Решение № 3933 от 28.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3933 гр. София, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д. Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110142640 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на на ДРУЖЕСТВО срещу ДРУЖЕСТВО, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 1862,92 лева, представляваща регресно вземане по платено застрахователно обезщетение за вредите, причинени на застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско +“ по полица № 440224218000367 лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № *********** при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 30.05.2024 г. в на БУЛЕВАРД по вина на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на автомобил марка „Ситроен“, модел „“, с рег. № ********** включително и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за забава за плащане на горепосочената сума от датата на предявяване на иска – 05.08.2025 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че със застрахователна полица № 440224218000367 с период на валидност от 25.03.2024 г. до 24.03.2025 г. е била сключена имуществена застраховка „Каско +“, по която ищецът е поел задължение да отстрани щетите по автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № ***********, причинени от ПТП в срока на действие на застраховката. Твърди се, че на 30.05.2024 г. в на БУЛЕВАРД водачът на автомобил марка „Ситроен“ с рег. № ********* причинил виновно ПТП, като предприел маневра за преминаване в съседна лента, без да пропусне застрахования при ищеца автомобил, при което застрахованият автомобил с рег. № *********** получил увреждания по задни ляв калник и панел, задна броня и усилка на ляв 1 панел. Гражданската отговорност на водача на автомобил марка „Ситроен“ с рег. № ********* била застрахована към датата на ПТП при ответника – ДРУЖЕСТВО. За получените при описаното ПТП увреждания собственикът на автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № *********** завел претенция пред ищеца – ДРУЖЕСТВО, по която последният заплатил на определен от страните по застрахователната полица сервиз на 04.03.2025 г. сумата от 3710,84 лева. Вследствие на това ищецът твърди, че за него е възникнало право на регрес срещу ответника ДРУЖЕСТВО, като същият му изпратил покана за плащане, получена на 21.03.2025 г., от която дата ответникът изпаднал в забава, като бил изплатил 1862,92 лева и от него се иска остатъкът от обезщетението, поради което е предявен настоящият иск.

Постъпил е отговор на исковата+ от ответника – ДРУЖЕСТВО, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и по размер. Поддържа, че не е настъпило ПТП, описано от ищеца в исковата молба, или че то не е настъпило по вина на водача, чиято отговорност ответникът застрахова. Освен това оспорва да е платено обезщетението на сервиза, посочен от ищеца. Прави и евентуално възражение за съпричиняване на вредите от водача, чийто автомобил е застрахован при ищеца, като то се дължало на шофиране с несъобразена скорост. Освен това и определените от ищеца за обезщетение суми били завишени спрямо действителната стойност за ремонт на щетите.

Поради това се иска отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

В съдебното заседание ищецът поддържа иска, като приема показанията на свидетелката на ответника за недостоверни, и не отговарят на правилата за предимството по закон. Ответникът иска да се отхвърли иска, като сочи, че следва вредите да се оценят за поправка с части втора употреба. Прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С доклада по делото, обявен за окончателен в заседанието на 26.11.2025 г. (на лист 94), който се намира на лист 59 от делото, съдът е отделил като безспорни фактите, че за уврежданията на автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № ***********, получени при ПТП от 30.05.2024 г. на БУЛЕВАРД ищецът е заплатил 3710,84 лева; че е имало такова ПТП; че ответникът застрахова гражданската отговорност на другия участник в ПТП – водача на автомобил „Ситроен“ с рег. № ********* към датата на ПТП; че ответникът е платил до момента 1862,92 лева.

При тези безспорни факти на установяване подлежат само две обстоятелства – има ли причиняване на вреди и от водача, чиято отговорност ответникът застрахова, и каква е стойността за поправка на застрахования от ищеца автомобил.

В съдебното заседание на 26.11.2025 г. е разпитан свидетелят на ищеца З. С. (на лист 94 – 95 от делото), който дава показания, че е катастрофирал близо до ВМА, като при управление на служебен автомобил „Дачия докер“ в София, в посока от Южния парк, като подминал кръстовището с БУЛЕВАРД и 2 започнал да се спуска по бул. БУЛЕВАРД надолу по наклона на пътя (т.е. ПТП е настъпило на бул. БУЛЕВАРД. Престроил се от крайна дясна лента една лента по-вляво и тогава бил ударен в средната трета на автомобила, зад шофьорската врата, отляво, като другият автомобил бил управляван от жена, която свидетелят видял, че се престроява от крайна лява лента в неговата – средна. Свидетелят бил с колега, като при усещане на удара предприел на светофара между бул. БУЛЕВАРД и ул. „УЛИЦА“ маневра обратен завой, и паркирал на бензиностанция „ОМВ“. Водачката на другия автомобил продължила да се движи направо, след това отбила на друга бензиностанция в нейната посока. Била разтреперана и купили вода. Ударът бил на мястото, където наклонът се изравнява, около 50 – 60 метра преди светофара, който бил зелен. ПТП станало в сухо време, следобед, в колона от коли, които не се движели бързо.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като кореспондират с представения по делото двустранен протокол, подробни и логични са и нямат вътрешни противоречия.

В съдебното заседание на 26.11.2025 г. е разпитан свидетелката на ответника Д. З. (на лист 95 – 96 от делото), която дава показания, че е имала инцидент на мястото, описано в показанията на свидетеля З. С., като тя се престроявала надясно, тъй като крайната лява лента на улицата била за посока за завой. Ударила голям автомобил – ван, който бил доста навлязъл в средната лента, но преди това свидетелката не го била видяла, тъй като се изнасял.

Ударът бил в предната част на нейната кола, но в средата на вана. Ударът бил с ожулване, нищо тежко, но свидетелката се притеснила и отишла на бензиностанцията. Ванът завил в насрещното платно за движение.

Съдът кредитира показанията на свидетелката с изключение на обстоятелствата относно престрояването на вана, тъй като описаният от нея механизъм не кореспондира с посоченото от нея място на удара. Няма как ванът да е извършвал в момента маневра за престрояване и да бъде ударен в средата на задната врата с предния десен ъгъл на автомобила на свидетелката – ударът би бил на други места.

Съгласно изслушаното заключение на авотехническата експертиза по делото, прието в заседанието от 26.11.2025 г. (на лист 96), а в писмен вид – представено на лист 74 – 89 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК, който приема, че от местата на удара следва да се приеме за достоверно, че лекотоварният автомобил (ван) „Дачия докер“ се е движел направо, без да променя лентите. Стойността за ремонт на вредите е 2901,49 лева, като описаните щети по вратите на вана са в причинна връзка с удара, като ПТП е било предотвратимо при внимателно оглеждане за пътната обстановка. За ремонт с части – втора употреба, на застрахования при ищеца автомобил цената е 2174,06 лева, а по методиката към Наредба № 24 на КФН – 1786,47 лева.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

3

Предявен е иск за заплащане на регресна претенция по заплатено обезщетение по имуществена застраховка, както и лихва за забава, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът прави възражение за съпричиняване на вреди от водача на застрахования при ищеца автомобил по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че увреденото имущество е било застраховано при ищеца и същият е заплатил обезщетение за поправянето му; ако увреждането (вредите върху застрахованото имущество) е настъпило в рамките на застрахователното покритие по имуществената застраховка в причинна връзка с неправомерно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Въпреки това обезщетението ще се намали съответно, ако се установи, че водач на застрахования при ищеца автомобил с неправомерно поведение е станал причина за ПТП.

В случая няма спор по всички предпоставки за отговорността на ответника, който е извършил плащане, а само за размера на вредите и по възражението за съпричиняване.

По делото не може да се направи извод за съпричиняване на ПТП от водача на застрахования при ищеца автомобил – ударите са такива, че е почти сигурно, че към момента на ПТП се е движел направо в пътната си лента и не е нарушил никакви правила.

Размерът на вредите не се определя според практиката на ВКС с части – втора употреба, а с нови, но на стойност до цената на застрахования автомобил към момента на ПТП със съответно овехтяване. Според вещото лице тази стойност е 2901,49 лева, като следва да се добавят според чл. 411 КЗ и 15 лева ликвидационни разноски на ищеца, или задължението на ответника е за 2916,49 лева. От тях е признато, че са платени 1862,92 лева. Следователно искът следва да се уважи за разликата между последните две суми или 1053,57 лева, и да се отхвърли за остатъка до 1862,92 лева. Следва да се присъди и лихва от датата на исковата молба.

Съгласно чл. 14 от Регламент (EО) № 974/98 за въвеждане на еврото, когато към датата на въвеждане на тази валута съществуват правни инструменти, които определят задължения в излезли от обращение национални валути, те се смятат за суми в евро съгласно приетия от Съвета на Европейския съюз курс. В настоящия случай като „правен инструмент“ следва да се смята исковата молба, но съдът съгласно правилото на чл. 235, ал.

3 ГПК във връзка с чл. 439, ал. 2 ГПК взема предвид само настъпилите към датата на приключване на устните състезания по делото факти. Затова и решението следва да отразява правното положение към тази дата, която по настоящото дело е преди 31.12.2025 г., и поради това решението се постановява в левове. Това се прави и с цел да се защити интересът на страните при неправилно превалутиране от съда, тъй като след устните състезания страните няма как да възразят срещу правилността на извършената от съда конверсия в евро, освен с въззивна жалба, а няма основание това доста 4 времеемко и изискващо разходи средства да им бъде налагано по този въпрос.

Превръщането на претенциите в евро следва да бъде взето предвид при евентуално въззивно обжалване на решението, или, ако няма такова – в изпълнителния процес.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски имат ищецът пропорционално на уважената част от исковете (1053,57 лева от 1862,92 лева, или 56,55 % от направените разходи) и ответникът – пропорционално на отхвърлената част (43,45 %) съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.

Доказаните разноски на ищеца са в размер на 74,52 лева – държавна такса; 250 лева – депозит за вещо лице, и 562,23 лева – адвокатско възнаграждение по договор, състоящ се от пълномощно и фактура от 17.07.2025 г. (на лист 6 от делото), платена с нареждане на лист 7, като е договорено възнаграждение от 562,23 лева, което не следва да се намалява, тъй като делото е с известна фактическа сложност – разпитани са двама свидетели с известни противоречия в показанията, или общо следва да се присъдят на ищеца от общо признати 886,75 лева пропорционално 501,42 лева.