Определение № 513 от 29.09.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 513 гр. Сливен, 28.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500339 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на юрисконсулт Пенелова, пълномощник на "ЕВН БЪЛГАРИЯ Електроразпределение“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ******* против определение № 2777/12.09.2023г. по гр.д. № 2428/2023г. на РС – Сливен, с което издадената по реда на чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 1381/15.06.2023г. е била изцяло обезсилена.

В жалбата се посочва, че обжалваният съдебен акт е частично неправилен. В хода на заповедното производство длъжникът И. бил извършил плащане на дължимата главница и лихва, но не и на направените в заповедното производство разноски. Заповедният съд следвало да обезсили издадената заповед за изпълнение частично. Тя не следвало да се обезсили в частта за присъдените разноски.

Моли се обжалваното определение да бъде частично отменено – в частта на разноските и съдът да се разпореди на жалбоподателя да се издаде изпълнителен лист за тях.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

1

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 15.06.2023г. пред РС – Сливен е било депозирано заявление от жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК против длъжника М. Г. И. от с.Сотиря за задължение в размер на 362.83 лв. главница и 10.80лв. лихва произтичащи от неплатена електроенергия за периода 23.01.2023г. – 22.03.2023г.

На 15.06.2023г. била издадена Заповед № 1381 за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за търсените суми. Освен това били присъдени разноски в размер на 75.00лв.

На 03.08.2023г. на жалбоподателя било съобщено за постановено на 25.07.2023г. определение № 2362, с което съдът установил, че издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 3 от ГПК и задължил заявителя в едномесечен с рок да предяви иск за установяване на вземането си. Той бил предупреден, че при не представяне на доказателства за предявен иск за установяване на задълженията, издадената заповед ще бъде обезсилена.

На 04.08.2023г. жалбоподателят изпратил на съда писмо, с което го уведомил, че след образуване на заповедното дело длъжникът е изплатил изцяло дължимата главница и лихва, но не и направените разноски, поради което моли издадената заповед за събиране на парично задължение да бъде обезсилена без частта на разноските. Жалбоподателят не е представил доказателства за момента на извършване на плащанията по задълженията от длъжника, нито за техния размер.

На 12.09.2023г., съдът постановил обжалваното определение №2777, с което обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение на парични задължения.

Жалбоподателят бил уведомен за постановеното определение на 20.09.2023г. Частната жалба била депозирана на 21.09.2023г. ( п.к.), в рамките на законоустановения срок.

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, като подадена от заинтересовано лице в рамките на законния срок, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

2

В разпоредбата на чл.414а, ал.2 от ГПК е предвидено, че ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски. От казаното следва изводът, че ако в общата хипотеза – длъжникът е дал повод за предявяване на вземането, то той дължи разноски по заповедното производство независимо от факта, че е извършил доброволно плащане на задължението след образуване на заповедното производство. Пред заповедния съд обаче следва да се представят доказателства за новонастъпилите факти – кога и каква сума е била погасена от длъжника. По този начин ще се установи дали действително във времето погасяването на задължението следва депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

В случая пред заповедния съд е било отправено единствено твърдение за извършено плащане на главницата и дължимата лихва след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Към него не са били представени никакви доказателства касаещи датата на плащане/размера на извършените плащания. Същевременно не е бил предявен установителен иск.

По този начин заповедният съд не е можел да прецени евентуалната дължимост на сторените от заявителя разноски и правилно изцяло е обезсилил заповедта за изпълнение на парично задължение.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна и не следва да се уважи.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата наюрисконсулт Пенелова, пълномощник на "ЕВН БЪЛГАРИЯ Електроразпределение“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ******* против определение № 2777/12.09.2023г. по гр.д. № 2428/2023г. на РС – Сливен.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4