Решение № 294 от 05.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300502951 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Образувано е подадени две въззивни жалби.

Постъпила е въззивна жалба от М. А., *******, против Решение № 424/30.07.2025г., постановено по гр.д.№ 466/2025г. по описа на Районен съд – Асеновград, II гр.с., в частта, с която ********е осъдена да заплати на А. А.

Д., ЕГН **********, от село **********, сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение по ДП № 457/2021 г. по описа на РУП А., прокурорска преписка № 8380/2021 г. по описа на РП П., за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК, по което е признат за невиновен с оправдателна присъда № 23/11.09.2023 г. по НОХД № 437/2022 г. по описа на РС - Асеновград, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 27.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 760 лв. за направени разноските в производството, за 1 заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло тази искова претенция, а при условията на евентуалност е направено искане да бъде намалено присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди до справедлив размер, който е еквивалент на търпените вреди, съответстващ на принципа на чл.52 от ЗЗД.

Въззиваемата страна А. А. Д., ЕГН **********, от село ********, не е депозирал писмен отговор.

Постъпила е и въззивна жалба от А. А. Д., ЕГН **********, от село *******, чрез адв.Д. И., ********, против Решение № 424/30.07.2025г., постановено по гр.д.№ 466/2025г. по описа на Районен съд – Асеновград, II гр.с., в частта, с която е отхвърлен искът против ********* до пълния му предявен размер от 10 000 лв. /или за разликата н а д присъдената сума в размер на 5 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение по ДП № 457/2021 г. по описа на РУП А., прокурорска преписка № 8380/2021 г. по описа на РП П., за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК, по което е признат за невиновен с оправдателна присада № 23/11.09.2023 г. по НОХД № 437/2022 г. по описа на РС - Асеновград, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 27.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да бъде осъдена ********* да му заплати още 5000 лв.

От въззиваемата страна *********не е депозиран писмен отговор по подадената въззивна жалба на насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Асеновград от ищеца А. А. Д. против ******** е заведена искова молба, с която е посочено, че през 2021 г. срещу него е била образувана прокурорска преписка № 8380 от 2021 г. по описа на *****и водено досъдебно производство № 457/2021 г. по описа на РУ на МВР гр. А., на основание чл. 212, ал.2 от НПК с разпит на свидетел за престъпление по чл.

2

216, ал.1 от НК. На 17.07.2021 г. бил бил задържан за срок от 24 часа, като покъсно бил освободен. Твърди, че 10 месеца по-късно придобил качеството на обвиняем с постановление от 05.05.2022 г., за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, като в това му качество бил разпитан два пъти - на 05.05.2022 г. и 17.05.2022 г., а спрямо него била взета мярка за неотклонение „подписка“. Към този момент бил лице с чисто съдебно минало, без висящи наказателни или административни производства, но след задържането му в полицията, живее в постоянни притеснения, породени от факта, че в населеното място където живее непрестанно се носели слухове, че е престъпник и че ще влиза в затвора, което чувство и притеснение се засилило в него, след привличането му като обвиняем - на 17.05.2022 г., включително и след заплащане на сумата от 296 лева. Спрямо него е образувано първо НОХД № 273/2022 г. по описа на АРС, а след отказ от споразумение на 10.06.2022 г. делото отново е внесено в АРС с обвинителен акт, по което е образувано НОХД № 302/2022 г. На 01.09.2022 г., делото отново било внесено в АРС с обвинителен акт, по което е образувано ново НОХД № 437/2022 г., по което е оправдан с влязла в сила присъда № 23 от 11.09.2023 г. Твърди, че от образуване на делото до постановяване оправдателната присъдата са изминали 510 дни, през което време претърпял неимуществени вреди, предвид факта, че не е бил осъждан, няма криминални прояви и произхожда от обикновено семейство, дългият срок на продължилия процес и очакването да бъде осъден за деяние, което не е извършил. Поддържа, че през времето на процеса бил под стрес и принуден да търпи редица ограничения предвид наложената му мярка за неотклонение, което го лишило от възможността да се чувства спокоен със семейството си.

Предвид постоянните слухове в населеното място където живее и на работното му място, че е престъпник и го чака затвор твърди, че се страхувал от съдебна грешка - да бъде осъден, а страхът му се увеличавал при всяко явяване в полицията или съда. Станал неспокоен, не можел да спи, събуждал се през нощта с мрачни мисли и чувства за бъдещето, както за своето, така и за това на членовете на неговото семейството. Появила се необходимост от даване на обяснения пред граждани, познати и приятели, че не е извършил престъпление, за което е обвинен, а част от познатите му започнали да странят от него. Затворил се в себе си. Счита, че му е засегнато човешкото достойнство на честен и добросъвестен гражданин, а обвинението уронило добро му име.

Затова е направено искане да бъде постановено решение, с което да бъде 3 осъдена ******, да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди, причинени от образуването на НОХД № 273/2022 г., НОХД № 302/2022 г. и НОХД № 437/2022 г.

От ответника ******, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който е оспорен изцяло предявения иск. Възразява, че приложената към исковата молба присъда на PC- Асеновград не съдържа данни за влизането в сила, поради което оспорва исковите претенции както по основание, така и по размер, за което са изложени подробни доводи.

Към делото е приложено НОХД № 437/2022г. по описа на на РС Асеновград. Представена е била справка за съдимост на ищеца затова, че същият не е осъждан.

Разпитани са и двама свидетели, доведени от ищеца, а именно И. Д., съпруга, и А. Б., без родство.

Районният съд, за да уважи иска за неимуществени вреди частично за сумата 5000 лв. и за да отхвърли за разликата над 5000лв. до пълния предявен размер от 10000лв., излага основни съображения, че по делото безспорно е установено осъществяването на фактическия състав на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ относно ангажиране отговорността на държавата в лицето на ******. Ищецът е привлечен като обвиняем на 05.05.2022 г. за извършване на престъпление по чл.216, ал.1 от НК. По внесен на 01.09.2022 г. обвинителен акт от Районна прокуратура П. срещу Д. е образувано НОХД № 437/2022 г. по описа на РС - Асеновград, по което с присъда № 23/11.09.2023 г. подсъдимия А. А. Д. е признат за невинен и оправдан изцяло за повдигнатото му обвинение, за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК. Наказателното производство е водено за умишлено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93 от НК и е наказуемо с лишаване от свобода до пет години.

Наказателно производство срещу ищеца, продължило повече от една година, както и непрекъснатото притеснение през този период от евентуално попадане в затвора безспорно е оказало негативно въздействие върху неимуществената му сфера, повлияло е върху неговото психическо и емоционално състояние, засегнало е социалните му контакти и семейните му отношения. Районният съд е приел за доказани твърденията в исковата молба за претърпените от ищеца неимуществени вреди, произтичащи пряко от воденото срещу него наказателно производство.

4

По отношение размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди, Районният съд е аргументирал, че следва да се определи по справедливост, съгласно принципа на чл.52 от ЗЗД, като е посочил, че обуславящите критерии относно стойността на това обезщетение са характерът и степента на увреждането, възрастта на лицето, неговото обществено и социално положение, интензивността и продължителността на претърпените негативни душевни преживявания, общовъзприетото понятие за справедливост и социално-икономическите условия към момента на настъпване на вредите. Районният съд е акцентирал, че наказателното производство е водено за умишлено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93 от НК и е наказуемо с лишаване от свобода до 5 години.

Производство е продължило година и четири месеца, като са провеждани съдебни заседания, на които подсъдимият е присъствал. Спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“, която не е ограничила свободата и изпълнението на трудови задължения. Той е в правоспособна възраст, с добра репутация сред своето обкръжение. В резултат на наказателното преследване е засегнат неговият авторитет, но не в значителна степен. Въпреки накърненото му самочувствие и напрежението в семейните отношения, той е продължил да се ползва с подкрепата на семейството си и на своите близки приятели. Кредитирани са свидетелските показани, затова, че ищецът е продължил да работи, но се затворил в себе си, не искал да контактува с околните, срамувал се тъй като всички го мислили за престъпник. Той вдигал кръвно през този период, но е имал такъв здравословен проблем и преди повдигане на обвинението. Районният съд е мотивирал, че не са били представени медицински документи, удостоверяващи възникване на увреждания на здравето му, които да са в пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение и да налагат провеждане на специфично лечение.

Въпреки негативните емоционални преживявания и преживения стрес, по делото не са налице данни за настъпване на трайни тежки последици за физическото и психическото състояние на ищеца, в резултат на наказателното производство. Вредите са изразени в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, авторитет и име в обществото.

С подадената въззивна жалба от ******* са направени възражения, че постановеното решение в обжалваната част за сумата в размер на 5000 лв. е 5 неправилно и необосновано. Позовава се на постановеното т. II на ППВС № 4/1968г., че въпрос на фактическа преценка с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Позовава се на константната съдебна практика, формирана по приложението на чл.52 от ЗЗД, затова, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и не е проява на справедливост, а определянето на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди е в дисхармония със справедливостта. В тази насока е цитирана съдебна практика – Решение №832/10.12.2010г. по гр.д.№ 593/2010г. на ВКС, IV ГО. Поддържа се, че претенцията на ищеца е силно завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в РБългария, както и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Обвинението, което е било повдигнато на ищеца А. А. Д. по ДП № 457/2021 г. по описа на РУ Асеновград, не е било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК.