Решение № 369 от 15.06.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Горна Оряховица, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20214120101467 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД .

Ищцовото дружество „Райфайзенбанк(България)“ ЕАД основава исковите си претенции на твърдения, че между страните на 25.01.2019 г. е сключен Рамков договор за№ 1901232482442840 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта, по силата на който на М. ЕМ. М. от гр. С. е предоставен паричен заем в размер на 500 лв. Ответникът не заплатил дължимите месечни вноски за периода 16.05.2019 г. до 16.03.2021 г. и изпадал в забава по отношение на същите, съгласно чл.59, б“а“ от договора, във вр. с чл. 114. На основание същия член банката обявила предсрочна изискуемост на усвоената, но непогасена част от кредита с писмо изх. № 0011244/25.02.2021 г. В чл. 33 от Договора страните уговорили размера на възнаградителната лихва, който бил 18, 90 %. Отделно от това банката направил изявление в исковата молба до ответника, с което обявява предсрочната изискуемост на задължението му. С оглед изложеното иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи следните суми присъдени в заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1

765/2021 г., а именно: сумата от 500 лв. главница, сумата от 35,82 лв., представляваща възнаградителна лихва дължима за периода 16.04.2019 г. до 15.07.2019 г., сумата от 1,64 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 15.07.2019 г. до 16.05.2020 г., както и сумата от 30 лв. представляваща такса по чл. 37 и чл.49 от договора между страните, начислена за периода 10.05.2019 г. до 07.06.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

При условията на евентуалност иска ответника да бъде осъден да заплати предсрочно изискуемата главница с дата на настъпване на изискуемостта 16.04.2021 г. в размер на 500 лв., възнаградителна лихва в размер на 35,82 лв., начислена за периода 16.04.2019 г. до 15.07.2019 г., обезщетение за забава в размер на 1,64 лв., начислено за периода 15.07.2019 г. до 16.05.2020 г., сумата от 30 лв. представляваща такси по чл. 37 и чл.49 от договора между страните, начислени за периода 10.05.2019 г. до 07.06.2019 г., както и законната лихва върху всяко от вземанията считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Особеният представител назначен на ответника оспорва предявените искове. Счита, че ответникът не дължи плащане, защото не бил уведомен за предсрочната изискуемост на задължението. Оспорва представеното с исковата молба писмо изх. № 001-1244/25.02.2021 г. да е било надлежно връчено на ответника, за да породи действие изискуемостта на задължението.

Намира, че банката не е представила доказателства да е предала на ответника съответния тип карта, както и същата да е била активирана от ответника.

Оспорва писменото доказателство представено с исковата молба – справка, по банкова сметка сочена че е на ответника. Намира, че от представените доказателства не може да се установи, дали ответникът е усвоил предоставената му сума. Счита, че от представените доказателства не може да се установи, защо банката намира, че размерът на възнаградителната лихва следва да е в рамките на 18,90 %. Намира, че не е ясно защо е начислена такса за ползване на кредитната карта, в кой период е начислявана таксата и т. н.

Оспорва предявения при условията на евентуалност осъдителен иск. Счита, че като особен представител няма правомощия да приема адресирано до ответника съобщение за обявяване на предсрочна изискуемост. Намира договорът между страните за недействителен, т.к. съгласно разпоредбата на чл. 22от ЗПК, следва да бъдат спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

2

1, т. 7-12 и чл. 20, ал. 2 от ЗПК, а именно: не са представени „Формуляр – информация за обработване и защита на личните данни“, общите условия за деловата дейност на банката, както и „Стандартен европейски формуляр“.

Прави и възражение за прекомерност. Иска от съда да бъдат отхвърлени предявените искове.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото Ч. гр. д. № 765 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2021 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 19.04.2021 година е издадена Заповед № 440 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. ЕМ. М. за сумата в размер на 500 лева – главница по Рамков договор № 1901232482442840 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта, сумата от 35,82 лева договорна лихва за периода 16.04.2019 г. до 15.07.2019 г., сумата от 1, 64 лв. обезщетение за забава за периода 16.05.2019 г. до 15.07.2019 г., сумата от 30 лв такси по договора съгласно чл. 37 и 49, както и за сумата в размер общо на 75. 00 лева – разноски за заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

При служебно извършената проверка съдът констатира, че предявените при условията на евентуалност осъдителни искове са недопустими на основание чл. 130, във вр. чл. 126 от ГПК, по следните съображения:

Съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК "В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.

Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. " 3

С Тълкувателно решение от 02.04.2019 г. по т. д. № 7/2018 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането.

В настоящия случай не се заявява друго основание на предявените евентуални осъдителни искове, напротив, то е идентично на това, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ето защо производството подлежи на прекратяване частично поради недопустимост.

От представения като доказателство по делото Рамков договор № 1901232482442840 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa Visa Classic е видно, че между „Райфайзенбанк(България)“ ЕАД, като кредитор, и М. ЕМ. М., като кредитополучател, е сключен договор, по силата на който банката издава безконтактна кредитна карта с ПИН, като предоставя за ползване и кредитен лимит в размер на 500 лв. за извършването на платежни и неплатежни операции, а картодържателят се задължава да ползва лично предоставената кредитна карта, като не дава своя ПИН на други лица, както и да възстанови ползваните парични суми, съобразно уговореното в договора с дължимата договорна възнаградителна лихва.

В чл. 33 от процесния Рамков договор е уговорен размер на възнаградителната лихва, която се начислява върху усвоената част от кредитния лимит към края на отчетния период за периода от края на отчетния период до пълното погашение и се събира служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение.

Съгласно чл. 36 от Рамковия договор размерът на дължимата от кредитополучателя лихва се изчислява ежемесечно и се събира служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение.

4

Съгласно чл. 47 от Рамковия договор при цялостно или частично неплащане на минимални погасителни вноски банката начислява обезщетение за забава в размер на 10 % годишна база върху забавената дължима от картодържателя сума.

В чл. 50 от Рамковия договор е уговорено, че срокът на ползвания кредитен лимит съвпада със срока на действие на договора, но не по – късно от срока на валидност на картата. Съгласно чл. 14 от договора картата е със срок на валидност три години.

Според уговореното в чл. 24, б. "а" и „б“от Рамковия договор за картите RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa Visa Classic банката събира месечна или годишна такса за обслужване на картата, съгласно Тарифата, след извършване на първата операция с картата, но не по – късно от една година от първоначалното издаване на картата.

Според уговореното в чл. 37 от Рамковия договор при надвишаване на кредитния лимит, картодържателят дължи такса за надвишението в размер на 10 лв. /5 евро.

С писмо с № Изх. – 001 – 12440 от банката е обявена на кредитополучателя предсрочната изискуемост на кредита по договор № 1901232482442840/25.01.2019 г. за издаване на кредитна карта.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне писмо с № Изх – 001 – 12440 е изпратено на адреса на кредитополучателя, посочен в договора, и е върнато с отбелязване, че не е потърсено, като е налице удостоверяване от "Български пощи " ЕАД, че на адреса на ответника е оставено известие, както и че на 26.03.2021 г. писмото е върнато като непотърсено.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че по процесния договор е усвоена главница в размер на 500 лв., която не е погасена. Размерът на задълженията на кредитополучателя по Рамковия договор от 25.01.2019 г. към датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.04.2021 г., е, както следва: непогасена и усвоена главница – 500 лв., начислена редовна лихва за периода от 16.04.2019 г. до 15.07.2019 г. – 35,82 лв., начислена наказателна лихва/обезщетение за забава за периода от 16.05.2019 г. до 15.07.2019 г. – 1, 5

64 лв., изискуеми такси – 30, 00 лв. Според заключението размерът на непогасените задължения от ответника за главница, редовна лихва и наказателна лихва към датата на изготвяне на счетоводните справки от банката – 15.07.2021 г., както и към датата на изготвяне на заключението – 02.06.2021 г., в случай, че предсрочната изискуемост настъпва с датата на връчване на исковата молба на ответника – 19.10.2021 г., съвпада с размерите, посочени по – горе, тъй като след 16.07.2019 г. е спряно начисляването на лихви и такси. Последното извършено плащане на месечна погасителна вноска от ответника е било на 20.03.2019 г., а следващото дължимо плащане е било на 16.05.2019 г.

Няма данни за постъпили плащания от длъжника по процесния Рамков договор в периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.04.2019 г. до датата на изготвяне на счетоводните справки от банката – 15.07.2021 г.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

С предварителния доклад по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че по исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит; че кредиторът е предоставил, респ. длъжникът е усвоил сумата по отпуснатия кредит; че е упражнено от кредитора правото да обяви вземането си за предсрочно изискуемо, както и наличието на валидно уговорена неустойка между страните, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните суми.