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител. Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980г. в обратен смисъл. Поради тази причина и в случай на негово бездействие, което състояние е продължило повече от две години изпълнителното производство следва да се счита прекратено по право, без да има правно значение обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се произнесе с нарочно постановление за това или не. Прието е и че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В конкретния случай молбата за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист е депозирана на 16.01.2017 г. /л. 50 от делото/, т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок, ответникът е поискал образуване на изпълнително дело, въз основа на процесния изпълнителен лист и е възложил на съдебния изпълнител, на основание чл. 18 ЗСЧИ, определянето на начин на изпълнението.