Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3388 от 29.06.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 633/2026
Вид
Определение № 3388
Подписан
29.06.2026
В сила
29.06.2026
Състав
Галина Чавдарова, Ралица Каменова, Ралица Цанкова Райкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.24, ал.1, т.11 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл.24, ал.1, т.9 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл.29, ал.1 - ал.4 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл.29, ал.1 - ал.4 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл.29, ал.1 - ал.4 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл.29, ал.1 - ал.4 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл.29, ал.9 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл.38 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл.39 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • §1, т.17 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3388 гр. Варна, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500633 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от НОВО ФИНАНС ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Иван Страцимир 2, срещу разпореждане №2113/26.01.26г., постановено по ч.гр.д.

№311 по описа за 2026 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника Д. С. Д. от гр.Варна за следните суми: сумата от 2794,06 евро, представляваща законна лихва върху главницата по договор за заем №****************г. от 27.02.2023г., считано от датата на прекратяване на договора за заем – 16.06.2025г. до датата на подаване на заявлението в съда13.01.2026г.; сумата от 4113,71 евро, представляваща възнаградителна лихва по чл.2.2., б.„ж" и б.„й" от договор за заем №****************г. от 27.02.2023г.; сумата от 3481,02 евро, представляваща обезщетение за забава съгласно чл. 2.8 от договор за заем №****************г. от 27.02.2023г.; сумата от 1740,51 евро, представляваща такса юридическо обслужване съгласно чл.2.10 от договор за заем №****************г. от 27.02.2023г.; сумата от 30,68 евро, представляваща такса по чл. 2.2. „м" от договор за заем № ****************г. от 27.02.2023г.; сумата от 159,66 евро, представляваща законна лихва върху главницата по договор за заем № ****************г. от 24.02.2023г., считано от датата на прекратяване на договора за заем – 16.06.2025г. до датата на подаване на заявлението в съда – 13.01.2026г.

В частната жалба твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че изложеното от ВРС съдържание на договорите не съответства на представените доказателства, а касае различни правоотношения, които не са предмет на делото. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, както и 1 не прави изчисления на ГПР, а това се изследва в последващ процес при възникнал спор. Излага, че е изпълнил всички задължения по предоставяне на информация на потребителя преди сключването на договорите, като в ОУ и СЕФ се съдържа подробна информация какво се включва в ГПР. Като се позовава на формулата за изчисляване на ГПР сочи, че в ГПР не се включват компоненти, които се дължат при нарушаване на договора / обезщетения, такси, неустойки/. Излага, че в процесните договори в ГПР е включена само дължимата възнагр.лихва, без такси и др.разходи, поради което е спазено изискването на чл.24, ал.1, т.9 ЗКНИП и ГПР не противоречи на Д.те нрави, като е под законоустановения максимален размер. Навежда доводи, че е спазено и изискването на чл.24, ал.1, т.11 ЗКНИП за посочване на общата сума, дължима от потребителя. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на претендираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Към настоящото производство е присъединена за разглеждане и частна жалба, подадена от НОВО ФИНАНС ООД, ЕИК 203806803, срещу разпореждане №10687/30.04.26г., постановено по ч.гр.д.№311 по описа за 2026 година на ВРС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждане №2113/26.01.26г., постановено по ч.гр.д.№311 по описа за 2026 година на ВРС чрез постановяване на нарочен диспозитив за отхвърляне на заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника Д. С. Д. за следните суми: сумата от 235,07 евро, представляваща възнаградителна лихва по чл.2.2., б.„ж" и б.„й" от договор за заем №****************г. от 24.02.2023г.; сумата от 198,91 евро, представляваща обезщетение за забава съгласно чл.2.8 от договор за заем №****************г. от 24.02.2023г.; сумата от 99,46 евро, представляваща такса юридическо обслужване съгласно чл.2.10 от договор за заем №****************г. от 24.02.2023г.; сумата от 30,68 евро, представляваща такса по чл. 2.2. „м" от договор за заем № ****************г. от 24.02.2023г.

В частната жалба поддържа съображенията, изложени в частната жалба срещу разпореждане №2113/26.01.26г., като моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на претендираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът намира, че жалбите са подадени от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу актове, които подлежат на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество съдът намира жалбите за неоснователни по следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№311/2026г. на Варненски районен съд, е образувано по заявление на НОВО ФИНАНС ООД, ЕИК 203806803, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. С. Д. от гр.Варна, за следните суми: 34810,16 евроглавница по договор за заем №****************г. от 27.02.2023г.; 2794,06 евро, представляваща законна лихва върху главницата по договор за заем №****************г. от 27.02.2023г., считано от датата на прекратяване на договора за заем – 16.06.2025г. до датата на подаване на заявлението в съда13.01.2026г.; 4113,71 евро, представляваща възнаградителна лихва по чл.2.2., б.„ж" и б.„й" от договор за заем №****************г. от 27.02.2023г.; 3481,02 2 евро, представляваща обезщетение за забава съгласно чл. 2.8 от договор за заем №****************г. от 27.02.2023г.; 1740,51 евро, представляваща такса юридическо обслужване съгласно чл.2.10 от договор за заем №****************г. от 27.02.2023г.; 30,68 евро, представляваща такса по чл.

2.2.„м" от договор за заем № ****************г. от 27.02.2023г.; 1989,15 евро- главница по договор за заем №****************г. от 24.02.2023г.;

159,66 евро, представляваща законна лихва върху главницата по договор за заем № ****************г. от 24.02.2023г., считано от датата на прекратяване на договора за заем –16.06.2025г. до датата на подаване на заявлението в съда – 13.01.2026г.; 235,07 евро, представляваща възнаградителна лихва по чл.2.2., б.„ж" и б.„й" от договор за заем №****************г. от 24.02.2023г.; 198,91 евро, представляваща обезщетение за забава съгласно чл.2.8 от договор за заем №****************г. от 24.02.2023г.; 99,46 евро, представляваща такса юридическо обслужване съгласно чл.2.10 от договор за заем №****************г. от 24.02.2023г.; 30,68 евро, представляваща такса по чл.

2.2. „м" от договор за заем № ****************г. от 24.02.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че договорите са недействителни, поради което съгласно чл.39 ЗКНИП потребителят връща чистата стойност на кредита.

Преценявайки основателността на подаденото заявление съдът на първо място прави проверка за неговата редовност от външна страна, ръководейки се както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, като такава преценка се прави и когато е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение за вземане, основаващо се на документ, предвиден в чл.417 ГПК. Тъй като се касае за договори за кредит, сключени с физически лица – потребители, обезпечени с ипотека, то приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители / ЗКНИП/.

Разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК изрично вменява на съда задължение да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с Д.те нрави, съотв. дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Видно от процесните договори в тях е посочен годишен процент на разходите (ГПР) от 19,24% /чл.2.2 б.н/, който формално не нарушава императивната забрана на чл.29, ал.9 от ЗКНИП. Съгласно чл.29, ал.1 от с.з. годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит, като дефиницията за "Общ разход по кредита за потребителя " е дадена в §1, т.17 от ДР на ЗКНИП. Жалбоподателят сочи, че единственият елемент, включен в ГПР, е уговорената възнагр.лихва, която за първите 12 месеца е фиксирана на 25%, а за целия следващ период – 15%. В процесните договори е предвидено, че заемополучателят дължи гаранционна вноска в размер на 25% от стойността на заемната сума, която служи за обезпечаване на кредита и лихвите по него през първите 12 месеца от неговото действие, като тази 3 вноска не представлява предплатена лихва. Предвидено е, че гаранц.вноска следва да бъде внесена по сметка на заемодателя в срок до 5 дни от подписването на договора, като това действие е условие да бъде отпусната заетата сума. Изрично е посочено, че ако тази вноска не бъде внесена, то действието на договора се прекратява, като заемополучателят дължи на заемодателя всички произтичащи от договора лихви, такси и неустойки, ведно с предоставената заемна сума, съобразно последиците и неустойките, произтичащи от клаузите на договора, свързани с неговото прекратяване.

Съгласно договорите заемодателят има право да прихваща дължимите за първите 12 месеца месечни вноски от гаранц.вноска, както и дължимите лихви, неустойки и такси, дължими при прекратяване на договора поради връщане в цялост на заетата сума през първите 12 месеца от договора.

Предвидено е, че неизползваната част от гаранц.вноска подлежи на връщане след изтичане на 12 месеца от срока на договора.

Въз основа на тези уговорки въззивният съд формира извода, че предоставянето на гаранц.вноска е поставено като задължително условие за отпускане на сумите по договорите за заем. Начинът, по който тази вноска е уговорена, реално представлява едно намаление на реалната сума, която заемодателят предоставя по договорите. Уговаря се един размер на заемна сума, с която заемополучателят би следвало да разполага, а на практика сумата, която му се предоставя се намалява с тази гаранционна вноска. С така договореното заемополучателят реално се лишава от възможността да ползва сумата, която му се отпуска в пълен размер. Уговорено е евентуално възстановяване на тази гаранционна вноска, като изтече една година от срока на договора. Сключването на договора за заем от страна на заемополучателят е обусловена от нуждата от парични средства именно към момента на сключване на договора, а не в един последващ момент. Следва да се отбележи, че за този период, в който се задържа гаранционната вноска, заемодателят начислява дължимата възнаградителна лихва върху пълния размер на отпуснатия заем. Това обстоятелство, според настоящия въззивен състав, налага да се приеме, че е налице още един допълнителен разход за заемополучателя, свързан със сключването на договорите за заем и усвояването на сумите по тях, който по дефиницията на разпоредбите на чл.29, ал.1 - ал.4 от ЗКНИП следва да бъде съобразен при изчисляването на ГПР. А както бе посочено по-горе при изчисляването на ГПР е включена единствено възнаградителната лихва. В този смисъл съдът намира, че процесните договори за заем не отговарят на изискването на чл.24, ал.1, т.9 от ЗКНИП, съгласно който в договора следва да бъде посочен годишен процент на разходите по кредита, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя.

Неспазването на това изискване е сред лимитативно изброените в чл.38 от ЗКНИП пороци, водещи до нищожност на договорите, в който случай потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на осн. чл.39 от ЗКНИП. Що се касае до претенциите за законна лихва върху присъдените главници за периода от 16.06.2025г. до 13.01.2026г. същите се явяват недоказани, доколкото към заявлението липсват представени покани за изпълнение, удостоверяващи изпадане в забава на длъжника преди подаване на заявлението за връщане на тези суми.